10 месеца след началото на противоепидемичните мерки в България, 10 дни след внасянето на първата партида ваксина и почти толкова след старта на кампанията по ваксинирането президентът Румен Радев най-сетне се сети каква е ролята и мястото му и свика първите консултации за пандемията от COVID-19.
Ако трябва да обобщим продължилите близо 2 часа и половина разговори между Радев и здравните експерти, изводът е, че държавният глава се опитва да търси аргументи, за да отложи вече обявената от него дата за парламентарните избори на първия възможен ден – 28 март. Но и представителите на здравните и правителствените власти на първата му среща, и някои от техните опоненти от втората му среща ясно му заявиха, че от здравна гледна точка тази дата не е никакъв проблем да се проведат избори.
Замисълът на Радев не беше издаден от самия него, а от нескопосаните и тенденциозни въпроси, зададени с назидателен тон от вицето му Илияна Йотова, както и от двама негови съветниците му, които няма да цитираме, защото излагацията им беше много голяма.
Тъй или иначе, стана безпощадно ясно, че дори и в този случай грижата на Радев изобщо не е здравето на хората, а за датата на изборите, която той панически и без никой да го пита обяви като първата възможна след изтичането на мандата на 49-о народно събрание – 28 март. И понеже настъпи масов вой срещу толкова ранното им провеждане, което удря най-вече по неговите привърженици, поведени от юмрука му на площада, защото няма да имат време за подготовка и кампания,
Днес стана очевидно, че някой е ограмотил политически Радев какво означава толкова ранното провеждане на изборите за различните партии и сега той даде заден, чудейки се как да се измъкне от капана на собствения си провал, който сам заложи. Защото провалът на уличните метежници и превратаджии от лятото на парламентарния вот означава сигурен провал на самия Радев и на президентските избори през октомври.
Само че болното му его и инатът му не му позволяват дори в тази коронакриза да си признае: абе, обърках се бе, хара, ще я сменим тази дата. И той трескаво започна да търси здравни оправдания на политическия си инфантилизъм, за да не посочи политическите, които за пореден път ще разкрият пълната му неадекватност на поста, който заема. Както я разкриха и двете му срещи по време на първите консултации за епидемията от коронавирус. Първата беше с представителите на здравните власти – здравният министър проф. Костадин Ангелов, главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и шефът на ваксинационния щаб проф. Красимир Гигов. Втората – с близки на неговото отрицателство и критикарство спрямо правителствените мерки срещу COVID-19 – проф. Радка Аргирова, проф. Андрей Чарбанов и д-р Александър Симидчиев.
За жалост, и двете срещи свирепо оголиха нещо, което доста хора в България отдавна констатират – че Румен Радев е много далеч не само от битката с коронавируса на медици и власти, но и от самите реалности. За беда в същата светлина изпъкна и вицето му Илияна Йотова, която, ако не заради очевидно закърнелите си журналистически рефлекси, то поне заради общия си живот с лекар – проф. Андрей Йотов, би трябвало да има малко повече познания за критериите, по които се определя силата на пандемията и степента на мерките.
За клетите съветници на Радев – 4-ма на брой по време на консултациите, дори не си струва да споменаваме. И без това от тях се обадиха само двама – Димитър Стоянов, по-известен като Митко Есемеса, и Гълъб Донев, който, изхвърчайки по високите етажи на властта, очевидно е забравил разума си на земята.
Единственото, за което Радев и Йотова успяха да се хванат, за да се опитат да нахокат здравните власти и да ги обвинят в неподготвеност, е че не им предоставят веднага протокола за мерките при провеждането на изборите, които вицето упорито наричаше план. Не помогнаха нито обясненията, че това зависи от пандемичната ситуация, от въздействието на ваксините и от редица други здравни фактори, нито обясненията какви са те.
Йотова настояваше за цифри, които се наложи да й повтарят на няколко пъти, макар и това да не я удовлетвори, както и да посочат конкретните стъпки от протокола си. За зла врага, същото й обясни и проф. Радка Аргирова, която би трябвало да подкрепя тезите на президентството, като при това заговори не за един, а за 5-6, а може би и повече такива протокола, но все в зависимост от ситуацията.
Изобщо, и Радев, и Йотова се държаха като начинаещи репортери в самото начало на извънредното положение, които все още нищо не знаеха и задаваха не просто лаишки, а направо тъпанарски въпроси. По това време представителите на Националния оперативен щаб все още имаха търпение да обясняват по 10 пъти едно и също. Както впрочем и цифрите, за които Йотова питаше ли питаше, пък нищо, че ги обявяват всеки ден. Но с днешна дата това изглеждаше карикатурно и човек можеше да съжали само за две неща.
Първо, че на върха на държавата стоят хора, които през последните 10 месеца очевидно са живели на друга планета, а може би и в друга галактика. Затова техният кахър изобщо не е какво преживяват и какво очаква хората, а как да изкарат властта неподготвена и некомпетентна. Забравили простата максима (особено Йотова), че познанията не се разкриват от отговорите на въпросите, а от въпросите, които се задават. По тази точка и двамата получават Слаб (2).
И второ, че на тези срещи не присъстваше шефът на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски. Който на въпроси с такъв интелектуален капацитет и скандалджийски заряд на самоцелна конфронтация обикновено отговаря: „Следващият въпрос, моля“.
Колкото до следващата среща на Радев с проф. Аргирова, проф. Чорбанов и д-р Симидчиев, близо час след началото й вече нито обитателят на президентството знаеше защо ги е поканил, нито те – защо са дошли. Замисълът потъна в словеса, а обясненията им се въртяха около ваксините и яснотите и неяснотите за тях, за които учените по цял свят продължават да дебатират. Но никой не ги отрече, никой не се закле, че може да каже нещо еднозначно.
А когато Радев видимо започна да се одрямва, налегнат от дълбока скука от научните еквилибристики, и едва на 48 минута от срещата им д-р Симидчиев върна разговора към пандемията и изборите, всички бяха категорични, че първо трябва да се знае кога ще бъдат изборите и тогава да се определя протокола или „плана“ според Йотова за начина, по който трябва да се проведат в зависимост от състоянието на коронакризата.
Един вид – ядец! Не се получи противопоставяне, нямаше битка между овластени и неовластени здравни експерти, не избухна разнобой в позициите им. И в крайна сметка Румен Радев беше оставен сам на себе си с решението за датата на тяхното провеждане.
Ей-това имат предвид хората, когато предупреждават: „Не казвай „Хоп!“, преди да скочиш“. Във вълчия си апетит за власт, подведен от тълкувателите, че следващият парламент няма да може да състави правителство и зареян след мечтата си той да назначи служебен кабинет, бързайки като пуле пред майка си, Радев скочи уж на правителството, а всъщност срещу самия себе си и своите поддръжници от улиците и площадите, които цяло лято предвождаше с вдигнат юмрук и насъскващи слова.
Сега му предстои или да вземе острия завой, макар след тези първи две срещи да е ясно, че вече няма полезен ход в това отношение. Или окончателно да катастрофира в собствената си некомпетентност. Но това вече не е новина, а закономерен завършек на кариерата на един неподходящ човек в неподходящ момент на неподходящо място.
Информационна агенция