Посрещачът на Добруджа 07 (Добрич) Златко Кьосев бе гост в рубриката CHAT·BOX във фейсбука на b1b.box tv.
“Чувствам се добре в Добруджа. Вече съм в отбора за втори сезон. Тимът ни имаше своите шансове да се представи по-добре и през тази и през миналата година, но класирането не е мечтаното от нас, за сега… Атмосферата в зала “Добротица” е страхотна.
За последно победихме тук Монтана с 3:2. Трудно щяхме да победим, ако не бяхме в нашата зала. След победата над Черно море във Варна получихме нужното самочувствие и тласък”, заяви Златко Кьосев в рубриката CHAT·BOX във фейсбука на b1b.box tv.
“Очаквам пълна зала “Младост” в Бургас за двубоя срещу Дея спорт. Играя с №3, защото така избрах и той е като първата ми буква от името. Някои казваха, че съм избрал №3, за да е продължение на великия №3 на Борислав Кьосев. Но изборът ме беше друг”, добави 29-годишният волейболист.
“Да имаш близък роднина като Борислав Кьосев има плюсове и минуси, но за мен плюсовете са били повече. През годините, когато съм имал нужда от съвет и подкрепа, той винаги е бил до мен. Той е играл на същата позиция като мен. Винаги е добре да чуеш различно мнение. Неговите съвети са били винаги много ценни за мен, но като цяло виждаме играта по различен начин”, добави Кьосев.
“Една от причината да започна в Левски е това, че Боре Кьосев е легенда на ЦСКА. Тренирал съм и в ЦСКА, но аз предпочетох да започна в друг отбор и това беше Левски. Постепенно Левски ме запали за волейбола. Обичах да играя с топката, затова избрах да бъда посрещач. Като по-малък не бях от най-високите, но пък можех да подавам добре. Първите си стъпки направих като либеро, по съвет на моята първа треньорка Весела Братоева. Бе по-добре да съм вътре и да играя, отколкото да съм резерва.После пораснах и ме преквалифицираха в посрещач”, добави волейболистът на Добруджа 07.
“В момента съм фокусиран за края на сезона. Все още е рано да реша къде ще продължа кариерата си. Сега очаквам мача с Нефтохимик и победа за Добруджа”, добави Златко Кьосев.
“С Гергана Димитрова сме от 11 години заедно. Доста дълго време. Бяхме още ученици и до ден днешен”, завърши Златко Кьосев.
Снимки: Startphoto
