Отборът на Нефтохимик 2010 (Бургас) триумфира с шеста титла на България преди броени дни, след като надделя над Хебър (Пазарджик) с 3:2 гейма в петия двубой от финалната серия в Efbet Супер Волей. Две от чуждестранните попълнения на тима през изминалия сезон – центърът Душан Лопар и диагоналът Матей Михайлович, говориха пред BGvolleyball.com след успеха. В специално интервю двамата споделиха емоциите си след страхотния финал и преди него, впечатленията от работата с Иван Станев и Атанас Петров, как се оправят с българския, и още… И двамата сменят посоката, накъде ще поемат – разберете от следващите редове:
– Стана шампион на България с Нефтохимик, какви са емоциите след успеха?
Душан: Не е лесно да го опишеш.
Първоначално Нефтохимик не беше фаворит, никой не вярваше в нас, никой не мислеше, че ще станем шампиони. Подобно беше чувството, и когато завършихме редовния сезон като лидери. Много се гордея с нашия успех, с екипната ни работа. Много съм щастлив.
Матей: Разбира се, много се радвам, че спечелихме трофея след толкова труден сезон, какъвто беше този. Много съм горд, че успяхме да излезем на върха и да станем шампиони на България.
– Кой е най-запомнящият ти се момент по пътя към титлата?
Душан: Най-запомнящият се момент за мен бяха лудите и изтощени полуфинални и финални серии. На полуфиналите губехме с 2:0, успяхме да направим серията 2:2 и я доведохме до пети мач, отново в Бургас. В петия мач също губехме с 2:0, но успяхме да стигнем и до 2:2. И най-силното усещане от финала беше качеството на волейбола, невероятните фенове, които ни изведоха до титлата и отборът, който беше спокоен през целия път. Просто искам да благодаря на тези хора.
Матей: Определено последната точка от финалния мач, която направих.
– Не тръгнахте по най-добрия начин, но след това набрахте инерция и влязохте в серия. Кое ви мобилизира?
Матей: Играта ми се промени много, когато дойде новия треньор Атанас Петров – тогава енергията в отбора се промени към по-добро, което помогна на всички да играем страхотно.
– Какво смяташ, че бе ключово в плейофната фаза?
Душан: Ключът беше нашето спокойствие и твърдост, че можем да се справим, също и съотборниците ни от резервната скамейка, които ни помогнаха да постигнем целта.
Матей: В трудни моменти не се предавах, а упорствах. Държах главата си високо вдигната и се борих до края.
– Какво е здравословното ти състояние? Видяхме, че в последните мачове имаше болки.
Душан: През последния месец имах проблем с коляното, което ме спираше в играта. Направихме всички анализи, не става въпрос за голям здравословен проблем, но коляното ме болеше през цялото време… Някак успях да преодолея болката и се отплати.
– Стисна зъби и показа огромен характер.
Душан: Като спортисти, всеки от нас има определен брой мачове, които ще изиграе в кариерата си. Моето мнение е, че всеки мач може да бъде последният в моята кариера и затова, дори когато имам здравословни проблеми, ще дам всичко от себе си, за да се опитам да изиграя мача и да спечеля.
)
– Как оценяваш представянето си през сезона?
Матей: Началото на сезона не беше много приятно за мен. През втората половина на първенството успях да променя играта си и това се превърна в един от най-добрите сезони за мен.
– Какво си казахте със съотборниците ти след загубените два мача в Пазарджик?
Душан: Наистина, в този момент не говорех аз, треньорът имаше главната дума и на свой ред ни обясни, че ние сме отборът, който ще спечели титлата. Моментът, в който си спомням, че говорех, е първият финален мач, когато го губехме между два гейма – събрах отбора и им казах да гледат пълните трибуни на зала „Младост“ и да дадат най-доброто от себе си за феновете ни.
– Титлата беше ли достатъчна мотивация? Или подкрепата на страхотната публика?
