Никога няма да забравя дебюта си на „Сан Мамес“, признава Свети Икер
Датата е 12 септември 1999 година. Реал (Мадрид) гостува на Атлетик Билбао в двубой от Ла Лига. Треньор на „белия балет“ е Джон Тошак. Специалистът определя титулярния състав, а изненадата е на вратата.
Под рамката застава 18-годишният Икер Касияс, който ще запише дебют за първия тим на гранда от Мадрид. Срещата завършва 2:2, а Касияс се запомня с отлични прояви. И грабва своя шанс…
Останалото е история….
16 сезона с екипа на Реал (Мадрид) и общо 725 двубоя – 510 мача в Ла Лига, 40 мача за Купата на Испания, 152 мача в евротурнирите, както и 23 мача в други надпревари. Преминава в Порто през лятото на 2015 година и до момента има 119 мача за гранда на Португалия във всички надпревари.
Касияс печели 5 титли на Испания, 2 Купи на страната, 4 Суперкупи, 3 пъти купата на Шампионската лига, 2 пъти Суперкупата на Европа, веднъж световната клубна титла, както и два пъти интерконтиненталната титла. С Порто печели титлата на Португалия, както и Суперкупата на страната.
37-годишният днес Касияс спечели пет поредни години приза за най-добър вратар в света и общо над 20 индивидуални отличия. Притежател е на рекордите за най-много мачове в Шампионската лига, най-много чисти мрежи в турнира, най-много сезони в Шампионската лига, най-младият вратар, който е участвал във финал на Шампионската лига, както и най-младият, който е печелил най-значимия клубен трофей. На името на Икер Касияс има още 17 индивидуални рекорда.
Касияс има зад гърба си една световна титла с Испания, както и две европейски титли. Записва общо 167 двубоя с екипа на Ла Фурия.
Наскоро Касияс бе попитан кой е най-големият спомен в кариерата му.
„Дебютът ми за Реал (Мадрид)! Дойдох от Дивизия Б, където играех за Реал Мадрид С. И направо излязох като титуляр на „Сан Мамес“. Можете да си представите каква беше разликата: От мачове, които се отразяват от трима журналисти изведнъж излизаш пред 50 такива. Играеш пред 500 зрители и изведнъж се появяваш пред 50 000. Беше брутална промяна. никога няма да забравя този ден“, спомня си Свети Икер, както до ден днешен го наричат феновете на футбола.
