Емилета Рачева е второто ново попълнение на ЦСКА. Тя пристигна в клуба след престой във френския Амиен. На 24 години „четворката“ натрупа достатъчно опит, с който да допринесе за още по-доброто представяне на момичетата на Юлия Иванова и Тони Зетова. Рачева ще играе редом до по-малката си сестра Димана, която на 15 години е в първия състав на ЦСКА, както и сред водещите състезателки при девойките.
Двете дадоха интервю за клубния ни сайт след победата над Левски с 3:2 гейма.
Емилета, как се стигна до завръщането ти в България и по-точно в ЦСКА?
Е: Миналата година играх в по-ниското ниво на Франция и не бях особено очарована от ситуацията, като чаках до последно. Имах оферти от там, но реших да си остана в България. Опциите бяха Славия, откъдето тръгнах, и ЦСКА, където много ми се искаше да станат нещата. В последния момент Юлия (Иванова) ми се обади и се разбрахме. Пълна случайност е, че сестра ми играе тук.
Димана, ти как приветства сестра си в отбора?
Д: Много се радвам, че ще играем заедно. Приех го спокойно, защото да играеш със сестра си е много приятно.
Доволни ли сте от тази ситуация?
Е: Със сигурност. Много се радвам, че така се стекоха обстоятелствата. Много ми харесва в ЦСКА, както организационно, така и самите момичета и клубът.
Д: Разбира се. Аз не се намесих особено, когато тя пристигна, като я оставих сама да се приобщи към отбора и да си намери приятели вътре в състава, което стана доста бързо и се радвам много.
Как ви се струва обстановката и доволни ли сте от колектива, който изграждате вътре в отбора?
Е: Всичко е много добре, работим много здраво. Не познавах почти нито едно от момичетата, тъй като имаме голяма възрастова разлика. Приятно изненадана съм, защото се разбирам с всички, много хора сме, всичко е супер.
Д: Смятам, че засега успяваме да направим силен колектив. Дано и за в бъдеще ни се случват нещата.
Емилета, успяваш ли да помогнеш на по-младите с твоя опит, а и на сестра ти? Димана, а ти?
Е: Надявам се, че да. В определени ситуации давам съвети, доколкото мога да помогна. Коментираме някои неща, като цяло слушат и се стараят. На сестра ми помагам за по-спорни ситуации и сложни моменти в хода на мачовете, обсъждаме го. Коментираме някои неща у дома, ние сме доста сходни по характери, приличаме си, та в повечето случаи сме на едно мнение.
Д: Честно казано в залата не се държим като сестри. Не ми помага толкова много, но в някои спорни ситуации се намесва и ми дава съвети. Държим се като съотборнички, а не като семейство, смятам, че така е по-добре.
Какво е усещането да играеш със сестра си?
Е: Всички ме питат, честно казано обаче, все едно не ми е сестра. Почти не си говорим в игрището, тренираме и изпълняваме указанията, това е. Ако нещо се коментира, то това става у дома.
Д: Не си говорим постоянно, но когато го правим, обсъждаме доста неща. Приятно е да играеш със сестра си.
Изиграхте два тежки мача, как ви се видяха и доколко този характер, който показахте, ще се отплати за в бъдеще?
Е: Много се радвам, че успяхме да обърнем и двата. Изненадах се от психическото състояние на момичетата, защото не е никак лесно. Но удържахме и съм щастлива, че постигнахме победи над преки конкуренти. Със сигурност е показателно за характера, който имаме. Убедена съм, че това ще ни помогне, защото ако е било случайно срещу Дея, то с Левски потвърдихме, че има характер в този отбор. Вярвам, че занапред ще стане още по-добре. Надявам се, че с всеки следващ мач ще ни става по-лесно.
Д: Много съм щастлива от тези две победи. Смятам, че изграждаме по-силен отбор, защото имаме нови попълнения и смятам, че засега стоим доста добре. Вярвам, че ще успеем отново да бием Марица и да стигнем до два финала.
Целите в ЦСКА винаги са много високи. Докъде можете да стигнете?
Е: ЦСКА победи Марица миналия сезон, надявам се, че отново ще го направим, защо да не е на финал?! Явно не е невъзможно. Много ми се иска да играя в такъв мач и да помогна.
Д: Смятам, че можем да играем финал, както за първенство, така и за купата. Аз лично искам да играя на финал на всяка една възраст. Имаме доста добър отбор и при девойките, тренираме усилено. Но искам да се боря за трофей навсякъде. Победихме и Левски с три чужденки, така че имаме шансове.
Емилета, как ти се отразява завръщането в България?
– Много ми е приятно, предполагам, че и отборът допринася за това.
Димана, ще издържиш ли физически на толкова фронтове?
– Нямам избор. Трябва да успея. Имам огромно желание за доказване и за изява, така че не ме притесня това.
Последвайте канала ни в
