– Аня, за никого не е тайна, че вие въобще не обичате да давате интервюта. На този наш разговор се съгласихте от раз, благодаря ви!
– Все ме канят от тиражни ежедневници и ред други вестници и списания, но отказвам просто защото не проявявам интерес. Знаеш ли, журналистиката не се учи, да станеш и виден спортист – също, тъй като или я имаш дарбата в себе си, или я нямаш. За мен е удоволствие да дам това интервю на теб и аудиторията на вестника ви.
Апропо: знаеш, дъщеря ми Петя Дикова в репортажи както за bTV Новините, така и за своето предаване “COOL…T”, редовно посреща холивудските знаменитости, които по една или друга причина идват в България. И избират точно нея за блиц интервю просто така, сред многото й други колеги. Защо ли? Ами просто защото и те като мен явно разпознават именно това, за което току-що ви казах…
– Ще ви помоля да се върнем назад във времето, през 1987 г., в която изиграхте изключително силна роля – тази във “Време разделно”, където чувствата на героинята ви Севда към Манол не бяха споделени. В историческия и легендарен филм вие се съблякохте, показвайки прелести пред хиляди, и провокирахте с голото си тяло във време, когато съвсем не беше така лесно и модерно да захвърлиш задръжките и дрехите, както днес например, в 21-ви век. И съвсем естествено станахте символ на българската женственост и привлекателност. С какво обаче това ви помогна през онези години?
– Голотата не ми е помогнала с нищо, тя просто ме освободи. Аз все още си се събличам и не се притеснявам от нищо или някой. Защо ми е? И вие самият ме видяхте разголена преди малко, когато почукахте и влезнахте в гримьорната ми преди поредното ми представление в театъра. Защо да не се събличам? Това за мен е вид свобода! Гола се чувствам много по-добре, отколкото облечена в скъпи, лоши или грозновати дрехи. Голотата не е срам! Господ Бог ни е създал такива, каквито сме, и не бива да имаме каквито и да било комплекси. Няма смисъл от тях.
– А от какво има? Кое е най-впечатляващото нещо, което някога са виждали вашите хубави очи?
– Преди известно време аз преживях тежък проблем с очите си – 6 диоптъра и половина, 80 процента слепота на дясното око.
С днешна дата и слава на Бога, всичко е наред – виждам!
Благодарна съм на клиниката на доктор Александър Ангелов и доктор Вени Малчева – “Ресбиомед”, където на моята операция присъства и професор Хорхе Алио, едно от най-големите светила в света за момента в бранша. Истински професионалисти! Та, ще ви отговоря като Малкия принц: “Същественото е невидимо за очите!”. И все пак аз винаги съм се оглеждала в очите на другите най-вероятно защото не съм могла сама себе си хубаво да видя. Когато усещах с всичките си сетива спокойствие около близките на сърцето ми хора, разбирах, че нещата при мен са добре и в хармония. Но когато виждах и чувствах леко раздразнение, разбирах, че съм излязла леко от релсите и бързо се взимах в ръце. Вече съм добре, всичко е окей, за моя голяма радост и щастие, разбира се! (Усмихва се.)
– В този ред на мисли, кажете ми: бихте ли целунали ръка на свой близък, искайки му прошка, след като за миг сте си изпуснали нервите пред него или нея?
– Когато без очила видях професора, който ме оперира, му целунах ръката. Нещо, което никога не бях правила до този момент с чужд човек. От операцията имам видеозапис, на който съвсем ясно виждам как му целувам ръката, но все още под лекото въздействие на упойката. Викам си: “Боже, надявам се, че не съм му искала ръката, за да се омъжа за него!”. (Смее се.) Иначе, ръка единствено съм целувала само на майка и на татко, Бог да го прости, за прошка на Сирни Заговезни. Също и на баба Ванга – тя ми подаде ръката си в мига, в който я видях за първи път. Аз не разбрах какво значи това, но хората от обкръжението й бързо, бързо ми казаха: “Целуни я, ма, целуни я веднага!” – било жест, който пророчицата много рядко допускала. Тя не давала да я пипат, камо ли пък ръка да й целунат.
– В предварителния ни разговор ми споделихте, че актьорът е като дете пред кутия шоколадови бонбони. Толкова ли всъщност е сладка вашата професия?
– Да, и знаете ли защо? Защото всеки път си казваш: “Още, още и още!”. Ще дойде обаче момент, в който пък да си кажеш: “Ох-х-х!”, но не можеш да спреш, защото е сладко и неустоимо вкусно… (Усмихва се.) Знаете ли, всички колеги, когато са на определена възраст, казват: “А, като направя годинките, живот и здраве, моментално ще се пенсионирам” и никой не го прави доброволно просто защото всеки иска още и още, и още… Сладка работа е нашата!
– За която, тръгвайки от вкъщи, никога не забравяте да вземете със себе си…?
– Никога не излизах по ангажименти без очилата си, но това беше преди… Но днес, днес никъде не тръгвам от нас, за където и да е, за която и среща да е, без моето чувство за хумор, както предполагам, вече го и усетихте… (Усмихва се.)
