Ако гневно питате колко хиляди трябва да станат болните и жертвите на COVID-19, та Световната здравна организация да обяви пандемия от коронавируса, изобщо не сте изключение. Категорията “пандемия” не е дефинирана ясно.
Това улеснява големите в здравната политика да ѝ придават смисъл по свой вкус. Единствено безспорно е, че влизането в такъв режим пряко и косвено вдига финансовите ангажименти за държавите и международните организации.
На първо място, означава увеличаване на разходите за ограничаване на разпространението, необходимост от помощи за държави с нисък стандарт на живот и загуби за всеки вид бизнес.
Думата “пандемия” идва от гръцкото demos – население, и pan – всеки. Съчетанието предпоставя логичното допускане, че цялото население на света ще се срещне с патогена и голяма част от хората ще се разболяват. Такъв потенциал имат причинители, към които не се изработва траен имунитет, и тези, които са нови за човечеството – имунната система на хората не се е срещала с тях и не ги разпознава на ранен етап, за да им даде отпор.
Президентът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус още повече обърква публиката с увъртяното изречение, че коронавирусът има пандемичен потенциал, но все още не е пандемия.
Репликата му хвърли света в недоумение какво се чака, след като вирусът вече се разнесе по целия свят. Случаи има на всички континенти освен Антарктида. Досега понятието влизаше в употреба, когато дебютно за всички хора заболяване се разпространеше в много държави по света. Реално не се взима под внимание тежестта на случаите и жертвите, а териториалният обхват.
Сега се добавя критерий като “вътрешно” предаване на заболяването. Най-общо това се тълкува като еволюцията на епидемията да е преминала на следващо ниво – заразата да се предава главоломно от човек на човек в засегнатите държави. Нещо като зараза от второ поколение.
Интерпретацията не се приема от всички учени. Мнозина застъпват концепцията, че водещи са броят на заразените и процентът на смъртност. Независимо какво мислят обаче, само СЗО има право да даде такъв статут на екстремност. Експертите там са се обединили около позицията, че за момента повечето от случаите и огнищата на тежката пневмония са проследими и “широко разпространение вътре в общностите не е очевидно”. Твърдението става все по-неубедително с новите случаи в САЩ и Европа, където не всички истории на заболяване водят по някакъв начин към Китай.
Пандемиите са част от човешката история от векове. Лошото е, че кризите все по-често са свързани с прекрачване на междувидовата граница. Като правило това става в общности, в които въпреки т.нар. световен прогрес хора и животни са в тесен контакт. Животински вируси добиват сила да разболяват хора и тези случаи зачестяват – само 10 г. ни делят от последната пандемия – свинския грип.
H1N1 през 2009 – 2010 г. Въпреки името си генетично е свързан с вирус по птиците, който преминава към прасета и накрая успява да се приспособи за болестно копиране в човешки клетки. С премиерния си сезон свинският грип уби стотици хиляди в световен мащаб. Освен това нанесе големи икономически щети и изсмука авансово здравните бюджети на по-бедни държави. Вероятно точно тази обеца стиска ухото на ръководството в СЗО. То трябва да балансира между поощряване на мерките за ограничаване на разпространението и избягване на препрезастраховане чрез ограничаване на пътуванията и търговията.
Огромен брой неизвестни досега вируси, като предизвикалите епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2003 г. и по-късно появилия се подобен близкоизточен респираторен синдром – също коронавирус, отнеха стотици животи. Само за 7 г., от 2011 до 2018 г., СЗО се бори с близо 1500 епидемии, но със сравнително по-ниска степен на заплаха за глобалното здраве.
Коронавирусът, появил се за първи път в Ухан, продължава да е със статут на извънредна заплаха за общественото здраве – степен преди пандемия. Експерти на Световната банка обаче предупредиха, че при един черен сценарий COVID-19 има потенциал да се развихри като испанския грип отпреди 100 г., който има славата на най-масовия убиец в по-новата история.
Той е уникален по своята прилепчивост и смъртност сред младите здрави хора. Заразява се 1/3 от населението на земята. Няма безспорна статистика за смъртността, различните преценки варират от 25 до 50+ милиона. И досега няма задоволително обяснение за необичайната вирулентност на вируса, но се установи, че все пак най-вероятно произхожда от птици. Много разпространено е впечатляващото сравнение на центъра по контрол на заболяванията в САЩ, че в битка с вируса умират повече хора, отколкото в сраженията по време на Първата световна война.
През 1919 г. пандемията утихва, но H1N1 продължава да се разпространява сезонно в продължение на 38 г. Грипните вируси са уникални по своята генетична нестабилност, което често води до антигенен дрейф.
