Историята започва по Рождество Христово м.г., когато спортният директор на Лил Луиш Кампуш се появи в телевизионната рубрика „Телефут” и публично постави ценови етикет на Никола Пепе с крайно сигурно изражение и тон: „80 млн. евро – това е цената му.” И накрая получи точно каквото искаше.
Голямата ирония в цялата тази сага е, че към края на миналогодишния летен трансферен прозорец президентът на клуба Жерард Лопес получи и отхвърли оферта за нападателя от 30 млн. евро от конкурента си в Лига 1 Лион. Тогава обаче 24-годишният стрелец отказа на „хлапетата” с настояването, че има още какво да доказва на север. В Лил бяха обезсърчени, ала в крайна сметка приеха решението на котдивоареца, колкото и да се нуждаеха от парите заради враждата с Националната дирекция по контрол на управлението, която следи за сметките на френските професионални футболни клубове. Луиш Кампуш особено настоявал, че крайното решение трябва да е на играча.
Пепе нямаше как да знае това тогава, но този момент се оказа крайъгълен камък в кариерата му. Изданието „Ултимо Диес” твърди, че от клуба също са искали да чуят мнението на футболиста си. Когато Интер вербално предложи исканите 80 млн. евро, от Лил оставиха Пепе и агентите му да преговарят с „и нерадзури”, както и после с Наполи. От „Ултимо Диес” настояват, че макар котдивоарецът да не е затварял вратата пред никой кандидат за подписа му, тайничко се е надявал, поне в началото, да заиграе в Ливърпул. Това противоречи на налаганата от френската преса теза, че мечтаният му трансфер е в Пари Сен Жермен със завръщане в града, където започна кариерата му като тийнейджър в Солитер Пари-Е (забележете, като вратар!).
Както коментира пред нас на 25 юли ползващият се с отлична репутация журналист Мохамед Бухафси, интересът на европейските шампиони към Пепе бил съвсем реален, с „конкретни разговори”. Това не бе отречено от Лил, както и за запитванията от Байерн (Мюнхен) и Манчестър Юнайтед, пък и от Атлетико Мадрид и Интер, разкрити от уважавания журналист от „Екип” Билел Гази. Според Бухафси, Юрген Клоп се възхищава на Пепе и го смята за роден да играе в Англия заради скоростта му и изключителните му умения в контраатаките.
Изтичането на всички тези информации с помощта на Лил бе с цел да вдигне шумотевица около големия талант и да бъдат убедени желаещите го клубове да платят исканата цена. Онова, което феновете често не осъзнават, е практиката на водещите европейски клубове да влизат в контакт с агентите на над 100 играчи във всеки трансферен прозорец, за да разпитат за положението им. Та тези информации не само изтекоха към пресата, а и се разбра, че тройката агенти – Самир Киат, Абубакар Траоре и Микаел Нчо – са водели куп срещи с кандидат-купувачите на клиента им. Един ден в Неапол, на втория в Милано, на третия в Лондон – сякаш нямаше човек, който да не знае за това, а от „Ултимо Диес” пишат, че Лил не е съвсем невинен в цялата тази ситуация.
Пепе е представляван от тези трима души заради близостта си с френския младежки национал от Лил – крилото Жонатан Бамба. Първото захващане с агентството от тяхна страна бе с Бамба в Сент Етиен, когато след неприемане на офертата за нов договор от клуба клиентът им бе пратен в резервния отбор на „зелените”. Останалите хора от гилдията във Франция гледаха с интерес триото покрай сагата с Пепе. Един от тях каза за нас след появата на Киат в шоуто „Екип Меркато” с обявяване на интерес от ПСЖ (без каквато и да било отправена оферта всъщност): „Те са аматьори и може скоро да изгубят целия спечелен интерес към клиента им.”
В Лил от своя страна приеха подобна тактика като тази на Киат – разгласяване на полуистини за сериозността на отправените от евроелита оферти за Пепе. Те не лъжеха изцяло, тъй като интересът от всички споменавани клубове в тази сага бе действителен, ала определено преувеличаваха, какъвто бе случаят и с изтичането на информация към Yahoo Sport FR за формална оферта от Манчестър Юнайтед, когато само бяха водени разговори.
Същата тактика се говори, че е използвал и Жерард Лопес при опита си да накара Маргарита Луи-Дрейфюс да му продаде Марсилия, преди да купи Лил. Куп журналисти, с които влязохме в контакт, ни казаха, че мащабният проект на Лопес там е нямало как да се осъществи поради налаганите от футболните власти финансови ограничения на харчовете, а това дори било наклонило везните за решението на Луи-Дрейфюс да продаде Марсилия не на Лопес, а на Франк МакКорт.
