Спомням си как трябваше да снимам един филм с любимите ми колеги Нина Харли и Мона Уейлс. След 5 часа снимки последната беше един акробатичен номер, където трябваше аз и една моя колега да заснемeм на боксов тепих и задниците ни да са отвън на ръба на терена. Когато застанах на тази позиция, задникът ми неволно изхвърли всички течности лубриканти и силикони, които бях натрупала през деня, всичко излезе с газове и бълбукане и се изсипа на пода.
Бях потресена, казах си ужас, дори не искам да поглеждам зад себе си.
Толкова се притесних, че единственото което можах да кажа, беше „Опа“.
Тогава асистент продукцията ми помогна и след това изчисти цялата площадка. От тогава ценя работата на асистентите.
