ДЮФК Национал продължава с представянето на момчета от школата на тима. Днес под фокус е Петър Георгиев, който си е спечелил прякора Зидан от Перник.
„Като всички в „Национал“ и Петър Георгиев обича футбола и живее с него. Доказателство за това е фактът, че всеки ден той пътува по 90 км, за да може да тренира със съотборниците си.
С полузащитника продължаваме представянето на футболистите на „Национал“, пишат от клуба.
Петър е на 17 години, като от пет години е част от клуба. „Аз съм от Перник, преди играех в „Метал“, но отборът се разпадна и избрах „Национал“, защото школата е добра. Започнах като дефанзивен полузащитник, но в момента съм атакуващ халф. Може би вече ми харесва повече новата позиция, на която ме пуска треньорът“, казва той.
Оценява тренировъчния процес като добър, а според него треньорите се стремят да се отнасят с футболистите като с приятели. „Клубът ми харесва. Вижда се, че се разраства и вече има недостиг на терени, но всяко нещо с времето си“.
Петър е част от първия мъжки отбор на „Национал“, който играе в Б областната група. „Първенството не е много силно, но трябва да се започне отнякъде. Това е първата стъпка и трябва да вървим нагоре. Този сезон е важно да спечелим първенството и да стигнем следващото стъпало. За себе си искам да стигна възможно най-напред в България, а след това ще видим“.
Започнал е да тренира, когато е бил на шест. „Футболът е моят живот, вече 11 години се занимавам основно с това. Носи ми много дисциплина, здраве и хубави моменти. За да бъдеш добър футболист, е необходимо постоянство – само талантът не е достатъчен. Има много примери за талантливи момчета, които като стигнат мъжкия футбол, не се получават нещата. Смятам, че най-важното, за да вървя напред, е да слушам треньорите и да тренирам както с отбора, така и самостоятелно. Също така много важни са правилното хранене и физическата форма“.
Полузащитникът показва отдаденост дори и в момента на разговора, който се провежда след поредната тренировка с отбора. „Ето, сега съм болен, но съм тук. Натискам докрай и ще полагам усилия нещата да се получат. А ако не стане – ще пробвам нещо друго“.
„Най-добре се чувствам с топката в краката – имам спокойствие, когато тя е в мен. Смятам, че имам добри дефанзивни качества. Нещото, върху което трябва да работя, е завършващата фаза, защото там винаги мисля първо за другите и повече подавам, а трябва и да завършвам“, казва Петър.
Той смята, че е много важно треньорът да е в приятелски отношения с футболистите. „Особено в нашата възраст. Треньорът понякога дори е като втори баща, защото ние прекарваме тук половината си време.“
Извън футбола се занимава с бойни спортове, като ходи на тренировки, но не и на състезания. „Смятам, че това ми помага на гъвкавостта“.
Последвайте канала ни в
Carlsberg „Домът на Феновете“ е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe