Васил Панайотов : След загубения финал с Левски дни наред не смеех да изляза от вкъщи, трудно заспивах

Сърцатият полузащитник Васил Панайотов се озова това лято в Черно море. 28-годишният халф, родом от Гоце Делчев, се раздели с Левски, където се оказа ненужен, въпреки че феновете страшно много го харесваха. Панайотов пожела успех на вече бившия си клуб и е амбициран с упорит труд и себераздаване да се докаже и в Черно море. Халфът беше любезен да даде интервю : 

– Как се стигна до преминаването ти в Чeрно море?
– Ръкoводството на Черно море и треньорският щаб бяха много настоятелни.

– Впечатленията ти от отбора, от работата с Илиан Илиев?
– В Черно море се работи изключително професионално. Тренировъчният процес е на много високо ниво. Колегите ми са изключителни професионалисти и характери. Атмосферата в съблекалнята е страхотна, доволен съм, че дойдох в клуба.

– Определяш ли като крачка назад преминаването в Черно море, все пак идваш от Левски? 
– Не го считам като крачка назад. Всичко зависи от мен, ако се развивам добре и показвам най-доброто, Черно море може да се окаже трамплин и от тук след време да се озова на друго място.

– Имаше ли варианти за чужбина?
– Да, няколко отбори ме искаха, но чисто финансово предложенията им не ме устройваха. Имаше и една добра оферта от чуждестранен клуб, но трябваше още да чакам.

– Познаваше ли се с някои от новите си съотборници, с кои си играл?
– Играл съм със Стефан Станчев, с Божилов, Зехиров също. Познавам повечето момчета. Колективът ни наистина е на доста високо ниво, разбираме се отлично.

– Целите пред отбора този сезон?
– Място в първата шестица. Да играем добър футбол и да радваме хората във Варна. Ние сме един от сериозните отбори и не отстъпваме по нищо на грандовете.

– Докато беше в Левски, на колко отбора отказа заради детската си мечта – да играеш на „Герена“, за родния си клуб?
– Да, правил съм го и вече няма защо да го крия. Отхвърлих оферти от чужбина заради Левски. При това предложения, които бяха за много повече пари. Но щом съм в Левски, парите остават на заден план. Но както и да е… това вече е в миналото, няма значение. Гледам в бъдещето, да се представям добре и да имам нови шансове да изляза и да заиграя в чужбина.

– Харесва ли ти във Варна?
– Страхотен град, прекрасно е тук. Има с какво да запълваш свободното си време. Досега не съм живял на морето в България, само в Кипър. (б.р. – Панайтов игра преди време в Агия Напа)

– Намираш ли време за плаж?
– Ходя, да. В свободното време отскачам до плажа. Също така често се разхождам из центъра и морската градина.

– Разпознават ли те хората?
– Да, както фенове на Черно море, така и на Левски, което ми е приятно.

– Привържениците на Левски сигурно те разпитват защо не остана на „Герена“?
– Всеки ден ме питат, щом ме срещнат. Но не зависи от мен, не мога да им отговоря на този въпрос. Знам, че Делио Роси ме искаше, но ръководството на клуба вече няма нужда от мен. И просто бях длъжен да търся развитието си на друго място.

– Споменава се името на главния скаут на Левски Кирил Вангелов, който не те искал. Знаеш ли нещо? 
– И аз дочувам същото. Знам този човек, виждал съм го на стадиона. Не знам дали заради чужденците „изгорях“. Въобще не ме интересува вече. Щом сметнат, че не съм нужен на отбора, какво да правя там. Целта ми е да се развивам и да изпълнявам задачите си в Черно море.

– Това лято Левски отново се подсили с няколко чуждестранни попълнения…
– Щом така са преценили… Тръгват обаче по пътя на Лудогорец, но Левски е вековен и е много над Лудогорец. Надявам се да се върнат там, където им е мястото, и футболистите да се доказват, щом са на „Герена“. Но сега да коментирам Левски не е коректно.

– С какво чувство и нагласа ще излизаш в мачовете срещу Левски? Ще има ли доза реваншизъм, ще искаш ли да се доказваш?
– Не мисля, че трябва да се доказвам. Дадох всичко от себе си на „Герена“ – за отбора, за колегите и публиката. Вече имам нов отбор и ще давам всичко от себе си и за Черно море. В Левски спечелих обичта на феновете и това е най-голямата ми победа.

– Остави ли приятели на „Герена“?
– Със сигурност. Имам приятели там, за мен си остават приятели. С Иван Горанов поддържам връзка, с по-младите също.

– Изключвайки това, че си футболист на Черно море, би ли казал като симпатизант на Левски и юноша на клуба дали те боли, че „сините“ са без трофей от 2009 година насам?
– Нямам обяснение защо е така. Тежко е клуб като Левски да е толкова време без шампионска титла. След всяко зло обаче идва добро, надявам се нещата да се променят.

