Сайтът на Левски публикува материал по случай 74 години от рождението на легендарния футболист на „сините“ Георги Аспарухов – Гунди.
„Най-хубавите редове за Георги Аспарухов ще останат ненаписани. Най-точните думи ще останат неизказани. Защото за перото и ума е непосилно да изразят това, което чувстват сърцата.
Онова, което е затворено в душите. Днес, 74 години след рождението на Гунди, още по-ясно осъзнаваме колко ценен, колко нужен бе той. Не само за футбола и привържениците, а за обществото ни въобще като пример за човек и личност. За поколенията, докоснали се до него, и за тези след тях, Аспарухов остава като наподражаем, необикновен, гениален футболист. Величина в стандартите за мъжество, икона за любимия „син” клуб или просто нападателят на нашите мечти.
Обаятелен, висок, строен, Аспарухов демонстрира красотата във футбола със своя неподражаем и интелигентен стил на футболния терен. Остава като явление, надхвърлящо границите на играта, защото в Гунди хората виждаха и виждат нещо необикновено. Една искра, хранеща духа, носеща усмивка, упование и надежда. Днес, Гунди можеше да празнува 74-ти рожден ден, ако трагедията на Витиня не го бе отнела от света и България. Можеше да продължава да разказва за красотата на футбола. Да предава своя дух и непримиримост. Да преподава човечност!
Съдбата обаче реши друго, а ние сме длъжни никога да не го забравяме и да се учим от него. Защото безсмъртието на великите се кодира в паметта и любовта на поколенията. Тъгата по Гунди не е просто тъга по един велик играч. Не е тъга само на спортната общественост, но и на цяла България. Защото от загубата на доблестни хора неминуемо боли. Гунди живя като пророк за своето време, което по своята същност бе непокварено и приказно. За кариерата му е написано и казано всичко, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят завинаги. Той бе и остава всенароден любимец, затова и до наши дни не секва скръбта по ранната му гибел. Човек легенда, човек обичащ и прощаващ, човек, който не заслужаваше да загине толкова млад.
Но нали казват, че Господ прибира най-добрите си чада при себе си. Навярно мисията му е била изпълнена – той пося вяра, надежда и обич у привържениците на футбола. Накара няколко поколения футболисти да изучават магията на стила му и да се възхищават на майсторството. Той роди мита за красотата на играта. Всъщност, така живеят легендите. Не само като ги помним, но и като се опитваме да бъдем поне в нещичко големи като тях. 74 години от рождението на Георги Аспарухов…
Вечна памет и поклон!
