Warning: getimagesize(https://sportove.net/wp-content/uploads/2023/04/screenshot434809.jpg): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/sportove/public_html/wp-content/themes/devoe/header.php on line 25
Руми Нейкова: След Атина 2004 исках да се откажа, но Свилен ми каза: ще гребем докато вземем златото – Sportove
Намери ни
To Top

Руми Нейкова: След Атина 2004 исках да се откажа, но Свилен ми каза: ще гребем докато вземем златото

На днешната дата през 1973 година е родена олимпийската ни шампионка Румяна Нейкова. Тя бе специален гост в студиото на Sportal, в предаването „На този ден“, за да отбележи своя юбилей. Разговорът ни премина през цялата кариера на голямата шампионка, а тя от своя страна ни зарадва, като ни донесе цялата колекция от медали, която притежава.

Румяна Нейкова е преминала през множество спортове преди да се захване с гребане.


„Едно време, когато бях 10-12-годишна, родителите и учителите държаха много децата да спортуват. Аз съм тренирала в училище и лека атлетика, и плуване, а извън училище, близо две години тренирах волейбол с начинаещи групи. Беше ми много интересно, но майка ми искаше да намери съученички, с които да сме на една височина, тъй като аз бях най-висока в класа. Това нещо ме притесняваше и майка ми видя това притеснение и искаше да ме запише да спортувам. Тогава беше лесно. Треньорите минаваха в училищата и си набираха състезатели за спортното училище. Така ме харесаха двама треньори. Така започнах със спорта гребане през есента на 1985 година“.

Колкото до това дали с гребането е било „любов от пръв поглед“, Румяна Нейкова споделя:

„Мисля, че не. С течение на времето имахме конкуренция вътре в отбора с момичетата, с които тренирахме и може би тази конкуренция вътре между нас ме е запалила. Нямам представа кое точно е запалило вътре в мен. Едно мога да кажа, когато станах 10-и клас, знаех че искам да греба самостоятелно в моята коронна дисциплина скиф“.

„Днес мечтая синовете ми да постигнат успехите на майка си“.

Румяна Нейкова е участник на пет Олимпиади. Започва своя път през 1992 година в Барселона с отбора на България.

„Тогава бях част от отбора на четворка скул и мисля че бях една от най-малките в отбора, едва на 19 години. Бяхме добър екип, но с течение на времето, не знам какво се случи с нас. Усетих, че четворната лодка не е моята дисциплина. След като приключи Олимпиадата си казах, ако мога да участвам на скиф, ще участвам, а ако не, си събирам багажа“.

4

Румяна Нейкова гостува в студиото на "На този ден"

През 1996-а година Румяна Нейкова се състезава именно в своята любима дисциплина на Олимпиадата в Атланта, където се представя достойно и се класира на осмо място.

Следва Сидни 2000-а година. Годината, в която за 30 минути сякаш България имаше своя олимпийски шампион, но фотофинишът лиши Руми от златото, което отиде в ръцете на най-голямата ѝ съперничка – Екатерина Карстен.

„Нощта преди финала се вълнувах много, не спах. Когато стартирахме и аз бях убедително напред, просто си казах: Боже, ще стана олимпийска шампионка, но вътрешно си казвах, че не съм готова. Не съжалявам за това, което се случи в Сидни. Не обвинявам съдиите, но когато си вътре в лодката, когато усещаш конкуренцията, когато усещаш двете лодки на какво разстояние са една от друга, е съвсем различно. В крайна сметка, Сидни удължи моя спортен път“.

Поуките са научени и две години по-късно на Световното първенство в Севиля, Румяна Нейкова печели злато и то със световен рекорд – 7,07, постижение, което и до ден днешен не е подобрено.

„На старта застанах с цел реванш срещу Карстен. На финала бях много концентрирана, много го исках и се получи. Времето можеше да бъде още по-добро може би с една, две секунди, защото чаках финала на Катя, пък тя нямаше финал. Когато финиширах, даже не разбрах, че съм поставила рекорд. Никога не съм гледала класирането преди да сляза на пристана. В първия момент като разбрах, че съм поставила рекорд, попитах колко е бил предишният.“

През 2003-а година Световната титла е защитена на шампионата в Милано, когато Руми печели и своята квота за Атина 2004-а година.

„Може би за тази Олимпиада бях малко уморена след 2002-а и 2003-а година. Бях наситена от емоции. Може би си се оправдавам сама себе си. Тогава не успях да водя добър тренировъчен процес, често боледувах, и за бронза се радвам, както за златото, защото можех да остана без медал. Тогава прибирайки се към пристана си казах: това беше, спортът приключва, но тогава Свилен (б.р. Свилен Нейков, съпруг и треньор) ми каза: ще гребем докато вземем златото“.

Преди големия успех в Пекин, идва и Европейска титла в Познан през 2007 година. Така като европейска шампионка, България изпраща Румяна Нейкова за Игрите в Пекин, като никой не я слага в сметките за медал. На Олимпиадата Руми печели своята олимпийска титла, макар участието ѝ във финала да виси на косъм часове преди старта.

Как всъщност преодолява трудностите и стига до триумфа, ще разберете от интервюто ни с Румяна Нейкова, което може да гледате в Youtube канала на Sportal.bg.

Във видеото ще научите още подробности за кариерата на голямата ни шампионка. Днес тя е главен треньор на националния отбор по гребане и заедно със своя съпруг Свилен Нейков, който е председател на БФ Гребане, се грижат за бъдещите ни шампиони, сред които е и техният син Емил Нейков.

Ощр от категория Спорт


Notice: ob_end_flush(): failed to send buffer of zlib output compression (0) in /home/sportove/public_html/wp-includes/functions.php on line 4558