Днес се навършват 95 години от рождението на бившия бранител на Левски Иван Димчев. Роден на 22 февруари 1921 г. в София той започва в АС-23, който след 1944 г. е преименуван на „Чавдар“.
Идването му в Левски София е съпроводено с мъчителни процедури, но в края на 1947 г. все пак става факт.
Бачин, както го наричат, пасва в защитата на Левски и като централен защитник, и като халф-покривач на най-опасните противникови централни нападатели. Футболистът скоро става любимец на „синята“ публика заради сърцатата си и чиста игра, нещо много рядко за повечето тогавашни защитници.
Именно заради тези си качества Бачин бързо се налага и в националния тим. През 1948 и 1949 г. българският национален тим постигна три много ценни и изненадващи за това време победи срещу Чехословакия на два пъти – 1:0 и 3:1 и срещу Унгария с 1:0. И в трите мача на Бачин са „поверени“ най-опасните противникови нападатели – чехословакът Йозеф Бицан и унгарецът Ладислав Кубала. И двамата са много големи имена в европейския футбол. Бицан и досега е абсолютният голмайстор на Чехословакия за всички времена, а Кубала просто не се нуждае от представяне предвид дългогодишното му участие в звездния тим на „Барселона“ през 50-те години. И в трите мача Иван Димчев се представя блестящо, като напълно неутрализира именитите си съперници.
С Левски Иван Димчев печели три шампионска титли (1949, 1950 и 1953 г.) и две национални купи (1949 и 1950 г.). Само две години след като е дошъл в тима, той печели уважението не само на публиката, но и на съотборниците си (някои от които с десетгодишен стаж в тима), които го избират единодушно за капитан. Така от общо 8 сезона, които играе за „сините“, той е неизменен техен капитан през 6 от тях. Общо играе в 145 шампионатни мача и 23 мача за Купата на страната.
Ръководството, футболистите и служителите на ПФК Левски се покланят пред паметта на Иван Димчев.
