Всичко е възможно, когато наистина го искаш
Тимът на Нефтохимик 2010 (Бургас) вдигна шеста титла в елита при мъжете.
Воденият от Атанас Петров тим надделя над Хебър (Пазарджик) след тежка финална серия с 3:2 успеха.
Голямата звезда на шампионите Аксел Трухчев, който се представяше повече от отлично през целия сезон, заслужи две отличия – за Играч на мача и MVP на финалите.
Френският ас с български корени даде откровено интервю за BGvolleyball.
com, в което говори за емоциите около финала, жертвите, които е правил през сезона, наградите, както и въпросът, който вълнува много от феновете напоследък – би ли играл за България. Тези и още любопитни разкрития – прочетете в следващите редове:
)
Стана шампион с Нефтохимик 2010. Какви са емоциите?
Усещането е невероятно, всъщност още не мога да повярвам, че успяхме. Може би ще са ми нужни още няколко дни, за да осъзная напълно нещата, така да се каже.
)
Не успя да триумфираш на рождения си ден, но се случи малко по-късно. Получавал ли си по-хубав подарък някога?
Това беше моята тъжна история. Вярвах, че след като водим с 2:0 победи, ще бъдем шампиони в деня на моя рожден ден. Но… Бог имаше други планове за нас. И той реши това да се случи на 2 май. (смее се) Така че… Не мога да се оплача сега.
Преди третия мач, който играхте на рождения ти ден, каза, че ще дадеш 500 % от себе си, и го направи.
Да, в този мач дадох своите 500% във всеки елемент. Но след това, когато загубихме, се чувствах много празен отвътре за четвърти мач – без енергия, без сила. Бях наистина разочарован. Но след това си дадохме малко почивка и си свършихме работата два дни след това.

Оправдаха ли се всички жертви, които със съотборниците ти правихте през сезона?
Да, определено се отплати всичко, което не правихме – не купонясвахме, не ходехме по барове, бяхме много сериозни. Всеки ден се опитвахме да се възстановим за следващия. Скучно е, защото не живееш нормален живот като другите хора, но това е моят „нормален живот“ през сезона. Прекарвах своето „свободно време“ с Жоро Петров, той е много сериозен човек. Така че постоянно се мотивираме един друг да бъдем по-добри всеки път.
Цялата упорита работа във фитнеса през почивните дни също се отплати. Понякога не искаш да вдигаш тежести, а да си останеш вкъщи. Но нямаш избор. Това е дисциплината. Не можеш да постигнеш нещо, ако не си дисциплиниран. И всъщност отборът ни беше такъв, много дисциплиниран.

С какво смяташ, че пречупихте противника?
Променяхме темпото на нашата атака в последния мач, опитвахме се да играем по-отворено. И Иван направи най-добрия мач, за да спечелим, заедно с Балабанов. И двамата се представиха невероятно в петия двубой.
Посвещаваше всички победи на покойния ти дядо, заради който бе в България, сега и титлата.
Да. Това е за дядо ми. След Суперкупата отидох на гроба му и му казах: всички ще запомнят името ти тази година, защото аз ще стана шампион. Изгубихме мача за Суперкупата предния ден, Хебър ни унищожи, осем месеца след това обаче станахме шампиони. Така че…трябва да вярваш, ако искаш нещо – понякога трябва да насочиш кармата към добрата страна.

Твоят баща бе неизменно до теб в решителните двубои, той как се чувства след страхотния финал?
Той е горд, много горд, че успяхме. Горд, защото се страхуваше преди да подпиша в България, мислеше, че ще ходя всяка седмица по клубовете. (смее се) Но аз му казах, че никога няма да дойда в България поради тази причина. И му го доказах.
Дойдох в страната му и заедно с моя отбор записахме имената си в историята. Така че, да, той е много горд.
Не мога да не попитам и за нещо, което немалко хора са забелязали – каква е символиката на цифрите, които пишеше на едната си китка?
Това е специално нещо преди всеки мач – статистикът Лазар Лазаров пишеше числа на китките ми. Но трябва да питаш него защо е правил това. Той може да обясни (смее се).

