Да вдигаш титла над главата си никога не се превръща в рутина, дори ако играчът се казва Рафаел Надал – 12-кратният шампион на Ролан Гарос. В неделя испанецът победи Доминик Тийм с 6:3 5:7 6:1 6:1 и вече е с актив от 93 победи и само две поражения на клея в Париж. Няколко часа след като лежеше на корт “Филип Шатрие”, за да отпразнува големия си успех, Надал е облечен с бяла риза и сиви шорти. Готов е да дискутира как стигна до този момент – миг, който е изглеждал невъзможен само няколко седмици по-рано.
Рафа говори специално за ATP и именно този момент е отправната точка на разговора:
– Виждаше ли се в тази позиция преди месец и половина?
– Не.
– Как си го обясняваш?
– Стигнах до този момент, защото вярвах, че мога. Ако не вярвах, че можеше да се случи, нямаше да последва всичко това. Щях да поема по различен път.
– Сякаш бариера препречи пътя ти, докато се завръщаше.
– Не беше бариера – има случаи, в които просто трябва да вземеш определени решения. Страдах от много контузии през последните 18 месеца. Ако говорите за контузията в коляното, която определено ми донесе проблеми, можете да добавите още няколко фактора, които аз определям като пречки, повлияли върху играта ми. Честно казано, това бяха твърде много пречки. Винаги гледам напред, но идва момент, в който удряш дъното. Не си способен да тренираш, да се състезаваш. Разочароващо е и ти вреди.
– Какво се случи след Индиън Уелс през март, когато контузи дясното си коляно и не можеше да играеш полуфиналния мач срещу Роджър Федерер?
– Страдах от огромен психически спад след Индиън Уелс. Идеите и сценариите плуваха из главата ми. Обмислях да спра своя сезон, за да видя дали тялото ми ще се възстанови, а не да играя с контузия след контузия. Друга опция бе да натисна и да играя с болката. И в двата случая изгледите бяха мрачни. Изискваше се промяна на мисленето по това време, а това не се случва току-така.
– Треньорът ти Карлос Моя наскоро заяви: „Откакто тренирам Рафа, никога не съм го виждал толкова изтормозен“.
– Бях нерешителен и неохотен да се завърна. Физически трябваше да се справя с болката, тъй като отново имах проблеми с подколянното сухожилие и трябваше да премина цяло лечение. Това е реалността – този път беше различно. Ето така се случват нещата при мен. В нормалните случаи контузията е ясна, аз се възстановявам, тренирам и преминавам през това сякаш не е нещо значително. Играл съм с болка и дори не определях това като страдание. Този път обаче беше различно… обмислих цялата си история на борба и състезание. Този процес не го определям като „страдание“.
– Можеш ли да обясниш?
– Между нивото на болка и това просто да си почивам идва моментът, в който просто се почувствах уморен от всичко това. Писна ми винаги да изпитвам болки. Знам, с натоварването идва и болката. Но когато си преодолял контузии, решил си да се справиш с тях и преди дори да се завърнеш на корта, получиш друга травма, ето това те съсипва. След Индиън Уелс помислих върху това да преценя ситуацията. Чувствах се все по-оптимистичен по време на турнира в Монте Карло, но все още се намирах на много ниска позиция и трудно извличах позитиви.
– След като победи Леонардо Майер в първия кръг в Барселона, остана в стаята със своя екип за известно време, за да осмислиш нещата и да излезеш със заключение.
– Обещах на себе си, че ще играя на Ролан Гарос с отношението и енергията, които са нужни да преодолея всички препятствия по пътя си. Исках да си дам възможността да се конкурирам на най-високото възможно ниво по време на сезона на клей. Говорих с екипа ми и премислихме нещата.
Нуждаех се от мотивация и има неща, които можеш да правиш в такива моменти, за да почувстваш онази мотивация. YouTube е добър метод за това. Има много вдъхновяващи видеа. Но трябваше да мисля и в дългосрочна перспектива и да призова вътрешната си сила. Разсъждавах, правих си самооценка.
– В миналото си казвал, че когато загубиш мечтата, това ще бъде денят, в който ще започнеш следващата глава в живота си.
– Това не се случи в тази ситуация. В този сценарий претеглях опциите – дали да си взема някакво време почивка, в което да се възстановя. Това не е онзи случай, в който губиш мотивация да играеш тенис. Просто загубих силата да падам срещу всеки проблем, който изскачаше в ежедневието ми, да се справям с изтощителната болка. Трябваше да взема решение, но не и толкова драстично решение – отказване.
– Значи не си обмислял отказване.
– Не, въобще. Просто почивка за известно време, в което да се възстановя.
– Чувстваше ли се самотен тогава?
– Никога не се чувствам сам, без значение къде отивам. Имам дългогодишни приятели, хора, които определям като приятели, откакто бях на три години. Имам същото ядро около себе си като екип. А също така семейството ми е в Манакор. Животът на село е различен от този в големия град. Комуникирам всекидневно със семейството си. Въпреки това винаги има момент, в който, през каквото и да преминавам, единственият човек, знаещ какво е чувството, съм самият аз. Понякога се нуждая от помощ от хората, които ме познават добре, от хората, които ме обичат. В този смисъл никога не съм бил сам, а винаги са ме подкрепяли и са ми давали съвети.
