Стойка Кръстева спечели олимпийското злато на боксовия турнир в Токио. В тандем с нейния треньор Борислав Георгиев и останалите от екипа 35-годишната ветеранка отново напомни за класата на българската школа. Към титлата вървят много отговорности, интервюта и обществено внимание. В специално двойно интервю за Спортната Джунгла Стойка Кръстева и Боби Георгиев разказаха пред The Jungle of Sports как техните житейски пътища са се засекли и през какви изпитания са преминали, за да достигнат до златото.
)
– Повярвахме, че сме шампиони още преди самата олимпиада благодарение на тренировките. Тръгнахме с тази нагласа. Не искахме да се ангажираме с обещания, а да отидем и да си свършим работата.
– Готова съм да имам дете от мига, в който срещнах човека до себе си. Господ си знае работата кога ще дойде. Със сигурност детето ще е приоритет пред Игрите в Париж.
– Получихте травма на вашата по-мощна лява ръката месец преди олимпийската квалификацията. Колко сериозна беше?
)
– Болката беше голяма. Само при допир все едно ме удря ток. В този момент се отчаях. Казах си, че с една ръка няма как да се случат нещата. Не играем на републиканско първенство и да кажем, че ще успеем с опит и с тактика да надиграем съперниците. Говорим за световен елит. Всеки тренира максимално. Това беше един от критичните моменти. За квалификацията вече бях на 100%. До последно тренирах с една ръка. Не я бях ползвала три седмици. За квалификацията я включихме.
– В началото тренирах в Добрич. Когато навън спре да вали, ние вътре в залата местихме кофите, за да се оттича водата. Преди тренировка се топлехме на калориферче, за да не ни измръзнат пръстите и да започнем загрявка. Мога да дам ред други примери.
Исках да кажа на хората, че имат подходящите условия благодарение на това правителство. Аз съм спортист на Република България. Имам право на свободно изразяване на словото. Ако на някой не му харесва, да дойде и да направи повече.