С Кубрат Пулев имахме уговорка за интервю още по време на подготовката му за мача със световния шампион Антъни Джошуа. Тогава обаче получи травма и явно не му беше до разговори. Чухме се отново около три седмици след като стана ясно, че няма да участва в двубоя. Беше в Германия за мач на своя брат Тервел, който упорито върви по стъпките му на професионалния ринг.
Уговорихме се да се срещнем след няколко дни в техния спортен център в София. Кобрата позакъснява малко, но пък разговорът започва веднага, с темите, които него го вълнуват. В случая е “припалил” заради свой близък.
– Вуйчо ми е на 76 години, един го блъсна с колата на пешеходна пътека. Влачил го е 20 метра с предната решетка, беше припаднал от шок и болка. Онзи го осъдиха на 3 месеца условно, представяш ли си? Тоя човек, вуйчо ми, се е трепал цял живот и идва един такъв. Ами наскоро убиха дете на пешеходна пътека, сещам се за още много такива случаи.
– Започнахме ли да свикваме с тези мрачни новини и да ги приемаме просто като статистика?
– Свикнали сме, разбира се. За всичко си има причина и следствие. Тук, в залата, родители ми водят едно дете и казват: “Оправи го, ако можеш. Кажи му, той има уважение към теб и ще те послуша.” Те не се справят с него, очевидно. Добре, ще говоря с него, но не мога да го променя за един ден и да свърша това, което те не са успели с години. В живота слабостите на родителя се пренасят върху децата му. Доброто дърво ражда добри плодове, казано е в Библията. На българина обаче все някой друг му е виновен. Дреме и чака някой да дойде да го оправи. В Германия, ако слезеш от колата и удариш шамар на някого, ще спрат още 20 коли и ще те направят на нищо. У нас – си плюят на петите да не би и тях да ги закачат.
– Как си обясняваш тези неща?
– С историята, с тези 500 години робство. И последвалите 45 години комунистически строй – това го знам от баща ми. Казваше ми: “Не може да гъкнеш, защото лошо ти се пише.” Щели са даже да го карат в тухларните фабрики, защото си е позволявал коментари. За назидание. Това са поколения, които са израснали в страх
– Как може да имаме самочувствие и сега, когато сме една от най-бедните държави в Европейския съюз?
– Ами те са вързани нещата. Как се става богат? Като чакаш да дойде неволята ли? Богат се става с работа, ние не сме чак толкова мързеливи.
– Много млади хора обаче казват: “Аз за 700-800 лева заплата няма да изляза от вкъщи.”
– Да направят тогава така, че да излязат за 2000 лева. Те искат, ама какво дават насреща? Вземам на работа един шофьор и му обяснявам, че винаги трябва да пуска мигач. Той ми вика: “Ама сега няма друга кола на пътя.”
– Спомняш ли си твоята първа заплата в спорта?
– Разбира се – в ЦСКА, от Гриша Ганчев. 400 лева.
– Как се оправяше с тези пари?
– Е, аз съм бил на 16 г. при младежите. Тогава започнаха да ми дават по нещо, и то защото аз поставих въпроса. Това е истината – ако си мълчиш, никой няма да дойде и да ти каже: “А бе, преценихме, че заслужаваш тук едни 400 лева.”
– 20 години по-късно си най-успешният ни боксьор, изкарваш доста добри пари, дори сега сме във вашия спортен център. Промениха ли те тези неща?
– Не, категорично. Интелигентният човек се променя към добро, към усъвършенстване. Опитва се сам да се прочиства откъм простотиите и помиярщините. Има много примери – разни тъпанари, спечелили по някакъв начин едни пари, дали от реституция, или нещо друго, ги губят за нула време, защото нямат капацитета да се справят с новата ситуация. С финансовото развитие трябва да има и личностно, иначе нещата са обречени.
– Как се справяхте финансово в семейството ви с толкова много деца – двама братя и три сестри?
