Гениалният Радо Стойчев знае как се бие Франция! Разкри рецептата за финал

Бившият селекционер на България Радостин Стойчев знае отлично как се побеждава Франция. Именно след успеха над петлите през лятото на 2012-а националите ни се класираха за олимпийските игри в Лондон, а французи­те гледаха турнира пред телевизионните екрани. Победата тогава обаче до­веде до смяна начело на настоящия ни съперник, ка­то за селекционер бе изб­ран Лоран Тили. Най-добри­ят клубен български треньор в историята го­вори пред „Тема Спорт“ за очакванията в предстоя­щия сблъсък, силните и сла­бите страни на петлите и шансовете за финал и поне медал в оставащите два дни до края на първенството.

Със сигурност ще бъде много интересен и драма­тичен мач. Франция е от­борът, който се представя най-убедително през това лято, имайки предвид ре­зултатите от Световна­та лига и от Европейското първенство до момента. Характерно за тях е много добрата им игра в защита, доброто посрещане и бър­зото разиграване покрай мрежата. За да имаме как­во да им противодейства­ме, трябва да сме подгот­вени за по-продължителни акции. Да бъдем търпеливи. Да не смятаме, че добро на­падение от наша страна със сигурност ще означава точка. Трябва да сме под­готвени и прегрупирани за втора или трета акция, ко­ето е много важно в мачо­вете с Франция. Трябва да атакуваме, когато Тонюти е на мрежата, тъй като той е по-нисък и има пред­поставка за по-успешни на­падения именно в неговата зона. Ако успеем да стаби­лизираме нашето посреща­не, да го държим сигурно през цялото време и да из­ползваме техните слаби страни на блок, ще имаме шансове, при това добри.

Франция открай време играе така и в атака е мно­го разнообразна. Предпочи­тат да играят по блока, технично, да се подсигуря­ват, да търсят втора и трета атака. Трябва да сме готови за много дълги разигравания. Това е ключът към успеха. Това, че не играят европейски во­лейбол, си е типично техен стил. Те са основоположници на този стил. Друг е въпросът, че в мо­мента имат и отлични изпълнители за него. Плюс за нас е, че нямат дълга ре­зервна скамейка и ако неут­рализираме един или двама от тях, едва ли ще има кой от пейката да им помогне. Те играят преди всичко с ос­новната си шестица. При нас има хора, които могат да влязат и да помогнат за обрата на мача.

Може би, но за да имаме ефект и резултат срещу Франция, трябва да сме та­кива. Отделно, че сигурно и публиката ще ни помогне много, защото за тях ще бъ­де много трудно да играят в тази зала. Но трябва да се запасим с търпение и да иг­раем добре, дори когато губим в резултата с няколко точки, да не пресилваме си­туацията, а да чакаме на­шия момент, когато ще дойдат брейкточките. То­ва е моят съвет. Срещу Франция бих играл търпеливо, защото иначе рискуваш да получиш серия от точки.

Смятам, че резултати­те са плод от правилната им работа, от доброто ниво на шампионата, от традициите, които имат, от детско-юношеските им школи. Не смятам, че мо­гат да се правят такива съпоставки исторически, особено между два спорта. Всеки спорт и всяка ситуа­ция си е сама за себе си. Французите просто имат добро поколение и добър треньор, който организира работата им по правилния начин, което е видимо по резултатите.

По принцип е така. Той е основен играч в техния отбор и ако не се предста­вя добре по време на мача, това ще бъде голям плюс за нас. Трябва да намерим пра­вилното противодействие срещу него, технически. Ко­гато бива блокиран два-три пъти, той изпада в такива странни настроения, много е емоционален. Въз­можно е по този начин да го провокираме да изгуби концентрация. Той играе много силно, когато е емо­ционално позитивно наст­роен и в същото време има сривове, ако някой ус­пее да го лимитира в напа­дение. Надявам се, че това ще се случи.

– Аз също много искам това да се случи, защото е много важно за българския волейбол. Но прогноза не бих могъл да дам. В такъв мач, полуфинал, може да се случи абсолютно всичко. Да се прогнозират такива мачове е неправилно. Резул­татът е абсолютно неп­редвидим. Ще зависи дори само от една ситуация.

Да изчакаме да видим как ще бъде другият полу­финал. Защото подобни бя­ха настроенията и преди мача на Полша със Слове­ния, но се видя, че Полша вече е у дома, а Словения все още е тук на първен­ството. Никой не бива да се подценява, дори и от­борът на Словения. Щом са достигнали до тази фаза на шампионата, оттук на­татък няма да има какво да губят. Ще бъдат склон­ни да поемат много повече рискове и ако им се полу­чат нещата, могат да бъ­дат много опасен против­ник. Да, може би като кла­са е по-реално да победим ние в евентуален сблъсък със Словения. Но нека да мис­лим мач за мач. Сега към настоящия момент съпер­ник ни е Франция и трябва да мислим как ще преодоле­ем французите, а след това вече за нещо друго.

Дано, и аз го пожелавам както на момчетата, така и на всички българи.