“Момчета, ако пътувате за София, може ли да ме закарате”- този въпрос чува модният блогър в село Обнова. Той пътува от Русе към столицата. Мъжът не се поколебава, а качва жената в колата си. Там чува и нейната история.
Тя трябва да си направи ядрено-магнитен резонанс в София. Пътува от дунавския град на автостоп, носейки 3 сака с багаж. Билетче не си е купила заради цената. А в София не мисли за настаняване в хотел – ще спи на пейките пред лечебното заведение.
„Пътувам и коремът ми е свит на топка… Мълча и си мисля….Тъжен съм, гневен съм, бесен съм,“ пише Сефери. „До кога некадърност и лъжи?, пита той. Не ви ли е срам, че 2022г. българските пенсионери, не могат да си позволят едно автобусно билетче ?!
Каква е тази алчност, какво е това бездушие? Вие хора ли сте?“, обръща се младият мъж към онези, на чиито решения сме предоставили решаването на важни обществени въпроси.
Но Сефери не пропуска и личната отговорност. На всеки един от нас, който има право на глас.
„Октомври месец продължавайте да си продавате гласовете. Стойте си в къщи. После можете да пърдите и да псувате пред телевизорите, и да обяснявате как никой за нищо не става…“, пише Сефери, визирайки предстоящия вот.
„Не бъдете безгласни букви….. Всичко зависи от нас“ – с тези думи мъжът завършва разказа за тази „тъжна, но истинска история“.
Прочетете я:
От дълго време не съм се включвал да споделям мои мисли и преживявания, но днес ми се случи нещо, което ме разтърси и породи в мен толкова много емоции. Имаше и гняв, и разочарование, и безсилие, и тъга.
Накратко, пътуваме с приятели от Русе за София и спряхме на Обнова да си вземем нещо за пиене. До мен се доближи тази мила жена и попита: “Момчета, ако пътувате за София, може ли да ме закарате” Не се поколебахме в отговора си…
Вече на път към София разбрах, че женицата е пътувала от Русе до Обнова.. на автостоп, с 3 сака багаж. Попитах я защо не е хванала автобуса, отговори ми: “Ааа, скъпи са автобусите, не са ми по джоба” .. Жената отива в София, защото утре сутринта трябвя да си прави ядрено-магнитен резонанс. “Добре, а сега като стигнеш в София има ли къде да останеш? Къде ще спиш тази вечер?” – питам аз. “Е там пред болницата има едни пейки. Аз съм си взела дрехи и водичка”.
Пътувам и коремът ми е свит на топка… Мълча и си мисля….Тъжен съм, гневен съм, бесен съм. Тежко ми е всеки ден виждам възрастни хора гнусно и гадно нае*бани и изнасилвани от родината си.
Вие, които управлявате България, не Ви ли е срам?
До кога некадърност и лъжи? Да ви сера на гнусния популизъм!
Не ви ли е срам, че 2022г. българските пенсионери, не могат да си позволят едно автобусно билетче ?!
Каква е тази алчност, какво е това бездушие? Вие хора ли сте?
Октомври месец продължавайте да си продавате гласовете. Стойте си в къщи. После можете да пърдите и да псувате пред телевизорите, и да обяснявате как никой за нищо не става…
А животът става все по-труден за голяма част от българите… Някой няма и да успеят да се справят… Не бъдете безгласни букви….. Всичко зависи от нас.
Sad but true story.
