Като шеф на студентска бригада топадвокатът издействал ТКЗС-то да почерпи младежите със 100 литра ракия
Известният столичен адвокат и издател Тодор Батков, повече популярен като собственик на „Левски”, е познат на цяла България с фамозния си мустак и общо взето успешните си бизнесначинания. С каквото се захване Тодор все му върви, казват приятелите му. Колегите му от адвокатурата твърдят, че неговата кантора „Батков и съдружие”
няма загубено дело и върнат клиент.
Човекът на Майкъл Чорни в България не си оставя магарето в калта.
Преди години данъчните го обявиха за най-големия данъкоплатец в страната – само от този факт може да се види колко печели Батков.
Властелинът на „Левски” стана един от собствениците на сливенския винпром и сега притежава общо 4-5 винарски изби. Край София фамилията Баткови стопанисва луксозния хотелски комплекс „Банкя палас”, спонсорира строителството на най-големия православен храм в Родопите край Смолян, откъдето е
коренът на адвоката.
Отделно място заслужава ангажиментът му с отбора на сините. Както твърди самият Батков засега разходите му на Герена са повече на червено, но не се отказва да инвестира във футболистите, защото „Левски” е голямата му любов.
Бурни и нестандартни са били младежките години на топадвоката. Когато учел правото в университета, Тодор Батков бил главен организатор на студентските бригади, спомня си днес неговият колега Пламен Ялнъзов, добре познат като един от защитниците на нашите сестри в Либия. Веднъж
като заместник командир на бригадата
Батков поискал от ръководството на местното ТКЗС, където работели студентите, 100 литра ракия за „укрепване на колектива и повдигане на трудовия ентусиазъм”. Текезесарите още на следващия ден доставили на студентите бидона с гроздовата и черпак. Шефът на бригадата се изплашил, че младежите ще се изпонапият и на следващия ден никой няма да излезе на работа в полето. Батков и Ялнъзов го успокоили, че всичко ще бъде наред и същата вечер направили дискотека за всички.
На купона всеки от студентите минавал и си сипвал ракия на корем с черпака. Сплотяването на колектива продължило до малките часове, спомня си далечните години Ялнъзов. На следващия ден обаче всички бригадири били на полето.
Развален асансьор пък едва не провалил сватбата на адвоката със съпругата му Здравка, разказва неговия кум и съдружник Венци Стоев. Когато отишли да взимат булката от родителите й, се качили на асансьора и заседнали между етажите. Младоженец и кум
започнали отчаяни опити
да се измъкнат от капана – накрая успели да се излязат от кабинката пълзешком, но загубили ценно време. Определеният час в ртуалната зала бил изтърван и чиновниците искали да отложат сватбата за след седмица. Наложило се Батков да пусне в действие всичките си връзки, за да могат младоженците да подпишат в този ден.
Като студент Тодор си изкарвал пари и с бачкане по строежите на София – с негов колега често висяли на пиацата на площад „Ленин” с надеждата някой да ги наеме като общи работници. По-късно кандидат юристът разнасял телеграми, колети и писма с пощенса кола.
Батков няма да е Батков,
ако не беше запален по лова, казват най-близките му приятели. За един от големите си ловни трофеи собственикът на „Левски” рядко разказва, но колегите му от дружинката добре знаят фактите. В резервата „Кормисош” адвокатът цели две денонощия преследвал един красив елен. Изминал 20 километра докато го повали с точен изстрел. Най-големият рекорд на юриста в авджилъка си остава отстреляното от него диво прасе с 28-сантиметрови глиги. Батков предизвиква благородна завист и с оръжието си – преди стрелял с ловна двуцевка „Браунинг”. Сега гърми с „мерцедеса на пушките” – абсолютния снайпер немско производство „Хайм” – от тази марка има цели две чифтета…
Валери БОЯНОВ
