Още една огромна звезда от голямото съзвездие баскетболни звезди на 50-те и 60-те години на България угасна – напусна ни Любомир Панов. Буби бе един от славните играчи на Академик София и националния отбор на България, който блестеше на две олимпиади – през 1956 и 1960 г. Сладкодумен, но скромен, изтъкващ другите и по-скоро криещ собствения си принос, той е смятан за едно от най-добрите крила на своето време в световната игра.
Ето как го представя Алманахът на българския баскетбол – „БАСКЕТБОЛЪТ – ИГРАТА НА ЛИЧНОСТИТЕ“
Всеки, който е играл с него, спокойно заявява, че той е най-добрият не само за в ремето си.
Всеки, който е играл срещу него, е категоричен, че това са били най-трудните мачове в кариерата му. Всеки, който го е гледал твърди, че по-добър не е виждал. Любомир Панов е играч близо до съвършенството в баскетбола. Дрибъл, скорост, поглед върху играта, стрелба, отлична защита, комбинативност. Всичко това Буби е овладял до предела. И може би единственото, което го спира от величието на най-добър баскетболист за всички времена в България е неговият благ характер. Скромен, тих, дори притеснителен. Не обича да говори за себе си, винаги иска да изтъкне заслугите на останалите. Подобно на братовчед си Георги Панов, Буби се запалва по баскетбола благодарение на треньора-ентусиаст Ивайло Стоянов. От ранните си години той е част от състава на „Локомотив“ (Плевен), а със завършването на гимназията се премества в София, където става студент в МЕИ. Така от 1951-а до 1963-а младият Панов изживява 13 незабравими години в столичния „Академик“, за да бъде в основата на всички успехи на студентския тим.
)
Заради успехите с „Академик“ и националния тим през 1957-а Любомир Панов е включен в идеалния отбор на Европа и е сред 12-те европейски звезди, поканени за благотворителен мач с гранда „Реал“ (Мадрид). Панов така и не успява да вземе участие в това престижно събитие. Причината отново е прозаична – нашите държавни ръководители решават, че представител на България не е редно да играе в подобен мач. „Такива бяха времената. Сега това ви звучи глупаво, но по онова време просто нямахме избор и трябваше да се съобразяваме със ситуацията. Режимът беше друг“, коментира по този повод Буби Панов.
По-малкият, само с няколко сантиметра братовчед от фамилията Панови, не успя да запише в спортната си визитка и участие на трета олимпиада, фактически първата, както това направи Гецата. Причината е травиална – малко преди отборът да отпътува за игрите в Хелзинки през 1952-а, Буби се разболява и се налага да остане в България. „Беше наистина неприятен момент. Исках да играя, но нямах__ шанс“, казва той. Това ли е наистина? Имаме право и да бъдем неверници за всичко, случило се в тази посока, чак до срутването на Берлинската стена.
Струва ли си да свързваме това „заболяване“ със забраната „посланикът на съвършенството“ от България да отиде в Мадрид пет години по-късно.
„Не съжалявам обаче. След това участвах на две олимпиади… – казва благородникът Буби Панов. – Бяхме наистина много силен отбор“.
Визитка:
ЛЮБОМИР ПАНОВ
Роден на 16 февруари 1933 г. в Плевен.
Пост: гард.
Състезателна кариера„Локомотив“ (Плевен): 1948-1951, „Академик“ (София): 1951-1963.
Шампион на България: 1957, 1958, 1959, 1963; вицешампион: 1952, 1953, 1956, 1961, 1962; бронзов медалист: 1960.
Носител на купата на България: 1952, 1954.
Финалист в турнира за КЕШ: 1958, 1959.
Световен студентски шампион: 1957; вицешампион: 1961.
Участие на олимпийски игри: 1956 (пето място), 1960 (16-о място).
Участие на световни първенства: 1959 (седмо място).
Участие на европейски първенства: 1953 (9-о място), 1955 (4-о място), 1957 (вицешампион), 1961 (бронзов медалист), 1963 (5-о място).
Участие на балкански игри: 1959 (шампион), 1960 и 1961 (вицешампион), 1962 и 1963 (бронзов медалист).
Включен в идеалния отбор на ЕП 1957.
Заслужил майстор на спорта.
Образование – висше.