Брандън Рой намери новото си поприще. Три години след оттеглянето си от професионалния баскетбол заради хронични проблеми с коленете, някогашната звезда на Портланд остава близо до любимата си игра, но от другата страна на крайната линия – като треньор. 32-годишният трикратен участник в Мача на звездите води отбора на гимназия “Нейтън Хейл” в родния си град Сиатъл.
В интервю за SLAM Magazine най-добрият новобранец в НБА за 2007 година призна, че е получил обаждания директно да се впусне в професионалния баскетбол или при колежаните, но казва, че не желае да избързва.
“Разбрах, че искам да бъда треньор преди около година, но не бях напълно убеден. Но в един момент си казах, че трябв да се върна в истинския свят. Да бъда в залата всеки ден и да бъда на разположение на тези момчета. Реално взех решението през пролетта на тази година. За момента съм много доволен и се наслаждавам на случващото се”, разказва Рой, който за последно игра за Минесота Тимбърулвс.
“Уча момчетата, че трябва да дават максимума от себе си и да не се притесняват за неща, които не могат да контролират и не зависят от тях. Ето, не можеш да контролираш контузиите. Но можеш да се грижиш ежедневно за това да бъдеш здрав. Те са млади, а когато си млад най-хубавото нещо е, че можеш да мечтаеш. Все още не си се сблъскал с реалността. Коленете ми не ми позволяват да играя в НБА – това е реалност. Уча играчите си да не спират да мечтаят и да живеят в настоящия момент. Научих това от собствения си опит”, продължава гардът, изградил име в професионалния спорт като играч на Портланд.
“Най-правилното и логично нещо бе да започна от гимназиалния баскетбол. Имах обаждания от колежи и НБА, но ако трябва да съм честен – не съм готов да помогна на професионален отбор и на професионални играчи как да стават по-добри. Но съм наясно, че мога да правя точно това в гимназията. Това е едно добро начало на кариерата ми. Нещата са сходни със ситуацията ми като играч – трябваше да започна от гимназията, да мина през колежа и чак тогава да съм подготвен за НБА. Сега започвам от най-ниското ниво на пирамида и развивам качествата си”, разкрива в детайли решението си бившата звезда.
“Най-трудната част от треньорския занаят? Да накараш децата да изпълнят това, което искаш точно така както искаш. Опитвам се да ги накарам да се доверят на системата. Да вярват повече на “ние”, а не на “аз”. Това е най-трудното”, завършва изповедта си избор №6 в Драфта през 2006 година.
