Националният отбор на България за момчета U16 се представи много силно на Европейското първенство в Дивизия B, което се проведе в Питещ. „Лъвчетата“ спечелиха сребърните медали на шампионата, като завършиха с шест победи и само една загуба, а с класирането си за финала върнаха страната ни в елита в тази възраст. За емоциите и равносметката след края на турнира говори старши треньорът на отбора Стойо Чолаков пред официалния сайт на Българска федерация баскетбол basketball.bg.
– Какви емоции изпитахте при класирането на финала и спечелването на промоция за Дивизия А?
– Каквото и да кажа, ще прозвучи малко.
Смесица от гордост, радост и разбира се, една голяма удовлетвореност от добре свършена работа са само част от емоциите, които изпитахме аз и колективът.
– Кога си повярвахте, че може да стигнете толкова далече и каква е оценката Ви за представянето на отбора?
– Всеки един от мачовете мисля, че изиграхме като че ли ни беше последен. С всеки един мач момчетата набираха увереност и самочувствие в собствените си сили и възможност. Може би мачът със Словакия, в който се върнахме, след като изоставахме с 22 точки на полувремето, ни даде най-много самочувствие. Оценката ми няма как да е по-различна от перфектна за тези момчета.
– Какво стои зад този успех?
– Адски много труд, себеотрицание и вяра в отборния дух. Нашият отбор, заедно с този на Хърватия, игра с най-дълга ротация от състезатели през целия турнир. Имахме късмета да разчитаме на всички 12 състезатели и те се включиха повече от добре във времето, през което бяха на игрището.
– Смятате ли, че този набор догодина ще успее да се пребори за промоция в елита и при юношите до 18 години?
– Категорично мисля, че имаме шанс, да! И двата набора – 2007 и 2006, притежават доста добри състезатели. Разбира се, друг е въпросът дали могат да се сработят като отбор. Ако успеят да направят това, защо да не помечтаем още веднъж.
– Какъв съвет бихте дали на подрастващите баскетболисти в България?
– Да полагат повече труд в тренировъчния процес през сезона, да не гледат толкова много работата на други, а да гледат своята. Да уважават своите треньори и ръководители, да уважават противниците си и да не гледат на краткосрочните успехи като крайни, а да мечтаят и да вярват, че мечтите се сбъдват.