– О, да, ами Пипи, плодът на красивата ви любов с бившия ви мъж Сашо Диков, дали винаги го усеща?
– Ако има някой, който истински се радва за успехите на дъщеря ми, то това съм аз. Но знаете ли, аз имам един грях пред Пипи – аз я върнах тук, в България. В момента, в който тя успешно завърши образованието си в чужбина, имаше възможността да остане и да работи там, защото имаше доста примамливо предложение за работа. Но аз направих най-голямата грешка в живота си и я върнах тук просто защото се оказах майка – егоистка. Исках децата да са покрай мен. Казах ви, да, щастлива съм, и то безкрайно с постиженията й днес, и бездруго много трудно си намери тази работа, но тя винаги ще си остане дъщерята на популярната актриса и нахакания и дързък журналист и дори и да успява забележително в нещо, хората все ще казват: “О, не! Това е благодарение на баща й и на нейната майка”. Ами холивудските знаменитости, идващи у нас? Те не знаят коя е Аня Пенчева и Сашо Диков, нали? И благодарят на момичето с красивите черни очи и хубав английски, нали? Искайки да се приближи към тях, за да разговарят точно с нея и пред камерата на нейното предаване. Това са хора с претенции, това не са капризи, това са хора, които се държат на ниво и казват – искам да разговарям точно с онова момиче или въобще няма да го правя.
– Благодаря ви още веднъж за милите думи! Имате и син – супер мотокрос, гордостта ни Ангел. Плод на любовта ви е с настоящия ви интимен партньор – Ивайло. Каква обаче е вашата тайна за безоблачно съжителство?
– Заедно с въпроса вие дадохте и частичка от отговора. Май ми четете мислите (смее се). Ивайло никога не съм го приемала като мой съпруг, а точно като мой интимен партньор и приятел, естествено. Когато има съпружески взаимоотношения, вече няма любов. Бракът за мен е всичко онова, което остава от любовта. А при нас? При нас е друго.
Сексът ни остана и той е хубав всеки път, когато го правим
Иначе Ангел също ми е гордост, разбира се! Той е същинско чудо в супер мотото, защото е в една чудна възраст. Млад е, талантлив, деен… Да ми е жив и здрав и нека Световната купа в този спорт бъде в неговите ръце един ден. Дано, той я заслужава!
– Не ми казахте какво най-напред предприемате сутрин, щом се измъкнете от завивките до Иво?
– Не сте ме попитали. Ще ви кажа: мия си зъбките и въобще оправям си сутрешния тоалет. Освежавам се…
– Споделяли сте, че майка ви е много грижовна жена и заедно със сестра ви въобще не сте я ядосвали, защото сте били много послушни момиченца. Все пак поне веднъж не направихте ли някоя беля двете заедно?
– О, много щуротии сме спретвали, коя от коя по-различна и коя от коя по-дива… (Смее се.) Абе… детска му работа. Да, мама е много грижовна, но и властна жена. Като малка си спомням много добре как с кака ми, която тогава мисля, че беше на 5 годинки, изкъпахме домашния ни любимец, нашето котенце, което иначе беше послушно и много гальовно, след което се зачудихме как по най-бързия и лесен начин да го подсушим. Не мислихме дълго и с целия си акъл решихме да го пъхнем във фурната на печката, представяте ли си?! Садистично беше, да, зная, но това ни хрумна тогава. Имам снимка дори с това коте, което мама, слава Богу, спаси. Иначе сестра ми, освен че е много по-умна от мен, е и много по-щура в хрумките си. В гимназията тя ходеше със своето балканче и облечена в своите дънки в едни години, когато имаше изключително стегнат ред, дисциплина, униформи… Тогава, в десети клас, добре си спомням, че дори й намалиха поведението и не можа да вземе златен медал в една спортна дисциплина, в която много добре се изявяваше.
Всъщност сестра ми е едно злато, тя е прекрасна
Тя и зет ми обаче все още “плащат” за това, че са близки със Сашо Диков… Преди години моята кака я уволниха от службата й в Министерството на земеделието заради бившия ми мъж и преди време, когато бях на интервю при него, в бивше негово предаване, тя изрично ми повтаряше, преди да тръгна: “Да не пропуснеш да кажеш на Сашо да не казва къде работя днес, защото да не вземат отново да ме уволнят заради него”.
– А в какво (не)успяха да ви възпитат майка ви и баща ви, мир на праха му!
– Научиха и ни възпитаха на това да сме благодарни, да можем да бъдем именно такива. Също и да сме смирени, но и да обичаме и да можем да прощаваме. Това са чисто християнски добродетели и ценности, които, между другото, всеки трябва да познава и спазва и които, за жалост, не за всички важи това днес…
– Като за финал на хубавия ни разговор, Аня, кажете ми: колко силно можете да обичате?
– (Усмихва се.) Хъм-м-м, знаете ли, любовта не се измерва в киловати, мерки или теглилки. И както са казали англичаните: “Тангото се танцува от двама души, винаги”. И са много прави. Просто не зависи само от мен.
