Жана Тодорова: Надявам се през юли да мога да се присъединя към националния отбор

Либерото на женския ни национален волейболен отбор Жана Тодорова и една от най-добрите състезателки в света на този пост пропусна Световното първенство в Полша и Нидерландия заради контузия. За съжаление травмата се оказа сериозна и тя претърпя операция на предна кръстна връзка, което я извади и от участие за целия сезон, в който трябаше да бъде част от румънския Рапид (Букурещ). След интервенцията Жана започна дълъг възстановителен процес. Въпреки това тя намери сили да присъства на откриването на междунродния турнир „Звезди на бъдещето“ в зала „Левски София“, къто поздрави младите състезатели и състезатели.

Жана Тодорова заяви, че възстановяването й ще отнеме между 7 и 9 месеца, като изрази надежда, че ако всичко върви добре, да успее да се присъедини към женския национален отбор през месец юли. Ето още какво каза тя в интервю за BGvolleyball.com за себе си, за преживяната травма и възстановяването:

– Как се чувстваш в момента?

– Месец и половина след операцията на предна кръстна връзка се чувствам добре. Бях обездвижена и с патерици 30 дена. В начало ще е по-трудно движението сгъване–разгъване на самото коляно. Отнема повече време. Самото възстановяване от операцията е наполовина физически и наполовина психически да се спавиш с трудностите. Мислех, че по-лесно ще се справя, но явно е така.

– Колко време ще е възстановянето?

– Докторите казаха между седем и девет месеца. Тоест около седем месеца няма да мога да се състезавам.

– През следващото лято за женския национален отбор предстои Лига на нациите и след това европейско първенство. Ще успееш ли да се включиш?

– Надявам се, че ще мога да се включа около юли месец. Силно се надявам, че ще мога да помогна, но на първо място ще гледам да се възстановя на 100%, защото здравето е най-важно.

– Каза наполовина физически, наполовина психически. Как се справяш психически?

– Като за първа такава сериозна контузия, мисля че се справям добре. Естествено понякога те обземат някакви негативни мисли, но засега ги преодолявам. Щом и рехабилитаторът ми казват, че вървят нещата, а трябва да се има вяра най-вече на него, значи е добре. Той е моята опора в момента.

– Когато разбра, че ти предстои операция как го прие?

– Не можех да повярвам, още не мога. И досега стоя понякога вкъщи и още не мога да осъзная случващото се, че толкова дълго време не мога да се състезавам. Но това го има в професионалния спорт. Може би след време ще бъде само като лош спомен.

– Колко ти липсва волейбола?

– Всекидневното натоварване не ми липсва. Липсва емоцията, която усещаш вътре на игрището. Тя не може да се замени с нищо друго в живота. Но от друга страна мога да прекарвам повече време с близките и семейството ми, за което досега в последните няколко години не съм имала възможност. Не съм имала празници с тях, нормални човешки неща. Имам семейство и приятели, които ми дават много голяма опора, дават ми сили и без тях нямаше да са толкова добре нещата.

– Къде ще прекараш Коледните и новогодишните празници?

– В Пловдив ще бъда със семейството ми.

– За първи път ще ти бъде май след доста време?

– Да, така е. В последните години все бях ангажирата или с клубен отбор или с националния тим през зимата. Или когато съм играла в България бе почти същото, защото когато си професионален спортист нямаш време за нормални празници.

– Сега почувства ли магията на Коледа?

– Още ми е малко трудно. Иска ми се процесът на възстановяване да протича по-бързо. Бях в София за процедури, но сега в Пловдив мисля, че ще усетя магията на празниците.

– Контузията ти попречи да бъдеш част от Рапид (Букурещ), след възстановяването ще продължиш ли с него?

– Имахме разговори. От клуба казаха, че ако всичко е наред и съм напълно възстановена, ще ме чакат за следващия сезон. Това е добър отбор с визия и амбиции за шампионска титла. Надявам се да го осъществят. Може би и аз ще съм част от този процес.

– Бе за последно с Нася Димитрова и Лора Китипова в един отбор. Сега Лора е в Казахстан. Мислила ли си отново да бъдете съотборнички?

– Да, другият вариант е да отида там, където Лора играе, защото явно съдбата ни среща по всякакви начини. Или при Нася, или при Лора ще бъда. (смее се)

– Успя да присъстваш на откриването международния турнир „Звезди на бъдещето“ за момчета и момичета до 15 години на Левски София. Какво мислиш за него?

– Много добра инициатива и страхотен турнир. Навремето, когато бях на 15 години, нямаше международни надпревари в България. Играехме само в Коледния турнир на Звезди 94. Преди всяка Коледа бяхме в 81-о училише в София и този момент го чакахме с нетърпение. Страхотни емоции, почти всички от националния отбор са минали от там. Сега този турнир на Левски София, с тази организация и с този плам в очите на децата, е страхотен. Вярвам и съм сигура, че след него младите участници ще са израстнали още повече. След няколко години, някои от тях, смятам, че можем да ги видим в националните отбори на отделните държави.

– Да завършим с едно пожелание?

– Пожелавам на всички фенове и приятели на волейбола да са здрави на първо място. Любовта им към волейбола да не угасва. И весели празници на всички!

Гледай волейбол на MAX с най-вълнуващите двубои от Шампионската лига за мъже и жени и Световното клубно първенство за жени, на живо, само в ефира на MAX Sport.