Душан: В кариерата си играх много подобни мачове и за съжаление имам няколко загубени финала. Това чувство за загуба е наистина лошо и затова мотивацията ми беше още по-голяма. Публиката беше наистина невероятна, както вече казах.
– (към Матей) Оправдаха ли се първоначалните ти очаквания за сезона?
– Да, определено. Дори ги надминахме.
– Впечатленията ти от работата с двамата треньори през сезона – Иван Станев и Атанас Петров?
Душан: За Иван – за първи път имах ситуацията да работя с някой, който е мой треньор и мой съотборник и смятам, че беше много трудно за него да изпълнява и двете роли. Мисля, че Иван има добро треньорско бъдеще, има големи волейболни познания. За Атанас вече го казах няколко пъти – много ни помогна. Огромни волейболни познания, но преди всичко е страхотен психолог, неговото спокойствие и хладнокръвие бяха много полезни за мен. Пожелавам успех и на двамата в кариерата.
Матей: Атанас е страхотен стратег. Неговите тренировки бяха много тактически и обмислени. Неговият стил е различен от този на другите треньори, но трябва да призная, че Атанас е един от най-добрите треньори, които съм имал. Той ни помогна да променим манталитета си, беше спокоен, решителен и приятелски настроен. Мисля, че говоря от името на всички, когато казвам, че той ни беше като баща на терена.
)
– (към Матей) Оформихте страхотен колектив в отбора, но кой от съотборниците си чувстваш най-близък?
– Станах много добър приятел с Душан Лопар.
– Има ли яснота къде ще продължиш кариерата си?
Душан: Честно казано, това беше много дълъг и психологически тежък сезон за мен. Ще ми трябва време да се отпусна и да помисля какво искам за в бъдеще. Времето ще покаже…
Матей: Все още не знам, имам много възможности, но все още не съм попаднал на правилната.
– Идваш от съседна страна, но имаше ли проблеми с българския? Само на английски ли разговаряхте със съотборниците ти?
Душан: Да, идвам от Сърбия, посрещнаха ме чудесно тук, нямах никакви проблеми. В началото говорехме на английски, защото не разбирах български, но с течение на времето започнах да разбирам български все повече и повече. В крайна сметка мога да кажа, че мога да говоря и разбирам много добре български.
– (към Матей) Успя ли да научиш български?
– Малко, да.
– Имаш ли любима дума?
Душан: Да, със сигурност, като всеки, който идва от друга страна, първо научаваш лошите думи, но думата, която използвах най-много за моя съотборник, когото обичам и ценя (използвана като шега) е Некадърник (смее се).
Матей: Братко (смее се).
– Вече си у дома – какво от Сърбия ти липсваше в Бургас?
Душан: От Сърбия най-много ми липсваше домашната храна. Но най-много ми липсваха синът ми и съпругата ми, които не бяха с мен в Бургас през последния месец, както и най-близките ми приятели.
– Играл си в няколко държави преди трансфера в Нефтохимик. Ако трябва да сравниш, кое от тях е най?
Матей: Във всички страни, в които съм играл досега, първенствата бяха приблизително на еднакво ниво. Но бих отличил чешкото първенство, в което играх в два клуба: Прага и Карлови Вари.
– Как ти се стори животът в Бургас?
Матей: Беше много хубаво, Бургас е прекрасен.
– Какво ти предстои в следващите месеци?
Матей: Този месец ще почивам и след това започвам да се подготвям за новия сезон.
– Какво би искал да кажеш на българските фенове, по-специално на бургаските?
Душан: Бих казал, че имах удоволствието да играя за тях. Отдавна не бях виждал такава атмосфера. Залите са пълни и това е много хубаво. Много благодаря!
Матей: Пожелавам им всичко най-добро и да останат верни на своя клуб. Не бихме постигнали всичко това без тях.
Снимки: Startphoto