Мариан Бачев спря на бензиностанция и побесня от този абсурд

Актьорът Мариан Бачев е бесен след случка на наша бензиностанция. Той се оплака в социалната мрежа Фейсбук. Публикуваме текста без редакторска намеса: 

„На една бензиностанция от големите вериги, млад украинец искаше да си купи винетка, момичето зад щанда му подаде бланка, но не успя да му обясни как да я попълни, тъй като не говори НИКАКЪВ ЧУЖД ЕЗИК.

Момчето говореше чудесен английски и дамата след него на опашката му попълни заявлението.

– В б р о й и л и с к а р т а?

Намесих се:

– Извинете, но човекът не е нито глух, нито идиот, та да му говорите по този провлачен начин. Той е чужденец.

Преведох му въпроса й. Момчето благодари, усмихна се и каза:

– Cash, please!

И подаде 20 лева.

Девойката непоклатимо отново бавно учлени:

– Д е в е д е с е и с е д е м л е в а.

Младежът се смути. Аз се намесих отново:

– Престанете да му говорите така – не стана ли ясно, че той не говори български? И защо му продавате годишна винетка, той ли поиска такава?

– Не, ама всички такива купуват тук?

– Ама той е транзит и ви подава 20 лева – очевидно иска седмична – тя е 15. Очевидно е, че не иска и уикенд-винетка – днес е понеделник.

– Ами така да каже! – сопва се момата с тежък вечерен грим, мигли с дължина 6 см, нокти 4 см и екстеншъни, на които се виждат щипките…

– Той каза, ама на английски, който очевидно не вдявате – ядосвам се на свой ред аз.

Попълваме наново бланка и заедно побеждаваме нелепицата, наречена млад работник. Момчето многократно благодари, а аз на свой ред моля за фактура за горивото ми.

Обръщам внимание, че МОЛ-ът е нов и искам редакция. Момата казва, че не може.

– Може, разбира се, горе вдясно имате бутон „редактирай“.

Прави редакцията нацупено. Пуска ми бележка/фактура със стария МОЛ.

– Уф, забравила съм да запазя промените? Фатално ли е?

Фаталното е, че сте глупава и самонадеяна, помислих си аз. Не й го казах, тя нищо няма да разбере – просто разбирам колко безполезни на себе си и обществото са тези хора и ще стават опасни – както за себе си, така и за околните…“