Съдът ще решава дали да открие процедура по несъстоятелност на ЦСКА. Какви са ходовете пред червените разясни в анализ икономическия журналист Стефан Антонов, който има дълга практика в икономическите издания. Предоставяме ви тезите, които публикува в блога си.
Когато една фирма стане неспособна да обслужва дълговете си, властта върху нея се прехвърля от собствениците към кредиторите.
От тях зависи дали ще я закрият, или ще позволят да се изправи на крака.
Това състояние има много имена, като популярните са „фалит“ и „банкрут“, а покрай финансовото сгромолясване на чуждестранни грандове, известен стана и вносният термин „под администрация“.
В този текст ще опитам да обясня къде точно се намира футболният клуб ЦСКА и какви са изходите от трагичното положение, в което се намира според българското законодателство. След като поясня правната страна на нещата, ще напасна и възможните ходове на заинтересованите лица по казуса ЦСКА.
Какъв е казусът
У нас тази материя се урежда от част четвърта на Търговския закон, като комбинацията от безпаричие и необслужвани дългове се маркира първо с термина „неплатежоспособност“.
Дали едно дружество е неплатежоспособно, се произнася съдът, като за целта проверява дали компанията обслужва своите задължения и дали е свръхзадлъжняла (за последното си има коефициенти, които се изчисляват с данни от финансовите отчети на фирмата).
Ако съдът прецени, че едно дружество е неплатежоспособно, той открива процедура по несъстоятелност. Така на практика признава че неговите ръководители са се провалили и започва да мисли първо за интереса на кредиторите, които са му заели пари, и чак след това са собствениците на дружеството, а на последно място са служителите (феновете на фалиращ футболен клуб не се споменават в закона).
За да защити интереса на кредиторите, успоредно с обявяването на фирмата в неплатежоспособност, съдът назначава и временен синдик. Той трябва да обезпечи имуществото на нелатежоспособната фирма, а също така да опише и класифицира вземанията на всеки отделен кредитор.
Веднъж назначен, временният синдик придобива цялата власт върху оперативната дейност на дружеството, с която преди това са разполагали нейните директори. В срок, поставен от съдията, временният синдик трябва да подготви анализ за състоянието на фирмата и събрание на кредиторите, което се председателства от същия съдия, който е постановил неплатежоспособността.
Събранието на кредиторите може да се съпостави със събранието на акционерите, само дето властта вече е преминала от собствениците, в тези, които са заемали пари на фирмата, и днес не могат да си ги получат.
Няма значение дали кредитор е държавата, или частно лице, всеки кредитор има толкова тежък глас, колкото е съответният дял на вземането му в общите дългове на неплатежоспособната фирма. Или с други думи – който има да взема най-много, той държи най-много гласове в събранието на кредиторите.
Кредиторите избират постоянен синдик, който сменя временния и управлява дружеството или до неговото оздравяване, или до закриването му. Първият и най-желан вариант за оздравяване на фирмата минава чрез съставяне и изпълнение на оздравителен план.
Той се изготвя от синдика и се одобрява от събранието на кредиторите, като се иска обикновено мнозинство или 50% от вземанията плюс още един глас. Оздравителният план може да включва разсрочване на задълженията, опрощаване на определен процент от тях, а също така и мерки за подобряване на финансовата дисциплина и възможно повишаване на приходите. Най-често той се съгласува предварително от синдика и най-големите кредитори, след което се представя за гласуване на събранието на кредиторите.
Тук е другият тънък момент – синдикът е толкова доверен на големите кредитори, колкото и директорите трябва да са доверени на мажоритарния акционер. Но по закон синдикът трябва да пази интереса на всички кредитори, както и директорите на теория трябва да се грижат за всички акционери.
Именно заради възможността в оздравителния план да се включи опрощаване на задълженията, процедурата по несъстоятелност се приема във философски смисъл за „чистилище на дългове“. Или фирмата се изправя на крака за да изплати старите си дългове, или частичното им опрощаване е това, което я изправя на крака.
Съществува и рискът, ако кредиторите не се разберат, да се стигне до провал на оздравителния план. Самият план може да се провали и в хода на изпълнението си. В случай, че планът се провали, процедурата по несъстоятелност приключва с обявяване на неплатежоспособната фирма в несъстоятелност.