– Колкото и да е била голяма раната, винаги си намирал начин да я затвориш.
– Когато спечеля, славата ме топли. А когато загубя, чувствам сякаш всичко на този свят е грешно. Не ме разбирайте погрешно – винаги съм емоционално стабилен и в добро, и в лошо. Винаги оставам здраво стъпил на земята, това ми помага да разбера и приема позитивите, да ги премеря с негативите и да контролирам чувствата си. Това е въпрос на мислене и оценяване на нещата така, както се случват. Дали печеля, или губя – стремя се към това да правя нещата по-добре. Основният принцип си остава същият – уважавай играта, уважавай противника.
– От какво си най-горд в тези последни месеци?
– Да играя в Барселона, Мадрид, Рим, на Ролан Гарос… това е най-красивото време от годината за мен. Доволен съм, че спазих обещанието към себе си и успях да вляза в този сезон, да дам всичко, да оценя всящо малко подобрение и да бъда благодарен за възможността, че можех да се състезавам всеки ден. От времето в Барселона досега се подобрих значително. Самооценката ми се отплати. Направих много малки, но важни стъпки по този път.
– От какво си доволен най-вече?
– Не направих почти нищо грешно. Не играх извънземен тенис, но преминах през важни моменти. Бекхендът ми беше на ниво, форхендът ми работеше на много високо равнище. Просто фактът, че бях способен да изиграя пет поредни турнира, без да се откажа, е задоволителен. Никога преди не съм го казвал, но да премина през подобна серия, ми дава увереност, че тялото ми може да издържи на напрежението. Мога да разчитам на тялото ми да издържи на това, на което го подлагам, дори да е нещо просто като основните удари или пък завъртане, без страх, че нещо грешно може да се случи.
– Винаги си фаворит, когато стъпиш на корта на Ролан Гарос. Това влияе ли ти?
– Това, което хората мислят, няма ефект върху играта ми. Контролирам темпото. Чувствата и мненията не се вписват в крайния резултат. Виждам тази част от годината като шанс да добавя още успехи, а и чувствам, че този сезон го постигнах.
– Някога спирал ли си да оценяваш всичко, което си постигнал?
– Не съм правил тази грешка и нямам намерение да го сторя. Оценявам всичко. В миналото, понякога се чувствах по-развълнуван от някои победи повече, отколкото от други. Но дори тази сензация не съм я чувствал от 2015 г. Опасно е да мислиш по този начин.
– Усещането сред твоите конкуренти е, че си несравним на клей. Чувстваш ли самия себе си като най-големия си противник?
– Не. Може би излъгах себе си малко, когато трябваше да запазя позитивната си нагласа и нивото на игра. Но когато играя най-добрия си тенис, постигам исканите резултати. Правил съм го досега в цялата си кариера. Казах го в Барселона тази година: всичко, от което се нуждаех, беше да се оправя. Питаха ме дали трябва да спечеля в Рим, за да триумфирам после на Ролан Гарос. Отговорът ми беше: „Не, всичко, което трябва да направя, е да се чувствам добре, за да играя добре“.
– Възстановен си и си в топ форма. Възможно ли е всичко за теб отново?
– Никога не съм се виждал способен на всичко. Доволен съм с това, което съм постигнал до момента. Всичко е специално. Но пътят не свършва дотук, не това е краят му. Има още много работа, която трябва да бъде свършена. Ще наглася програмата си, но това ще сторя с екипа си. Искам да мога да играя на най-добро ниво във всеки турнир и това е подходът, който ще предприемем, гледайки напред към Уимбълдън.
– Както каза, изигра пет поредни турнира без контузия. Предстои сезона на трева, както и този на твърди кортове. Колко загрижен си за нова подобна пречка, която може да имаш?
– Опцията да си взема известно време почивка, винаги е налице – това, което си мислех да направя преди няколко месеца. След всичко, през което преминах, получаването на контузия не е нещо, което преминава през ума ми, докато съм на корта. Оптимистичен човек съм, така че всичко, което мога да споделя, е, че ще играя и ще мисля за това да се състезавам на най-високо ниво. Вярно е, че клеят руши по-малко тялото, но не мога да се осланям на това и в същото време да се стремя да съм успешен на трева и на хард. Ще играем с помощта на календар, който ще ми даде най-добрия шанс да успея.
– Нетърпелив ли си преди Уимбълдън?
– Реалистично погледнато, шансовете ми на Уимбълдън, когато съм бил във форма, са били добри. Играх пет финала подред. Бях близо да достигна финала миналия сезон. Да спечеля Ролан Гарос, определено ми дава прилив на увереност, насочвайки се към Уимбълдън. Ако съм във форма и мога да се подготвя добре… Е, ще видим какво ще се случи.
TennisKafe.com