Най-голямото постижение на Лил обаче вероятно е това как максимизира потенциала на Пепе на терена в рамките на 24 месеца. Той научи ужасно много от Марсело Биелса, който го премести като централен нападател, при все че му бе по-уютно на дясното крило. При Ел Локо котдивоарецът разви умението си да атакува от дълбочина и да излиза по-често на стрелкови позиции, с което разви голмайсторските си качества, а освен това стана невероятно дисциплиниран при гоненето в защита.
При Кристоф Галтие нападателят работи по това да е по-директен, което му позволи да изригне. Отборът стана зависим от него в голяма част от миналия сезон, но това се случи само защото Галтие изработи такава система, че другите офанзивни играчи правеха заблуждаващи бягове, за да издърпват съперниковите бранители от котдивоареца. Така работата в различни стилове при двама изключително компетентни тактици превърна Пепе в по-завършен футболист от всекиго другиго.
Има я и частта с търсенето и предлагането. Като изключим Килиан Мбапе, никой атакуващ играч не бе по-продуктивен в Лига 1 2018/19. При репутацията на дивизията като най-успешния износител на таланти за Премиър Лийг, бе неизбежно Лил да не удари големия джакпот от 80 млн. евро. Друго нещо, направило Пепе особено привлекателен за чуждите клубове, бе заплатата му от едва 120 000 евро месечно. Това е в контраст с онези 410 000 месечно за Флориан Товен в Марсилия и 300 000 за Бертран Траоре в Лион, което значи, че техните клубове няма как да искат 80 млн. евро за състезателните им права.
Накратко, без общите усилия на Лопес, Кампуш, Галтие и Биелса, Пепе сигурно щеше да си тръгне срещу немного различна трансферна сума от получената от Барселона в Бордо миналото лято за Малком (41 млн. евро). А вероятно още по-впечатляващото в цялата сага е това, че през цялото време Лил остана верен на желанията на играча. Както написа през април високоуважаваният главен редактор на „Екип” Жоел Доменигети, самият Пепе е крайно разумен човек и си бе поставил ясни параметри за избор на следващия си клуб: техническия и тактически проект на кандидата и мечтаната възможност за изява в Шампионската лига. Той знае, че му трябва пространство, за да демонстрира огромната си скорост и фантастичния си дрибъл, както и отлична връзка с атакуващ бек на своя фланг, който да го заобикаля от външната страна.
Преминаването в Арсенал очевидно не съвпада докрай с плановете на Пепе: участието в ШЛ го няма. Както обаче написа тези дни Доменигети, по-важно от това е идеята да се превърне в ключов играч в клуб на ниво по-отгоре от това на Лил. Макар Ливърпул очевидно да го привличаше, неспособността да бъде убеден в получаването на редовни шансове за изява прекрати разговорите преди крайната фаза на сделката за съжаление на Юрген Клоп. Журналистът Алексис Бернар, който впечатляващо точно следеше сагата това лято, твърди, че нападателят е бил само на часове от подписване с Наполи преди навременната намеса на Арсенал чрез Жорже Мендеш. Както посочи трансферният репортер Джанлука Ди Марцио, „артилеристите” са имали повече готовност от неаполитанците да задоволят исканията на тройката агенти за комисиона (минимум 5 млн. евро) и заплата (8 млн. евро годишно). Това е изиграло ключова роля Мендеш да убеди футболиста и клана му да приемат офертата на Арсенал, при все че се предлага, поне засега, футбол само в Лига Европа.
„Екип” писа тези дни, че трансферът на Пепе в лондонския клуб е стратегически: „В един идеален свят това може да е последното стъпало за него преди отиването в клуб от Топ 8 на Европа в дългосрочен план.”
Както винаги, истината е по средата. На „Емирейтс” котдивоарецът на мига ще стане важна фигура в клуб, доказал се в градежа на млади таланти от Лига 1 и показал на трансферния пазар това лято, че гради вълнуващ отбор. Спечелването на битката за Уилям Салиба не остана незабелязано от агентите на Пепе. Или Арсенал ще стане отново топ клуб в Европа с Пепе в ядрото си, или проектът ще зацикли и нападателят просто след две-три години ще направи трансфер в европейски гранд.
Това е гледището в лагера на стрелеца. От поставените от него критерии за трансфер той е логично да е най-развълнуван от тандема си с един от най-бързите десни бекове на континента – Ектор Бейерин, който ще му позволи да влиза навътре към центъра и да шутира със силния си ляв крак. Наполи на хартия имаше много повече условия за привличането на африканеца, да не забравяме връзката му от Лил с десния бек Кевин Малкюи, ала в крайна сметка, особено за група относително неопитни агенти, парата прави играта.
„Get French Football News”