През цялата записана човешка история се съобщава за епидемии, които вероятно са били грипни. Описани са 13 доста тежки епидемии през ХVIII век и 12 през ХIХ век. Вероятно 8 от тях са били пандемични, ако е вярна ретроспективната оценка. През ХХ век има още 3 пандемии освен испанския грип поради появата на нови подтипове на грипния вирус A. Известни са като азиатски грип – през 1957 г., хонконгски – през 1968 г., свински – през 2009 г. Въпреки че са много по-малко смъртоносни от пандемията от 1918-а, имат драстично разпространение и жертви. Прогнозите на световните бизнестръстове са, че пандемия, съпоставима с испанския грип, освен хиляди жертви би струвала на световната икономика 3 трилиона долара, или близо 5% от глобалния брутен вътрешен продукт.
Първата пандемия, за която има данни, е от 430 г. пр.н.е. По време на Пелопонеската война срещу големия им съперник Спарта населението на Атина е поразено от смъртоносна болест, за която се смята, че е била едра шарка.
Тукидид, на когото дължим сведенията, казва, че болестта е започнала в Етиопия, разпространила се през Египет и Либия и за 4 г. убива почти една трета от населението и войската.
През VI век по времето на византийския император Юстиниан I чума удря Константинопол. Смята се, че болестта е започнала в същия регион и се е разпростряла на север чрез корабите със зърно. От това време има свидетелства за кораби призраци с мъртъв екипаж, които плуват без посока. Така се стига до първата голяма пандемия от бубонна чума. Тя затрива 40% от населението на Константинопол, като византийският историк Прокопий твърди, че в своя пик чумата убива всеки ден 10 000 души в града. Заболяването пали и цялото Източно Средиземноморие, намалявайки с една четвърт населението на региона.
За следващите 800 г. Европа е пощадена от пандемии, но в средата на XIV век Юстиниановата чума се завръща.
Бубонната чума, която сее смърт по целия свят, пристига от Азия и става популярна като Черната смърт заради почерняването на кожата на болните от кръвоизливите. Болестта сее смърт и хората започват да “бягат” от нея, като реално разпространяват чумата навътре в Европа. Бубонни огнища тлеят и в Азия и Близкия изток и подклаждат пандемията.
Чумата се появява многократно в Европа и набира сили с всяко следващо “поколение”. Трите големи пандемии имат различен географски произход и пътища на разпространение. Първата започва в Централна Африка и се разпространява в Египет и Средиземноморието. Черната смърт от 1347 г. тръгва от Азия и по море стига в Европа. Търговски кораб с умиращ от чума екипаж акостира в Сицилия и само за 2 дни болестта плъзва в града и околностите. С такава скорост се разпространява навсякъде.
През 1894 г. ново огнище възниква в Юнан, Китай, и се разпространява в Хонконг и Индия, след това настъпва и към останалия свят. Най-разпространената алегория, свързана с чумата, е, че тя се е движила по Пътя на коприната. През ХIV век Китай е важна търговска дестинация и с чумави плъхове от трюмовете на корабите болестта се пренася на Стария континент.
Приблизителният брой на смъртните случаи от епидемиите на Черната смърт достигна зашеметяващите 137 милиона. Логично градовете са най-засегнати от нея. Често болестта заличава около 50% от населението. Бубонната чума е определяна като агент за биотероризъм от високата категория А1.
При повечето епидемии от чума инфекцията първоначално е под формата на големи гнойни абсцеси на лимфните възли. Това дава медицинското име на болестта от латинското boubon – подуване в слабините. Свръхразмножаване на бектерията предизвиква кръвоизлив и некроза на кожата, последвано от септичен шок и смърт. Ако по кръвен път болестта се разпространи в белия дроб, неизменно води до фатална пневмония. В тази форма чумата директно се предава от човек на човек. Всеки пандемичен пик на болестта променя социалната и икономическата структура на обществото – преди антибиотичната медицина смъртността е рекордно висока. Но единични случаи се появяват и до днес.
Светът е опустошаван и от 7 пандемии на холера, 6 от тях през ХIХ век. Страдат хора на всички континенти с изключение на Антарктида. Последният впечатляващ бум тръгва през 1961 г. от Индонезия, до 1973 г. пандемията се разпростира до Италия. Съвременните санитарни условия и лекарства ограничават силата на болестта, но тя продължава да бъде убиец. Откриването на нов вид на бактерията на холерата в Бангладеш през 1992 г., която оттогава е открита в 11 страни, увеличава страха от осма пандемия.
Според историята на медицината холерата, бубонната чума, смятаната за изкоренена днес едра шарка и грипът са едни от най-бруталните убийци в историята. Преди да бъде ликвидирана, едрата шарка е убила по особено жесток начин между 300-500 милиона
Пандемия поражда и ХИВ въпреки последните терапевтични пробиви, които поддържат контрол на заболяването и много ниски – “неоткриваеми”, нива на вируса в кръвта. За първи път вирусът е идентифициран в Конго през 1976 г. Оттогава е убил над 38 милиона души, а инфектираните са над 35 милиона. По-голямата част са в Субсахарска Африка, където 5%, или около 21 милиона души от населението са заразени, посочва 24 часа.