Новото попълнение на Ливърпул Доминик Собослай днес бе представен официално от мърсисайдци. Капитанът на Унгария сподели как се чувства като играч на английския гранд. В ексклузивно интервю за Sportal.hu, минути след като подписа договора си с “червените”, Собослай разкрива, че с преминаването си в Ливърпул е сбъднал детската си мечта.
– Доминик Собослай, новият халф на Ливърпул. Как се чувстваш като чуеш това?
– Прочетох го, чух го, видях подписа си на договора, но да го почувствам, да разбера наистина какво означава това изречение… Още не е възможно. В неделя една ера приключи, но друга започва. Първите няколко дни ще бъдат необичайни, но гледам с нетърпение към следващите няколко години.
– Докато беше на почивка след мача с Литва, мислеше ли, че пътят от Хърватия може да те доведе до Ливърпул?
– Разбира се, че не, но точно преди да тръгна говорихме с треньора, че всичко може да се случи следващите няколко седмици. Не мислех много за това по време на почивката, но тази мисъл стоеше в съзнанието ми. След това нещата внезапно се ускориха и това “ако” се превърна в реалност. И сега мога да кажа, че подписах договор с отбор, за който мечтаех още от дете, и съм достигнал нивото, към което съм се стремил от малък.
– Според някои информации ваканцията ти е била прекъсната от разговор с Юрген Клоп…
– Очевидно няма да разкрия какво се каза в този видео разговор, но мога да кажа, че бях с по-голяма увереност след този разговор. Освен, че той е един от най-добрите треньори в света, той е изумителен като човек. Той е невероятен. Разговорът беше такъв, че тръпки те побиват. Говорихме сякаш се познаваме от години. Нямам търпение да започнем работа заедно.
– Като играч на Залцбург си споделял, че не си нервен преди мачове. Единственият път, когато си бил по-притеснен, когато излезе срещу Ливърпул в Шампионската лига. Мислил ли си какво ще бъде да играеш на “Анфийлд”?
– Много неща се промениха от тогава, но едно остава: Сигурен съм, че ще бъда нервен преди първия ми мач на “Анфийлд”. В същото време, нямам търпение, защото това не е вълнение, което те парализира, а напротив. В момента мога само да си го представя, но очаквам с нетърпение да го изпитам.
– Кой мач ще е по-вълнуващ – този срещу Манчестър Юнайтед или този срещу Манчестър Сити?
– Ако трябва да бъда честен, в момента мога да мисля само за първия мач и какво ще бъде да облека екипа на Ливърпул за първи път. След това ще мисля за това, което следва.
– Едва ли сега щяхме да говорим за Ливърпул, ако го нямаше РБ Лайпциг. Може ли да кажем, че голът ти на финала за Купата на Германия беше перфектното сбогуване?
– Не знам дали има подобно нещо като перфектно сбогуване. Раздялата винаги е болезнена, винаги боли и за двете страни, както е сега. Много съм благодарен на РБ Лайпциг, получих много от клуба. Благодарен съм на треньорите, съотборниците ми, както и ръководството. Без тях, нямаше да стигна толкова далеч, нямаше да мога да се наричам играч на Ливърпул, но това е футболът. Понякога и двете страни са доволни, но идва момент на промяна. Всеки има мечти, цели, планове и сега животът ми даде възможност, която исках да приема.
– На 22 години достигна до елита на европейския футбол. Това ли е моментът, в който можеш да кажеш, че всички жертви са си стрували?
– Както казах, това е сбъдната детска мечта. Не можех да се надявам на повече на 22 години. В един от водещите клубове в Европа съм, но всеки ден има нова цел и е страхотна мотивация да съм част от този клуб, да се боря за трофеи. Следващите десет или 12 години искам да остана на нивото, което достигнах сега, и искам постоянно да се развивам и да ставам все по-добър футболист. В момента това е целта ми.
– Ако се срещнеш с 10-годишния Доминик Собослай, който играе във Фьоникс, какво би му казал?
– Бих му казал да вярва в това, което прави, и ще го посъветвам да работи здраво. Защото всички лишения ще му донесат много красиви моменти в бъдеще. Да не се отказва от мечтите си, защото трудните моменти ще бъдат последвани от прекрасни преживявания.
– Мислиш ли да си смениш мелодията на телефона.
– На какво да я сменя?
– Например на “You’ll Never Walk Alone”?
– Слушах я няколко пъти, докато бях в самолета към Ливърпул. Винаги съм я харесвах, сега още повече. Може да я сложа на телефона си.
Carlsberg „Домът на Феновете“ е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
Снимки: Imago
