Привържениците на „свраките” започнаха деня с кампания „Седмица за признателност към Рафа”, за да отбележат оставащото малко време до изтичането на договора му, а го завършиха с организиране на мирен протест при статуята на Сър Боби Робсън на „Сейнт Джеймсис Парк”, докато любимият им мениджър си разчистваше нещата от кабинета. Само в Нюкасъл има сцени като тази.
Това беше последният опустошителен удар за тази огромна фенбаза, след като техният идол на пейката просто не можа повече да намери общ език с клубния собственик Майк Ашли, за да преодолее различията си с него и дори само да се замисли за оставане на Тайнсайд.
КАК СЕ СТИГНА ДОТУК?
Рафаел Бенитес и Ашли винаги са изглеждали като едно от най-необичайните съжителства в спорта, откакто се събраха през март 2016 г.
след уволнението на Стийв МакКларън. Испанецът никога не се е криел от политически битки във футбола и доказа това с понякога бурните си отношения с хората над него в йерархията. Във Валенсия той каза пословичната си фраза „Поисках диван, а ми купиха лампа” заради разминаване във вижданията за трансферите, а у мнозина от кухнята на Ливърпул остана усещането, че без значение колко контрол и финанси му се дават, все ще поиска още.
Ашли от своя страна е милиардерът, който управлява клуба по своя начин и не отстъпва контрол никому, като му помага голямото му дебелокожие Толкова голямо, че е трудно да се сетиш за който и да било друг собственик, оставащ такъв непукист пред недоволството и бунта на привържениците.
Всъщност най-голямата изненада е, че тази двойка издържа толкова дълго заедно. По отношение на ПР тази битка е убедително спечелена от Бенитес. На него ще се гледа като на тактически блестящ мениджър, който направи така, че Нюкасъл да се бие в по-горна категория от очакваното, а Ашли ще бъде определян като собственика злодей, взел поредната си жертва.
Как започна всъщност поредната криза, чийто апотеоз бе в понеделник? Бизнес моделът на Ашли е клубът да е самодостатъчен финансово, но Бенитес не бе щастлив от летния трансферен бюджет от 60 млн. паунда плюс парите от продадени играчи. Или поне от това как би могъл точно да го харчи предвид желанието от ръководството съставът да остане относително млад и футболистите да имат стойност при препродажба. Това значи, че бе много малко вероятно дългосрочни договори да се санкционират за играчи на 28 години и нагоре – отново повод за недоволство от страна на испанеца.
Собственикът наистина отвърза кесията достатъчно, за да счупи клубния рекорд с покупката на Мигел Алмирон от Атланта Юнайтед за 20 млн. паунда през януари, ала дори тази рядка проява на финансова дързост на пазара не убеди мениджъра, който искаше да натисне отбора към Топ 10 в Премиър Лийг и това да се превърне в норма.
Той винаги е желал огромна част от контрола във всеки свой клуб и това е донякъде оправдано предвид богатите му успехи, високия му статут и огромния опит във футбола, ала със сигурност не ще да е било огромна изненада, че Ашли не бързаше особено да отстъпва територия в широкия набор от проблеми между тях.
Бенитес със сигурност ще да е хранил тревоги относно това дали Нюкасъл би предлагал онзи род договори, които биха привлекли желания от него калибър играчи за вдигането на класата на отбора, а не се работи и по друг повод за недоволството му – нуждата от подобряване на тренировъчната инфраструктура.
Накратко, имаме пълно неразбирателство относно трансферен бюджет, договори, контрол и инфраструктура, както и отношения между неумолим собственик и взискателен мениджър, желаещ каквото никога не би могъл да получи. Учудва ли се тогава някой от тази развръзка?!
Ашли може да настоява, че се е опитвал да получи подписа на Бенитес от доста над година насам, ала офертата за едногодишен контракт към настоящия със заплата от 6 млн. паунда на година не успя да мине. От клуба могат също да кажат, че с право не желаят да дават дългосрочни договори на играчи, работещи с мениджър с гарантирана отдаденост само за 12 месеца.
Онова, което обаче въобще не подлежи на съмнение, е великолепната работа на испанеца за „свраките”. Той ги върна в Премиър Лийг през 2016/17, след като не успя накрая да спре пропадането в Чемпиъншип предния сезон, и последва това с отлични класирания с оглед на нивото на състава си: 10-о място през 2017/18 и 13-о през 2018/19.
