Минаха няколко дни от края на Световното първенство по лека атлетика в Доха, а аз все още черпя истинско вдъхновение от него.
Харесва ми да мисля за жените като за супер герои. Женското представяне в Катар беше повече от запомнящо се.
Освен изключително силните резултати в почти всяка една женска дисциплина световен рекорд на 400м с препятствия, голямо впечатление направиха атлетките-майки на стадиона.
Няколко от световните шампионки и медалистки правеха почетни обиколки с малките си деца на ръце. Броят на атлетките върнали се от майчинство и достигнали върха на света, беше изненадващо голям, а посланието сякаш беше – да си жена и майка е всичко друго, но не и слабост.
Замислих се за това колко голямо постижение е да се върнеш във форма за отрицателно време и да спечелиш титла, докато преминаваш през всички битовизми свързани с отглеждането на едно дете. Гледайки феноменалния финал на 100м жени и Шели Ан Фрейзър-Прайс гушнала 2-годишния си син, развявайки Ямайското знаме, ми хрумна идеята за този пост. Защото жените и техните понякога свръх възможности са вдъхновение.
“На 32 съм, майка съм и, ето че чупя стериотипи!”
— Шели Ан Фрейзър-Прайс
Ямайската спринтьорка се превръща в първата майка и жена на 32г., която печели световна титла на 100м. Тя го прави на 0,01 стотна от личния си рекорд, като пробяга дистанцията за 10.71!
В интервюта, тя споделя, че след появата на сина Зейн мотивацията е още по-голяма – отдадена е на спорта, но и на майчинството. Синът е почти на всяка нейна тренировка, а тя с радост му показва на какво е способна мама. В посланието си в социалните мрежи, след спечелването на титлата, Фрейзър-Прайс посвещава победата си на всички момичета, които идват след нея, които работят върху собствения си успех и развиват таланти си въпреки трудностите. И ако това не е мотивиращо…
Другата майка, която заслужава аплодисменти несъмнено е Алисън Феликс – едно от големите имена в спорта. Свикнали сме да я виждаме в спринтовите дисциплини, като в последните години тя залага основно на 400м. Помня я още като дете, не бях започнала да тренирам, а тя печелеше титла след титла в първите си години при жените. Самата тя роди преди 10 месеца, но преждевременно. В социалните мрежи, споделя колко трудно е било да се бори за живота на детето си и за собственото си здраве. След точно 10 месеца тя добавя още две световни титли към колекцията си от медали и успява да победи Юсеин Болт, като общо в кариерата си е завоювала 13 броя само от световни първенства. Кой казвате е “кралят” на спринта?
По-рано през сезона Феликс направи още нещо запомнящо се – успя да промени политиката на Найки за атлетките в майчинство.
“Винаги съм знаела, че изразявайки мнението си, мога да навредя на кариерата си. Опитах да не показвам емоции, да правя това, което се очаква от мен. Не обичам да подвеждам хората. Но с мълчание нищо не може да се промени. През годините съм била един от най-популярните и успешни спортисти на Найки. Ако аз не мога да се боря за атлетките в майчинство, кой може?”
— Алисън Феликс, Ню Йорк Таймс
В подробно интервю за New York Times, атлетката разказва за натиска, който е изпитвала от дългогодишния си спонсор Найки, да влезе във форма и да печели медали възможно най-бързо след раждането. Феликс обяснява, че през целия си живот фокусът е бил именно върху това – печеленето на медали и не може да повярва, че именно Найки, компанията с твърди принципи, приема бременността като “провал”. Самата тя е една от най-награждаваните атлети в света с 6 златни олимпийски медала и 11 световни титли (вече 13). Въпреки това спортният гигант искал да намали спонсорския договор на Феликс със 70%!
Атлетките днес доказват, че майчинството и професионалния спорт могат да вървят ръка за ръка, макар усилията да са огромни. Благодарение на нея и още няколко смели атлетки, които дават гласност на проблема, днес Найки и други големи компании добавят към договорите си с жени атлети клауза за защита на заплащането по време на бременност.
Ниа Али е другият герой на Световното първеснтво в Доха. Американската хърделистка няма едно, а цели 2 деца, а профилът в Инстаграм гласи “Im not a regular mom, I’m a cool mom”, което несъмнено е така. Али дори не беше фаворит за спечелването на титлата на планетарния шампионат, но триумфира със златото. Това не е първото завръщане след бременност. На Олимпийски игри прз 2016-та, Али става втора на 100м с препятствия, година след раждането на сина си.
Днес тя може да се нарече и шампионка на света и да направи заслужената почетна обиколка с двамата си най-големи мотиватори.
“Това, че си майка, не означава, че не можеш да бъдеш спортист от световна класа. Знам, че един ден дъщеря ми ще гледа на постиженията ми като на голяма мотивация. Искам да покажа какво означава да си силна в действителност – да си майка, да тренираш усилено и да стигнеш до върха”
— Ниа Али
Лиу Хонг е 32 годишната шампионка на 20км спортно ходене, завърнала се след 2-годишна пауза по майчинство. Спортното ходене може да не е най-атрактивната дисциплина в леката атлетика, но със сигурност има своите любители, а постижението на китайката е забележително, имайки предвид атмосферните условия в Доха – 32 градуса и 75% влажност!
Тя споделя, че е променила напълно тренировъчния си график събразно факта, че вече е майка, но и атлет от световна класа.
В какво се измерва едно наистина добро представяне в професионалния спорт? Свикнали сме да оценяваме всичко в медали и резултати, но няма ли нещо повече? Какво остава за атлетите справили се с “невъзможни” контузии, опровергали всякакви мрачни прогнози, а за капак достигнали истинско спортно дълголетие? Да, визирам Ивет Лалова, която е най-близкия ни пример за супер жена.
А тези, които раждат и не се борят само със следродилното тегло, а гледат към оптималнта спортна форма и световния връх? Това само по себе си, не заслужава ли медал?
Да, леката атлетика е точен спорт – “метър и хронометър”, както казват, но въпреки това има хора заслужили възхитата ни със и без медали. Това за хората, които ни вдъхновяват до такава степен, че ставаме и хващаме проблемите за ушите, защото, ако Алисън Феликс може да роди и месеци след това, да стане световен шампион, то и аз мога да се справя!
Ако Шели Ан-Фрейзър може да покаже на сина си, колко бърза и силна майка има, то и аз мога да преборя трудностите.
Хареса ми ми изказването на Аби Уамбак (футбол): “You never know if you can actually do something against all odds until you actually do it”, а тези дами са едни от съвременните герои, които ни показват, че всичко е възможно!
Кари
Текстът е от блога на лекоатлетката Карин Околие „My Book of Inspirations“
