Легенда на Юнайтед: Не Съра изгони Бербатов

Пролетта е символ на разцъфването, новия живот, младостта като цяло. И някак си съвсем неслучайно в събота вечерта, в навечерието на този сезон от годината, на летище „София“ кацна детето-чудо на Манчестър Юнайтед. Да, на 7 май Норман Уайтсайд ще навърши 51 години, но остава в историята не само като Най-младия голмайстор на „червените дяволи“ за всички времена, но и като човека, счупил рекорда на Пеле. На Мондиала в Испания през 1982-а момчето от Белфаст надмина Краля като най-млад играч на световно първенство – в мача с Югославия в Сарaгоса (0:0) е на 17 години, 1 месец и 10 дни.

У нас той пристигна в качеството си на посланик на Манчестър Юнайтед по покана на родния фенклуб на „червените дяволи“. От София бе заведен в Банско, където вчера изгледа в българска компания голямото градско дерби със Сити, спечелено от „червените дяволи“ с 1:0. Ето какво каза явлението в световния футбол пред „Меридиан Мач“ с любезното съдействие на шефа на фенклуба на Юнайтед в България – Емил Йорданов.

– Норман, за кой път идвате в България?
– О, едва за втори. Както добре се знае, играхме със Спартак (Варна) в турнира за КНК преди повече от 30 години може би…

– През октомври 1983-а, асистирате на Брайън Робсън при първия гол във Варна, когато печелите с 2:1…
– Да, да, в реванша бихме с 2:0, Франк Стейпълтън вкара головете. За съжаление не си спомням нищо конкретно от България тогава. Въпреки че всички говореха за мен от световното първенство предната година, аз си бях още дете. Нещата се развиваха прекалено бързо. А и по принцип ние пътувахме много, така че впечатленията се сменяха едно след друго. Представете си един тийнейджър, който играе на възможно най-високото ниво, и е непрекъснато в мачове и тренировки. Сигурно не съм знаел къде се намирам. Но сега се надявам вече с по-зрял поглед, да опозная страната ви.

– Като казахте „дете“, как понесохте бремето на световното внимание през 82-а?
– Действително в един момент се чувствах като холивудска звезда. Медиите следяха всяка моя стъпка. Аз въобще нямах време да се подготвя за тази атака, защото разбрах, че пътувам за световното, в деня преди полета. Бяхме на лагер в Брайтън и мениджърът на Северна Ирландия Били Бингам просто ми каза: „Хайде, качваш се с нас на самолета“.

– Йън Ръш наскоро спомена, че когато Ливърпул е гостувал в София, мениджърът Боб Пейсли е забранявал да се пие водата тук. Имате ли спомен при вас как беше?
– Да, така беше, но това беше практика при всички пътувания в Европа. По принцип не пиехме вода от чешмата и не ядяхме нищо от улицата. Но това беше в юрисдикцията на клубния лекар. Той имаше последната дума за това какво влиза в телата ни.

– А каква е първата ви асоциация, когато чуете България?
– В интерес на истината, имах един много добър познат от България – допреди 25 години бяхме близки. Сега не ми изниква името му. Той работеше в клон на туристичската агенция „Балкантурс“ в Белфаст. И ми е говорил за България. Беше мил и сърдечен. Та за мен вашата страна означава сърдечност.

– За наше щастие България остави следа във Висшата лига, а Димитър Бербатов игра във вашия Манчестър Юнайтед…
– Да, той направи два-три хубави сезона. Стана и голмайстор на Висшата лига на Англия.

– Какво обаче се случи между него и Сър Алекс Фъргюсън?
– Вижте, проблемът на Бербатов не беше толкова Сър Алекс, колкото Уейн Рууни. И Карлос Тевес, докато играеше в Юнайтед. В един момент виждаш как
Бербатов ще се разложи на терена и в следващия момент край него профучават със скоростта на светлината, в сравнение с неговите движения, Рууни и Тевес. Ето тази разлика изяде главата на Бербатов според мен. Защото ти си вътре с други 10 души и хората сравняват какво правиш ти и какво останалите. За жалост общото впечатление, което остави Бербатов в Юнайтед, е, че е мързеливец. С това бавно и някак несъпричастно с останалите на терена движение се открояваше той, а не с фината си техника например.

-А с какво може да е прегрешил конкретно пред  Сър Алекс?
– Нямам представа. Но снощи например бях с Палистър и Гари ми сподели как лично той е изпаднал в немилост. Имал е спор с Фъргюсън, но след приключването му е продължил да натяква по темата. И Съра му е казал, като е направил характерния знак с пръстите на ръцете „Много говориш . Това е в същината. Мениджърът винаги е прав.

– А Фъргюсън е двойно прав…
– Абсолютно! Трябва да ви кажа, че аз добре познавам Фъргюсън. Бях в съблекалнята на Юнайтед, когато той смени Рон Аткинсън през 1986-а. Знам го от първия му ден на „Олд Трафорд“. При него има един характерен момент. След всяка кавга Фърги тегли чертата. Потупва те по рамото и казва: „Хайде, каквото било – било, давай напред“. И футболистът трябва да се примири с това положение и да загърби вече миналата история. Имам усещането, че Бербатов не направи така.

– Вие лично карали ли сте с него?
– Имали сме някои разногласия, но е пресилено да се каже, че сме се карали. Сега се виждаме – аз работя по поддържане на връзките на клуба със света, а той минава през „Олд Трафорд“, гледа мачове. Пием по бира, разбира се…

– В България дойдохте да гледате голямото дерби със Сити. Какво куца при Луис ван Гаал?
– Няма постоянство, което идва от многобройните ротации не само на играчите, но и на смяната на постовете им.

– Говорил ли сте с Ван Гаал?
– Не. Имам 34 години общо в клуба, но нямам разменена дума с Ван Гаал, а той е вече два сезона в Манчестър. Но истината е, че аз не ходя вече до базата в Карингтън.

– Най-щастливият и най-тъжният момент в кариерата ви?
– Имах много много щастливи моменти. Горд съм, че все още съм най-младият голмайстор в историята на Юнайтед, вкарал съм на три финала и  полуфинал в Европа. За жалост дясното ми коляно не издържа. Беше много тъжно да слезеш от футболната магистрала…
Иво Тасев/“Меридиан Мач“