– По време на социализма всички имаха поравно, да речем, и нямахме проблеми с изхранването. Като започнаха преходът и кризите, и ние изпаднахме в криза, но никой от нас не е останал гладен и жаден. То тогава нямаше и кой знае какво да се купи. Като се появиха маратонките, се радвахме безкрайно, ако подарят на някого от нас. Тези времена са ни калили в определена степен, нямаше лигавост, глезене, но пък имаше любов в семейството. Всеки получаваше нужното внимание, както ние – момчетата, така и момичетата. Благодарен съм на Господ. Представи си – тук сега идват деца, които треньорите ни ги учат да ходят и да се концентрират за 2 минути. То е ясно – родителите им или са слаби, или не им се занимава с възпитанието, защото нямат време. Съответно децата са взели надмощие и си мислят, че могат да правят каквото си поискат. Да, ама при нас не става така.
– Докато те чакахме, забелязахме доста деца в комплекса, които явно идват заради теб и брат ти. Опитвате ли се да им предадете нещо от опита и уменията си?
– Една нация, независимо коя е, ако вземеш идолите, символите, нищо не става от нея. Хората се радват на успехите и искат да бъдат като тези, които са ги постигнали. Ето както Григор Димитров сега постигна нещо невероятно, като Бербатов и други известни спортисти. Покрай тях се пълнят игрищата, залите и кортовете. Затова и като имаме мачове с брат ми, тук се препълва.
– Сам спомена Григор Димитров, който в момента е любимец номер 1 на нацията. Преди време обаче доста хора го плюеха и обиждаха заради отказа му да играе в един мач за купа “Дейвис”. Даваш ли си сметка, че сега и към теб се изляха подобни неща след оттеглянето ти от мача с Антъни Джошуа?
– Това пак е свързано със злобата, която пък идва от недобрия начин на живот на българина. Това е истината – повечето хора се оправят трудно, сблъскват се с проблеми и се озлобяват. Тук даже не е прието да кажеш добър ден на някого или пък да му говориш на вие.
– Имаше коментари, че си се уплашил от Джошуа и затова си обявил контузията. Как приемаш подобни твърдения?
– Нормално, все пак не всички са запознати как стоят нещата в действителност. Мои приятели дори са си помислили подобни работи. Разбрах, че един, и то близък приятел, подпитвал друг: “Абе, Кобрата не е контузен, нали?” И това е човек, който ме познава много добре, били сме заедно през ден, да не кажа всеки ден. Но истината е, че ако има някакъв проблем, аз излизам и против всякакви правила и стратегии казвам всичко. Няма увъртания, няма дискретност. Контузията е абсолютен факт, крихме я известно време – около 10 дни. Опитахме да я оправим, но не се получи. Едно нещо съм научил от живота – за да стане работата, не трябва да има излишно напиране. Не става насила. Фактът, че получих тази травма, го доказва – от зор, бързане, че няма време, и ето. Като форсираш нещата, винаги има риск. Господ ни го показа – не се прави така. Треньорът мислеше, че сме тренирали добре, но аз му казах следното: “Тренер, дай да не се заблуждаваме. При така стеклите се обстоятелства имаме два варианта. Отиваме за парите или отиваме за победа. В момента не можем да отидем за победа.”
– Кога започна подготовката ти за този така важен мач?
– В края на август, макар че в моя тим са знаели много по-рано. Те са подписали договора за мача още през юни, а аз разбрах от медиите. Явно стратегията им е била да ми кажат по-късно и да ме поставят пред свършен факт, за да не се откажа. Съответно аз се вързах и нататък знаете какво стана.
– Мислиш ли, че отношенията в екипа ви и организацията като цяло са на ниво да воювате заедно за световна титла?
