Илиян Киряков е един от отбора на четвъртите в света, който игра полуфинал на световното първенство в САЩ ’94. Кариерата му тръгна от Етър (Велико Търново) и мина през силни периоди в Испания и Шотландия. Сега Илиян отново е част от „болярите“. Той е помощник треньор на Георги Василев в Етър, а тимът е на първо място в „Б“ група.
Пред „България Днес“ Киряков се връща в славните години на националния отбор и говори за сегашната си работа с младите играчи на „виолетовите“.
– Илияне, в момента си помощник-треньор на Етър, където доста от момчетата не помнят подвига на четвъртите в света от мондиала през 1994 в САЩ. Включваш ли се понякога в тренировките, за да им покажеш, че футболът не е стихотворение, за да се забрави?
– При всяка възможност се включвам в тренировъчните мачове. Момчетата в отбора винаги са амбицирани да ме победят, а при мен това връща тръпката от времето, когато бях футболист. Аз също не се щадя на игрището. Наскоро по време на тренировка влязох по-здраво и се наложи един от противниковия отбор да напусне контузен. За което, разбира се, много съжалявам. Но аз съм такъв – когато се захвана с нещо, или го правя, или не го правя. Винаги играя за победа. Страстта ми към футбола е същата, каквато беше и по време на световното в Щатите преди 22 години… Дори в приятелски турнири, когато изглежда най-добре един мач да завърши наравно, аз не се съгласявам. При мен тези работи не минават.
– Сега селекционер на националния отбор е бившият ти съотборник Петър Хубчев. Какви са неговите шансове да направи силен отбор?
– Много е трудно за Хубчев да се пребори за класиране на световно с група, където има три основни фаворита. Това са Франция, Холандия и Швеция. България изпадна до ситуация да бъде сред аутсайдерите при тегленето на жребий и това допълнително утежнява задачата на отбора. За работата на Хубчев мога да кажа само суперлативи. Познавам го като изключително амбициозен човек, който работи сериозно. В националния е нужна голяма промяна и всички трябва да са наясно, че един тим се гради няколко години. Невъзможно е да стане изведнъж.
– Марселиньо от „Лудогорец“ получи български паспорт и с негов гол спечелихме най-престижната си контрола в последните години – победа над Португалия. За или против чужденците в националния?
– Много от футболистите, които станаха световни шампиони с Германия, не са етнически немци. Това не им попречи да спечелят титлата в Бразилия. В почти всички силни национални отбори от Европа има натурализирани играчи. Ако в нашия тим може да се вземат двама-трима опитни легионери, които да вдигнат нивото – няма нищо лошо.
– Същият този Марселиньо е сред фаворитите за приза „Футболист на годината“. Заслужено ли ще бъде той да спечели?
– Да, Марселиньо заслужава това признание. С всичко, което постигна лично той през тази година и неговият отбор „Лудогорец“, това ще бъде съвсем логичен завършек на сезона.
– Ще те върна в годините, когато ти катереше футболните върхове и беше капитан на младежкия национален отбор през 1987 г. на световното в Чили. Какви са най-ярките ти спомени от този шампионат?
– Получихме право да играем на световното в Чили, след като на европейско в бивша Югославия станахме пети. На мондиала започнахме с победа над САЩ с 1:0. После срещнахме отбора на ФРГ, воден от треньора Берти Фогтс и загубихме с 0:3. В последния мач от групите минахме през тима на Саудитска Арабия и отидохме на осминафинал. Там отново срещнахме немци – тима на ГДР. ГДР ги бяхме били шест поред пъти преди това! Шест мача – шест победи за нас! Радвахме се, че ни се падат пак източните германци, а точно на световното паднахме с 0:2…
– Кои от футболистите, които срещна на световното за младежи в Чили, бяха и на мондиала в Щатите през 1994 г.?
– Марчело Балбоа, капитана на САЩ през 1994 г., и вратаря им Тони Меола ги познавах от първенството в Чили. Берти Фогтс вечe бешетреньор на обединения отбор на Германия. Този тим беше действащ световен шампион, но ние ги бихме с 2:1 на четвъртфинал. Така че си го върнахме за Чили ’87… Но твоят въпрос ми напомня, че в Южна Америка се родиха и други звезди…
– Кои бяха те?
– Шампион за младежи през 1987 г. стана Югославия. Тогава изгря тяхното зведно трио – Бобан, Шукер и Просинечки. После държавата се разпадна и тези тримата станаха част от тима на Хърватия, който игра полуфинал на световното във Франция през 1998 г.
– Шампион на България за 1991 г. стана отборът на Етър, за което ти имаше голяма заслуга. Как успяхте да пробиете доминацията на Левски и ЦСКА?
– Успехът ни не беше случаен. Две години поред преди това завършвахме на трето място. Надградихме постигнатото и станахме първи през 1991 г. Аз, Бончо Генчев, Краси Балъков, Цанко Цветанов пробивахме в националния отбор и този факт говори достатъчно за класата на Етър.
– След това игра в доста отбори в чужбина, кой период зад граница оценяваш като най-успешен за себе си?
– На 23 години заминах за Испания. Имах договор с Ла Коруня. През първия сезон с мой гол успяхме да се спасим от изпадане. Играхме решаващ плейофен мач с Бетис. В първата среща гостувахме и завършихме 1:1. Във втория двубой отбелязах решаващото попадение за успеха с 2:1. После в отбора дойдоха Мауро Силва и Бебето. Те по-късно станаха световни шампиони с Бразилия през 1994 г. Джукич беше другият чужденец и за мен стана много трудно да намирам място сред титулярите. По това време имаше изискване за броя на чужденците, които могат да играят в един отбор. Само трима имаха право да бъдат на терена.
– Как се развиха събитията след това?
– Отидох в тим от втора дивизия само и само да бъда титуляр и да имам шанс да попадна в селекцията на Димитър Пенев за световното в Щатите. После играх четири години в „Абърдийн“, които за мен бяха доста успешни.
– Ти се впусна и в други приключения след края на футболната си кариера – имам предвид участието ти в шоуто „Къртицата“. Съжаляваш ли, че прие това предизвикателство?
– Не съм разочарован, защото придобих един съвсем различен нов опит. Доволен съм от моето представяне. Не влизах в интриги, защото това не е моят стил. Догодина ставам на 50 години и съм видял доста в живота. Макар и да е още рано за равносметки, спокойно мога да кажа, че футболната ми кариера беше добра. Станах част от най-големия успех на нашата страна в този спорт. Колко много години минаха оттогава, а все още където и да отида в България, виждам как хората говорят с вълниние за лятото на 1994 г.!
– Пазиш ли медала си от световното на специално място?
– Отделил съм един кът в къщата, където съм събрал най-ценните си отличия от футбола.
– Сега Етър е в позната ситуация – Георги Василев отново е треньор на отбора. Ти си негов помощник. Какви са амбициите на отбора?
– Ръководството не е поставяло пред нас конкертни цели и задължително влизане в Първа лига. Можеше да влезем там и служебно, както през това лято го направиха други клубове. Но най-важното е един отбор да има достатъчно добро финансиране и след това да се гонят високи цели. Хубаво е, че сега сме на първо място, а както е известно, апетитът идва с яденето.