Той, също както и в Ливърпул, говореше на езика на феновете на Нюкасъл, описвайки се като човека на тяхна страна – становище, което никога няма да може да излезе от устата на Ашли. Затова и когато, веднага след края на оказалия се последен негов сезон тук, Бенитес обходи „Сейнт Джеймсис Парк”, на трибуните цареше надежда, че Ашли може и да намери начин да им даде бъдеще с тъй желания от тях мениджър. Историята обаче трябваше вече да им е подсказала, че собственикът не е този човек – той си имаше позиция и нямаше да мръдне от нея. Бенитес пък си имаше своята позиция и също нямаше да мръдне от нея.
За Ашли това е поредният свръхвредящ на репутацията му епизод, който само ще снижи още повече мнението на феновете на Тайнсайд за него. При това той се случва точно на фона на предложението за покупка на клуба от милиардера от ОАЕ шейх Калед бин Зайед Ал Нахян. Миналото на Ашли подсказва, че той ще стои на своето, колкото и народ да се е събрал около статуята на Сър Боби Робсън в понеделник вечерта.
Всъщност същите тези фенове ще получат горе-долу толкова отговори, ако си бият главите в тази статуя, колкото и ако бяха запитали самия собственик каква е управленската му стратегия.
А СЕГА НАКЪДЕ, НЮКАСЪЛ?
Предлаганата покупка на клуба няма, според замесените в сделката, да бъде повлияна от напускането на Бенитес, въпреки че тя позамря в последните седмици. Затова следващата точка в дневния ред е изборът на нов мениджър при наближаващия старт на предсезонната подготовка. Според букмейкърите, поставили след раздялата с испанеца „свраките” сред фаворитите за изпадане, имената са на кандидати, които едва ли ще накарат феновете да се завтекат масово към Биг Маркет в града за бурен масов празник.
Микел Артета – помощник-мениджър на Манчестър Сити, е ранният фаворит в залозите, но защо би напуснал шампиона в Премиър Лийг за хаоса на Тайнсайд? Той със сигурност ще получи далеч по-привлекателни и безопасни възможности в бъдещето.
Жозе Моуриньо е споменаван, ала това е в сферата на фантазията, освен ако продажбата на клуба не се случи най-накрая и португалецът не получи гаранции за нечувани милиони за трансфери и пълен контрол. Какви са реалистичните шансове за това?
Гари Монк е безработен след уволнението си от Бирмингам Сити, както е и бившият бос на Съндърланд Дейвид Мойс. Макар че Ашли вероятно би искал да назначи някого като Еди Хау, защо ли подобен високо котиращ се млад мениджър би рискувал в такава токсична среда цялата си трудно извоювана репутация, при положение че се радва на пълен контрол и огромна популярност в Борнемут?
Който и да приеме тази роля, ще има много тежката задача да измести в сърцата на феновете Рафа Бенитес.
БИТКАТА БЕЗ ПОБЕДИТЕЛ
Кой излиза победител в тази битка за власт на „Сейнт Джеймсис Парк”? Отговорът е лаконичен: никой.
Ашли не успя да задържи вероятно най-добрия мениджър, когото е имал и някога ще има – човек, който можеше да отнеме от напрежението върху собственика, защото се радва на такава безусловна обич от привържениците, и който всъщност даваше някаква тежест на Нюкасъл във футболния свят със своята визитка, включваща имена като Валенсия, Ливърпул, Интер, Челси, Наполи и Реал Мадрид.
Това може и всъщност да не засяга Ашли, тъй като неговата единствена победа изглежда тази да е задържал клуба в Премиър Лийг (макар заслугата да е главно на Бенитес), докато не дойде продажбата.
А КАКВО СЛЕДВА ЗА БЕНИТЕС?
Испанецът има на масата оферта за 12 млн. паунда годишно от Далиан Ифан от китайската Супер Лига, ала това е специалист, който винаги е настоявал, че виждането му е да бележи прогрес в клубове с висок исторически ранг и да ги поставя на местата, където те заслужават да са и искат да бъдат.
Големите постове в Европа, за които Бенитес се смята точният кандидат, в момента не са свободни, но би ли отишъл наистина в Китай, след като семейството му още живее на Мърсисайд и на 59 години още има енергията и силата да работи на върха на пирамидата във футбола?
И в крайна сметка, както обикновено, най-големите губещи са феновете на Нюкасъл, принудени да преглъщат поредната жалка история в сапунената опера, каквато представлява техният любим и окаян клуб.
Фил МакНълти, Би Би Си