– Не, не са на това ниво. Въпреки това вярвам, че имам шанс дори и при тези обстоятелства да отида и да спечеля световна титла. Ще видим, договорът ми с тях изтича в края на 2018 г. Те трябва да си направят изводите, защото контузията показа, че поведението им не е правилно. Идеални хора няма, аз проправям пътеката, така да се каже, и един ден, ако има друг Кубрат, ще му предам опита си.
– Виждаш ли се в ролята на треньор след време?
– Не мога да кажа, в момента мисля само за кариерата си като състезател.
– Близо месец мина от мача, на който трябваше да се биеш със световния шампион пред близо 80 000 зрители. Съжаляваш ли за нещо и мислиш ли, че отново ще ти се открие такава възможност?
– Яд ме е, че се контузих, защото все още не можем да се справим с проблема напълно. Не съжалявам за решението, защото беше най-правилно. Много хора ме окуражават, да не се отчайвам и т.н. Всичко е наред, аз не съм от вчера в професионалния спорт, случват се такива неща. Единствено на мача с Кличко бях напълно здрав и нямах никакви болежки. Тогава обаче един удар реши всичко.
– След двубоя между Джошуа и заелия мястото ти Карлос Такам каза, че представянето на британеца те е убедило още повече във възможността да го победиш?
– Абсолютно и съм сигурен, че ще го победя, ако се срещнем. Трябва само да съм натрениран добре.
– Според теб кои са слабите му страни?
– Никога не коментирам слабите страни на съперниците си, защото така бих работил за тях. Давам им върху какво да работят. Мога да кажа аз с какво съм по-добър от него. Казват, че съм по-бавен, което категорично не отговаря на истината. Много по-техничен съм и издръжлив от него. Може да е здрав и всичко, но седи като “дърво”. Мен мускули няма как да ме изплашат.
– Какво предстои за теб сега на професионалния ринг?
– Направихме добри преговори в Колумбия и очаквам да се получи нещо в тази посока. За съжаление, не приеха мача с Фрес Окуендо за титлата на WBA, но има интересно предложение от тях, което мисля, че ме задоволява.
– За какъв мач става дума?
– Пак за световна титла, първо Окуендо ще се бие с Мануел Чар, който победи Александър Устинов. След това наред съм аз. И ако спечеля, веднага ще опитам да стигна до мач с Джошуа, но след достатъчно време за пълноценна подготовка.
– Ще успееш ли обаче да реализираш плановете си с оглед на настоящата обстановка в тежка категория? Джошуа защити титлите си, а шампионът на WBC Дионтей Уайлдър иска на всяка цена мач с британеца. Джоузеф Паркър, номер 1 на WBO, също чака ред, а междувременно и тежащият 150 кила Тайсън Фюри поднови тренировки.
– 150-килограмовият Фюри предимно танцува засега, но прав си, интересно ще бъде другата година. Джошуа планира да обедини всички титли, но да видим дали ще му излязат картите. То и Кличко имаше такива намерения, но изведнъж се оказа пенсионер.
– Планирал ли си да направиш нов мач в България?
– Напълно възможно е, но първо трябва да се възстановя напълно. При всички случаи е по-вероятно първо да се бия в САЩ в началото на годината. Може да е отново за световна титла, но с друг съперник. Водим преговори, като стане официално, ще го съобщя.
В този момент вратата на своеобразния му офис се отваря и влиза Тервел с по-малкия си син Аспарух. Кобрата буквално грейва при срещата с хлапето и става ясно, че интервюто едва ли ще продължи. Аспарух, който още няма годинка и половина, веднага се насочва към фотоапарата, а Тервел опитва да спаси скъпата техника с предложението: “Виж чичо Кобра каква вафла ще ти даде сега.” В цялата суматоха успявам да задам само още един въпрос на Кубрат.
– Докъде може да стигне Тервел на професионалния ринг?
– Догодина вече трябва да играе мач за титла – дали европейска, или интерконтинентална, не знам. Вярвам, че има всички шансове да постигне нещо голямо в тази категория. Другите в никакъв случай не са по-добри от него.