Той играе във всички 3 срещи на Австралия на световното през 2018 г. В официалния сайт на ФИФА таранът е описан по следния начин: „Висок нападател, който играе с гръб към вратата, Томи Юрич се превърна в ключова фигура за Австралия. Той неизменно стартира като номер 9 – роля, която преди беше заемана от Тим Кейхил. Юрич притежава способността да задържа топката, не му липсват качества и увереност.
Донякъде напомня за стила на игра на Марк Видука. Юрич реализира 5 гола в световните квалификации, включително два ключови срещу Саудитска Арабия“.
Големият проблем на нападателя през част от кариера та му са били контузиите. Неведнъж е имал болки в адукторите, a в престоя си Люцерн (2016-2019) е късал мускул и е страдал от травма на коляното. Именно здравословните проблеми са ограничили възможността му да играе по-редовно и в известна степен са спънали развитието му.
Юрич има интересна история, като е роден в Австралия. Баща му е босненец, който живее в Хърватия, след което емигрира в държавата континент. Майка му е хърватка. Заради това и нападателят притежава паспорт от европейската страна, така че не заема квота извън ЕС. Юрич говори свободно хърватски и английски, така че няма да има проблем с комуникацията в ЦСКА. За последно на „Армията“ играха хървати през 2014/15 г. -Тончи Кукоч и Марин Оршулич.
„Когато съм в Хърватска, се чувствам като австралиец. Когато съм в Сидни, се чувствам като хърватин. Аз съм гражданин на света, но в Австралия заобичах футбола“, казва Юрич. Когато е на 10, баща му подхвърля реплика, която го мотивира да се занимава професионално: „Синко, искаш ли някой ден 50 000 зрители да ти скандират името?“. Юрич стъпва за първи път в Хърватска чак на 15 години и баща му го урежда на проби в Динамо Загреб. „Бързо си пролича, че съм далеч от нужното ниво като качество и физическа подготовка“, споделя Юрич.
Източник: cska.bg
Той обаче се завръща в Хърватска. „Година по-късно, когато бях на 16, баща ми ме попита: „Вярваш ли, че можеш да станеш професионален футболист?“. Аз му отговорих типично по балкански: „Разбира се“. „Тогава се връщаме в Хърватска“, каза ми той. И точно това се случи“, разказва нападателят.
Юрич прекарва 5 години в Хърватска, където играе за по-скромни отбори, но не успява да се наложи като твърд титуляр. В крайна сметка решава да смени средата и през февруари 2012-а се връща в Австралия – в Аделаида Юнайтед. На 28 юни 2013 г. получава и първата си повиквателна за националния отбор на Австралия. Обаждат му се по телефона, а таранът първо затваря, защото си мисли, че някой си прави майтап с него. Когато разбира, че намеренията на щаба са сериозни, той се ентусиазира: „Помислих си за Тими Кейхил, който шие гол след гол за Австралия. Помислих си и за Марк Видука, който също като мен имаше хърватски корени. Представих си как Видука носи екипа на Австралия в зелено и златисто с номер 9. Мамка му, щях да стана част от всичко това“, разказва Юрич.
Кариерата му не е била лека, травмите често са го спъвали, но не са го съборили. В ЦСКА Томи Юрич се надява да направи рестарт и отново да се върне на голямата сцена.
