Гергана Райчевска е едва на 22 години и е новата носителка на титлата „Мис Силикон“ Въпреки заканите си, че много трудно би се снимала за еротично издание, близките й отношения с част от екипа допринесоха за заснемането на първата й подобна фотосесия. Гери е усмихнат и позитивен човек и винаги е в състояние да приповдигне настроението. Веселбата е гарантирана, дори когато на масата стоят чаши с газирана вода и кафета, както се случи по време на самото интервю. Гери е една от най-запалените фенки на Левски.
Не пропуска мач на Герена и след влизането на отбора в груповата фаза на Лига Европа обеща да покаже повече от себе си.
С какво се занимаваш в момента?
– Преди всичко работя върху себе си.
Доставя ли ти удоволствие това?
– Разбира се. В крайна сметка човек трябва да се занимава с нещо, което му е приятно.
Естествено. И на мен би ми било приятно да се занимавам с теб!
– (бурен смях)
Кажи какво искаш да знаят хората за теб.
– Искам да знаят, че не съм от хората, които забравят откъде са тръгнали и накъде отиват. И най-вече, че съм един съвсем обикновен човек.
А какво не искаш да знаят?
– Това, което не искам да знаят, е тайна и мисля, че никой няма да го разбере.
Какво очакваш от живота?
– Защо ме тормозиш с такива въпроси (смее се)… Очаквам тепърва да изживявам все по-хубави моменти. Надявам се хубавите неща да са повече от лошите.
Да се отклоним леко от темата… Викаш ли, докато правиш секс?
– Ако има конкурс за „най-добри сексуални стенания“, ще съм на първо място (отново бурен смях). Да, викам и то много. Но не симулирам нищо, просто съм много сексуална.
Да ме викнеш и мен другия път…
– Ще те извикам, (смее се), обещавам! (Дано не забрави за обещанието си)
Би ли делила един мъж с шест жени?
– Първо държа да отбележа, че аз самата съм жена като за седем, а и надали той ще си помисли за други, след като е с мен (Това трябва да се опита…).
Какво му трябва на човек, за да е щастлив?
-Една студена бира (усмихва се)… Като се сблъскаш с различни ситуации в живота, разбираш, че малките неща правят човека щастлив. Лично мен не ме гони грандоманията. Малките жестове ме правят щастлива.
Искаш ли да разкажеш нещо за себе си?
– Не! (Тук вече и двамата изпадаме в бурен смях и трябва да приключим с въпросите).