– Какво не ви достигна да победите Славия и да спечелите Купата на България?
– Един гол не ни достигна, това е. Още ми е кофти, не искам да си спомням този мач. Хората казват, че времето помага да забравиш подобни момиенти, но такъв финал не може да се забрави.

– Това ли е най-драматичният момент в кариертата ти?
– Безспорно това е най-тежкият ми момент. Дни наред не исках да излизам и да се показвам навън. Предпочитах да стоя в къщи, трудно се заспиваше. Но тогава предстояха и други мачове, трябваше да надигнем глава и да довършим сезона.

– Имаше ли предложения от други български отбори това лято?
– Видих разговори и с други отбори, но ръководството на Черно море бяха най-настоятелни. Показаха, че много ме искат.

– Георги Илиев ли е най-голямата фигура в Черно море?
– Със сигурност е така. Той е най-голямата фигура на Черно море. Най-добрият ни футболист е. За мен е чест да бъде в една съблекалня с човек като Жоро Илиев, много можеш да научиш от него. Той е един от най-обичаните футболисти като цяло в българския футбол.

– Кой е любимият ти български футболист за всички времена?
– Стилиян Петров. Още от дете го харесвам. Когато гледах националния отбор, му се възхищавах. Страхотен играч беше, бореше се много. Той е характер за подражание, изключителна фигура. Не го познавам лично. Много искам да се запозная с него и да му стисна ръката.

– Меси или Роналдо?
– Роналдо, нищо, че сега отиде в Ювентус. Симпатизирам на Реал (Мадрид). За мен той е изключителен професионалист. Работи всяка една минута, за да се усъвършенства, труди се много.

– Родом си от Гоце Делчев, връщаш ли се често у дома си?
– Ходя си, когато не тренираме. Животът в Гоце Делчев е изключително спокоен. Бяло море е много близо и отскачам до там, когато мога. Радвам се да прекарвам времето си в Гоце Делчев със семейството си.

– Там ли намери любовта на живота си? С приятелката ти Катерина сте заедно от години. 
– Да, там се запознахме. Сега ме последва във Варна, много сме щастливи заедно.

– Как премина детството ти?
– Израснах в изключително сплотено семейство. Родителите ми са ме покдрепяли изключително много като дете, сега също ме подкрепят. Живях на 50 метра от стадиона в Гоце Делчев и прекарвах много време там. Почти по цял ден бях с топката в крака. Един много близък до мен човек, който за съжаление вече не е сред нас, ме насочи към футбола – вуйчо ми, Бог да го прости. Не е бил футболист, но беше човек, който обича изключително много футбола. В семейството ми не е имало футболист.

– Най-големият урок, който си научил от живота?
– Никога да не се предавам! С труд и постоянство се постига абсолютно всичко. Другото, от което животът ме е научил е, че доброто винаги побеждава.

– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– Да бъда с близките си, с приятелката ми. Да се разхождаме, да ходим на кино. В последно време има страхотни български филми и обичам да ги гледам. Определено съм фен на българското кино.

– Кое е нещото, което ще запомниш от престоя си в Левски?
– На първо място обаждането от Даниел Боримиров, който ме покани да се върна в Левски, след което всеки един ден на „Герена“. Беше удоволствие да бъда част от Левски, да тренирам и да се развивам.

– Сигурен ли си за титулярното си място в Черно море?
– Конкуренцията е доста сериозна, трябва да се доказваш всеки ден и да се бориш за място в отбора.

– Ще те видим ли скоро в националния отбор? 
– Иска ми се, работя и за постигането на тази ми мечта. Националният отбор е най-високото ниво, да играеш за родината си… Трябва да показвам най-доброто от себе си, да тренирам и да се развивам и ако селекционерът прецени, ще се радвам да се обърне към мен. Конкуренцията в националния отбор на моя пост е доста голяма.

– Стартирахме с две победи в Лигата на нациите, поздрави ли Иван Горанов?
– Да, разговаряхме, поздравих го. Изключително се радвам за него и за двете ни победи. Той заслужава да е в националния отбор, все пак е и капитан на Левски. Дано скоро играем заедно и за родината. Аз съм оптимист за бъдещето на националния ни отбор, очакват ни добри дни.

– Разговарял ли си досега с Петър Хубчев?
– Лично не го познавам. Ще направя така, че да му привлека вниманието.

– Ако вкараш гол на Левски, какво ще направиш, ще се зарадваш ли?
– О, нямам представа. Сега не мисля за това. Искам да се развивам, ако може и голове да бележа, защото е много сладко, когато вкараш. Дано ми се случва по-често и Черно море да побеждава.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