На днешния ден преди 50 години Никола Цанев вкарва най-великия гол в българската футболна история. Мачът е финал за Купата на Съветската армия, игран на стадион „Овча купел“ а ЦСКА печели с 3:2 и грабва трофея. На терена блести Никола Цанев, който тогава е един от ембематичните играчи на „армейците“. Попадението му остава завинаги в аналите, като тогава за пръв и единствен път фенове на двата кръвни врага ръкопляскат едновременно.
Представяме материал от списанието на ЦСКА „Клуб“, което излиза с материал за футболиста и паметния му гол през 1992 г. След него може да се насладите на видеото (попадението е след 0:55м.).
Цанев лъга защитата на Левски едно кафе време, а после им го вкара за десерт
Никола Цанев е уникален. Треньорите просто се бият за Кольо!Левскарите го отмъкват от скромния отбор на “Червено знаме” и веднага заиграва редом до Кукуша, Патрата, Теко Абаджиев и другия вундеркинд – Йогата.
През 1958 г. получава повиквателна и прекрачва съблекалнята на ЦСКА. Първи от новата вълна – Якимов, Гаганелов, Романов, Боби Станков, Пантелей Димитров.По онова време шеф на федерацията е Недялко Донски. Малко е да се каже, че тази футболна номенклатура е привърженик на “сините”. Той е просто болен левскар. Преди уволнението футболният бос привиква Цането. Поставя му въпроса ребром: “Или се връщай в Левски, или ще гледаш националния отбор през крив макарон!Получава се парадокс. В националния отбор не го пускат да припари, защото е цесекар, избягал от отбора на народа.
1965 г. Стадион “Славия”. Финал за купата: ЦСКА – Левски. На стидион “Славия” “червената” осмица вкарва гол, който се вижда веднъж на сто години.
Цанев поема топката пред голямата пеналтерия. С финтове разхвърля отбраната, предвождана от Вуцов и Здравков. Излиза сам срещу Бисер. Замахва. Вратарят се хвърля като риба на сухо. Вместо да вкара, нападателят се обръща назад, продължавайки да пълни с трева задниците на всичко синьо, което се изпречи на пътя му. На дузпата Цанев прави “кръгом”. Пак е в голова позиция. Пак не бие. Лъже за трети път оскотялата отбрана. Михайлов отново се хвърля напразно. Кольо го изчаква да стане и мазно му я мушва в обратния ъгъл. Бранителите в синьо лежат по тревата в различни пози от “Кама сутра”.
Стъписаният стадион мълчи. После изригва. За първи и последен път левскари и цесекари аплодират заедно. Соколов си спомня: “Според мен Цанев ни лъга близо 2 минути. По едно време забелязах, че и Гунди като мен седи с ръка на кръста и гледа как Кольо мародерства отбраната ни. Но не само ние двамата наблюдавахме сеир. Всички халфове и нападатели на двата отбора правеха същото – зяпаха как защитниците и вратарят ни лазеха след Никола. На другия ден Левски замина за Швеция, за да играе срещу Юргорден. През целия полет се говорехме кой, как и колко пъти е бил излъган от Цанев.”
Подобна фиеста е правел бразилецът Гаринча, но на приятелски мач, а не на финал за купата при резултат само 1:0 за ЦСКА. Знаменитият гол на Марадона срещу англичаните също бледнее пред шоуто на Цанев.А играта на Цанев изпреварва времето си. Всичко се прави на хокейна скорост. Бие от всяко положение и с двата крака, вкарва с глава. Радва публиката с волета, задни ножици и пети. Кольо отиграва топките в движение, без да ги меси като повечето играчи от онова време. Става голмайстор на България, години наред е капитан на ЦСКА. Упрекват го, че пропуска но той е трети по резултатност нападател на “червените” за всички времена. А като футболен импровизатор може би е номер 1
През 60-те години ЦСКА и Левски си размениха неволно двама големи централни нападатели: Цанев и Аспарухов. И до ден-днешен никой на “Българска армия” не съжалява за избора на Крум Милев.
