Сега ЦСКА се нуждае от постоянство

Ако погледнем цифрите преди дербито, ЦСКА надви Лудогорец напук на логиката. Мачът от 15-ия кръг на Първа лига определено дойде в неподходящ момент за столичани – съперникът нямаше загуба този сезон в Първа лига, не бе губил и в 19-те си срещи във всички турнири под ръководството на Димитър Димитров – Херо, бе победил Левски в предния кръг, нямаше и поражение срещу ЦСКА в исторически план за шампионат. А най-притеснителното за „червените“ бе представянето им в последните 5 мача – не толкова като резултати, а в игрови план. Загуба в Разград пък увеличаваше дистанцията от върха на изглеждащите непреодолими за „армейците“ 8 точки.

Но ЦСКА стисна юмрук и го направи. Характерът победи логиката – 3 точки срещу Лудогорец накуп, при това като гост, при това с човек по-малко и въпреки съдийското рамо за домакините.

Този успех бе нужен най-вече в психологически план. На „Армията“ никой нямаше да бие отбой за титлата при разлика и от 2, и от 5, и от 8 пункта. Но липсата на победа точно срещу Лудогорец правеше нещата да изглеждат така, че насреща сякаш е съперник, който няма как да бъде преодолян, ако реши да вложи в дербито дори 60-70% от възможностите си.

Успехът и поведението на Лудогорец след втория гол на ЦСКА обаче показаха, че дяволът не е толкова черен, особено когато „орлите“ са принудени да воюват на 3 фронта.

Александър Дюлгеров (вдясно) и Кристиян Малинов в борба за топката с Анисе Абел, снимка оф. сайт на Лудогорец

Сега ЦСКА се нуждае най-вече от едно, за да вярва все по-силно в голямата цел – постоянство. Точно като серията, която „червените“ започнаха през първата част от редовния сезон именно срещу предстоящия им опонент – Ботев (Пд). Често гръмките победи на родни тимове са пращали триумфиращите в облаците и горчилката е идвала налице още със следващия мач. А 3 точки се дават за победа и срещу Лудогорец, и срещу Витоша (Б). Какъв е смисълът да ги вземеш от 6-кратните шампиони в Разград, ако после ги профукаш срещу Ботев в София? Но и „канарчетата“, и „червените“ съперници след тях е трудно да бъдат надвити с игра като в мача срещу Славия. Или пък с тази от Велико Търново или първите полувремена срещу Пирин и за купата с Ботев (Вр).

Винаги съм твърдял, че титлите се печелят в т. нар. „малки мачове“. Примери от големите първенства безброй. Когато силите на върха са изравнени, е трудно да вземе максимума от точки в преките срещи. Още повече ако са по 4 на сезон. Да не забравяме, че и Левски все още е претендент за титлата. Дори само заради името, гръмката селекция и дистанцията от Лудогорец, която вече не е двуцифрена. Точките от преките дербита на голямата тройка е доста вероятно да бъдат приблизително равни. И въпросът е кой ще профука най-много актив срещу останалите 11. Прекалената емоция никога не е добър помощник, било то и позитивна. А настоящата в „червено“ е огромна по редица причини, част от които споменати в първия абзац.

Прекъсването за националните отбори сякаш идва точно навреме за тима от Борисовата градина. Сега е времето страстите да се уталожат и екипът на Стамен Белчев да стъпи на земята и продължи победната серия. Защото до мача с Етър зададе друг стандарт и показа лицето, което „червените“ фенове очакват. А докажеш ли веднъж, че можеш, после е трудно да търсиш оправдания. Особено за пред най-претенциозната публика у нас.

Автор: Мони ГЕОРГИЕВ