Най-яркият ти спомен от сезона, освен мача за титлата?
Мачът във Варна на 17 декември. За дядо ми. Той трябваше да дойде на този мач. Но… животът бе решил друго.

След финала получи цели две отличия – за MVP и Играч на публиката. Какво за теб са тези награди?
Щастлив съм, но истинската ми цел беше шампионската титла. Индивидуалните награди са хубаво нещо, за да покажат на хората, които никога не вярват в теб, че всичко е възможно, когато наистина го искаш.
И сега тези хора ми изпращат поздравления. Не съм най-талантливият играч, защото всички момчета от моето поколение са в националния отбор. Но! Знам, че някой си мисли, че съм трудолюбив. И знам къде отивам. Най-важното е да знаеш каква е твоята цел. И съм 100% сигурен, че един ден ще постигна това, което искам. Може би ще отнеме повече време, но съм готов за това.

Много хора ти се радват искрено и се вълнуват дали би играл за България. Въпрос, който вероятно получаваш за пореден път тези дни.
Не знам дали се интересуват от мен, но ако имам възможност да го направя, ще я използвам. Това са моите корени. Ако ме харесват, ако мога да помогна – ще го направя. Ще дам всичко от себе си и ще бъде чест за мен.
Освен любовта на феновете, спечели и истински приятели сред съотборниците си. С кой от тях си най-близък (освен Жоро Петров)?
Да, спечелих много приятели в отбора – Иван, Лазар, Балабанов и други, всички те са много много мили хора. Тази година беше удоволствие да работя с добри момчета като тях. Никой от тях не беше тук, за да създава проблеми. Създаваше се положително настроение всеки път.

Също така спечелих приятели извън отбора на Нефтохимик. Георги Братоев, Валентин Братоев също много ми помогнаха, винаги ме окуражаваха, когато ми беше трудно. И няма да забравя за това. Наистина добри хора.
Освен това с Алексиев (б.р. Тодор Алексиев) си звъняхме често, за да говорим за волейбол и други неща от живота. Също така той наистина ме мотивира да бъда по-добър и се опита да ме направи по-силен, мислейки за бъдещето. Хора, които не познавах преди да дойда в България, и ми помогнаха много. Така че никога няма да забравя за това.

Впечатленията ти от работата с Атанас Петров?
Атанас ме направи по-спокоен тази година, защото съм много избухлив човек. Разбира се, мога да се контролирам. Но с треньор със спокойно отношение всеки път е така. Това помага. Той ми даде свободата и увереността да се развивам като играч. Когато пристигна, той не промени нищо от уменията ми, но видя някои неща, които да коригира. И това беше много хубаво, също така може да се говори много лесно с него. Всеки път изслушва играчите. А това е важно в един отбор. Той е много приятен човек и спечелихме шампионата, защото си върши работата по правилния начин.

Ако трябваше да опишеш сезона с Нефтохимик (който ти е първият извън Франция) с няколко думи, какво би казал?
Година 1: Шампион.

Докъде стигна с изучаването на българския език?
Ако трябва да говоря, ще дам всичко от себе си, тази година работих само два месеца с преподавател. Но проблемът за мен беше, че постоянно говорехме на английски с момчетата. Така, че нямаше как да подобря българския си с тях. Говорех с приятели на баща ми на български. Не перфектно, разбирам почти всичко, но ще продължа да уча български. Това е език, който искам да знам перфектно.
Какво ти предстои в следващите месеци след страхотния сезон?
Сега ще отида да видя семейството си в САЩ, да се възстановя малко. И след като се върна във Франция, три месеца ще тренирам интензивно във фитнеса с моя треньор по физическа подготовка тук, за да се подготвя за следващия сезон.

Какво искаш да кажеш на бургаските фенове, пожелай им нещо?
Просто искам да им кажа: благодаря ви много за невероятната атмосфера за плейофите. Без вас беше невъзможно да спечелим срещу страхотни отбори като ЦСКА и Хебър. Да играеш тук в нашата зала не е лесно, ако не е твоя. Така че ви благодаря много за всичко и се надявам да продължите да мотивирате отбора и през следващия сезон. Ще се видим скоро.

Снимки: Startphoto