На мегдана в едно село се появили плакати. „Утре, в 13 часа, на стадиона, с цел подобряване световния рекорд по полова потентност, бай Иван ще изчука 100 жени“ пишело на плакатите. На следващия ден на стадиона в уречения час имало не повече от 20 души, които люпели семки и си говорели за политика, за посеви и др. подобни
. Почти никой не обърнал внимание, че на терена в стройна редица има подредени сто доброволки готови да участват в подобряването на рекорда. В 13 часа без пет минути на стадиона излязъл бай Иван, по спортно халатче, загрял енергично, направил на бърза ръка сто лицеви опори, хвърлил халатчето и се хвърлил да подобрява рекорда. С бързо темпо бай Иван започнал да отмята доброволките – една, втора, трета… десета… петнадесета… двадесета. Публиката престанала да люпи семки и да си говори глупости и започнала внимателно да гледа ставащото на терена. Бай Иван продължавал все едно току що е започнал – двадесет и пета… тридесета… четиридесета… цялото село вече било струпано на стадиона и с трепет наблюдавало подвига на бай Иван. А той все така енергично продължавал да троши рекорда – петдесета… петдесет и пета… шестдесета… шестдесет и пета… Започнали да прииждат от околните села и от близкия град, стадиона вече пращял по шевовете. А бай Иван продължавал все със същото високо темпо – седемдесета… седемдесет и пета… осемдесета… осемдесет и пета. Пред стадиона вече се продавали национални трибагреници и фланелки с образа на бай Иван, местната кабелна телевизия също пристигнала за да отразява събитието, телевизионният репортер вече предвкусвал „Пулицър“. Бай Иван продължавал – деветдесета… деветдесет и пета. Целият стадион е на крака и крещи неистово:
– Бай Иван! Бай Иван! БАЙ ИВАН!!!
Бай Иван стигнал до деветдесет и шестата доброволка и започнал да показва леки признаци на умора. Тълпата на стадиона вече е почти в екстаз и реве:
– ДАВАЙ! ДАВАЙ! ДАВАЙ!!!
На деветдесет и осмата доброволка, бай Иван вече бил много изтощен и след като нае*ал и деветдесет и деветата, паднал на земята и се предал.
На стадиона настъпила мъртва тишина. След няколко минути възцарилото се мълчание започнало лека полека да бъде нарушавано от първо тихи, а после и от все по-силни възгласи, които прераснали във всеобщ рев:
– Пед*раст! Пед*раст! ПЕД*РАСТ!!! ПЕД*РАСТ!!!
