Сагата с промените в изборния кодекс приключи (засега). Смятам, че системните партии взеха правилното за мен решение – да се даде възможност на всеки да избере как да гласува и изборът да се легитимира единствено от преброените бюлетини. Аз четох мотивите на Конституционния съд на Германия по решението за забрана на машинното гласуване там и съм напълно съгласен с тези мотиви. Това пише във фейсбук профила си Марко Тодоров, бивш депутат от СДС, бивш министър на образованието и бивш ректор на Русенския университет.
Коментарът му продължава така:
„Аз създавам компютърни програми от 1972 г до днес (пиша програми по поръчка на немска фирма). Първо ми е абсолютно неясно, какво разбират под „код“. Това може да бъде код за достъп (всеки си има парола за ползване на компютърни ресурси) и може би това са някакви кодове с които се удостоверява коректността на заложената в машината компютърна програма. Но и тук се изисква висока компететност, за да се прецени, колко достоверна е тази проверка.
Иначе под код на една програма се разбира поредицата от машинни команди, с които се управлява съответният компютър. Това е поредица от двоични цифри и само малцина могат да разчетат един такъв машинен код.
Аз, на старите компютри IBM 360/370, съм го правил при търсене на грешки, но при съвременните многопроцесорни машини не знам дали има човек в България, който да може да го разчете. Това, което може да се разчете от ОПИТЕН програмист e така наречения „source“ (програмата написана на компютърен език от високо ниво), която се превежда на машинния език от специални програми (компилатори).
Но и за опитен програмист, при по-сложни алгоритми, не винаги е лесно, човек да разчете коректно програма на език от високо ниво (поне за моите програми е така, защото има много висша математика). Така че опитите на някои да казват, че всеки може да види кода и да се увери в неговата коректност е абсолютна манипулация и не знам защо на някой журналист не му идва на ум да попита някой от тези политици, които били виждали кода, какво са разбрали. Много съм любопитен!!
Аз ще повторя – иска ми се да гласувам по интернет от дома си, предпочитам машинното гласуване, защото има редица предимства, но ако ме питаш, дали му имам доверие – не, нямам му доверие, защото най-мащабните манипулации могат да бъдат извършени с тези машини. За всяка секционна комисия се знаят членовете, ако нещо не е наред се знае КОЙ е виновен. Хората стоят там с имената си.
Кой е програмирал и настроил машините, кой ги е сертифицирал, кой се е убедил, че комютърните програми работят коректно и са еднакви във всичките машини – аз нито едно име не знам. Това е една група от напълно анонимни хора и ако е вярно това, че сме най-корумпираните в цяла Европа, как да вярвам на една МАЛКА група анонимни хора?
Един от ПП обясняваше, че като бил в една секция видял как някой сложил якето си върху купчина бюлетини и това изкривило вота. Никой не го попита – като е забелязал нарушение, защо не е реагирал?
Каквото и да се приказва, аз вярвам повече на секционните комисии, отколкото на машините. Ако имам съмнение в секционните комисии, то се дължи на недоверието към полическите сили, които нямат достатъчен кадрови ресурс на осигурят качествени хора за тези комисии. Там е заровено кучето!
Смятам, че ДПС предлага едно разумно въвеждане на машини за ускоряване на броенето и избягването на грешки. Но това е друга тема.“