Тя се закрива чрез разпродажба на активите, а с парите от нея се покрива каквото може от претенциите на кредиторите в специален ред, който не е предмет на тази статия (за повече информация чл. 722 от Търговския закон).
Това е най-нежеланият вариант, защото ако фалира „Кремиковци“, и занапред ще може да се прави стомана на същото място, само че няма да е от същата фирма. Ако обаче ЦСКА се обяви в несъстоятелност, то клубът ще се закрие и никой нов клуб няма да може да претендира, че е носител на десетките шампионски титли, купи на България и победи над европейски грандове.
Обръщам внимание – процедурата по несъстоятелност, не означава задължително несъстоятелност. В началото фирмата е обявена за неплатежоспособна, и чак при провал на оздравителния план, тя се обявява в несъстоятелност.
Каква е играта на заинтересованите
Най-хубаво за „червеното“ общество ще бъде, ако се появи някой могул и изсипе десетки милиони, с които да плати дълговете. Но съвременните бизнесмени имат една характеристика и тя е, че не се забогатява чрез щедрост.
Митал, „Титан“, Томов, Инджов и Манджуков, Гриша Ганчев, или Васил Божков. Никой не иска да плаща дългове натрупани при управлението на предишен собственик, от които не произлиза никаква насрещна полза. И поведението им е единственото разумно от бизнес гледна точка.
В същото време кредиторите имат да си получават пари и едва ли ще опростят дългове на „червения“ клуб заради неговата обществена значимост.
Заради непримиримия конфликт между интересите на собственика на клуба и неговите кредитори, за бъдещия собственик може да се окаже много по-изгодно, ако застане начело на отбора не веднага, а след поредица от маневри.
Първата от тях е да започне да изкупува дълговете на ЦСКА от неговите кредитори, но с голямо намаление. Например, ако някой кредитор има да получава един милион лева от клуба, кандидатът за собственик (предполага се, че това е Гриша Ганчев, но все още не е 100% официално) му предлага 100 000 лева.
Ако кредиторът се съгласи, то бъдещият собственик вече има да получава един милион лева от ЦСКА, но за това си вземане той е платил само 10% от него, тоест придобил го е с 90% отстъпка.
Логиката на това действие е, че ЦСКА няма сериозни активи, при чиято разпродажба да се платят вземанията на кредиторите. Така те самите са изправени пред реалността, че ако някой им предложи малко, то ще е по-добре от нищо.
След като е изкупил достатъчно вземания, че да се превърне във водещ кредитор, кандидатът за собственик на ЦСКА може да наложи удобен на себе си синдик и оздравителен план.
Той може да включва опрощаване на задълженията и придобиване на клуба от страна на водещия кредитор. И другите кредитори просто няма да могат да му кажат нищо, ако той е придобил над 50% от задълженията на ЦСКА.
Хазартът в случая е, дали кредиторите на клуба ще се изрепчат, знаейки, че офертата да продадат вземанията си им е отправена от човек, който иска да придобие клуба. От една страна те може да вярват, че като не продават, той ще се принуди да плати повече.
Самият кандидат за собственик пък използва възможността да каже, че не се е женил за футболния клуб и няма да страда, ако той бъде обявен в несъстоятелност. Така в крайна сметка изходът ще се предопредели от този, който има най-здрави нерви.
Кой може да обърка ситуацията
Докато логиката на обикновените кредитори е ясна, най-непредсказуемо е поведението на данъчните. Те имат да получават милиони от футболния клуб, като в тяхна полза е заложена емблемата на клуба, която е и негов единствен смислен актив.
Едно трябва да е ясно, ако ЦСКА дължи на НАП 10 милиона лева, а емблемата се продаде за 5 милиона, клубът ще продължи да дължи на НАП останалите 5 милиона. С продажбата на заложения актив, задължението не се изтрива. Просто за останалата част НАП ще стане необезпечен кредитор.
И тук започват притесненията. На практика разсрочванията на задължения на „червените“ до момента са си чисто предателство спрямо интересите на обикновения данъкоплатец. Не само, че ЦСКА не е плащал, но данъчните дори не са обезпечавали вземанията си, по които са допускали разсрочване.
И ако в едно събрание на кредиторите се предложи опрощаване на задълженията, който и да е политик (не се съмнявайте, че въпросът ще бъде обсъден между шефа на НАП и финансовия министър), ще си даде сметка че общественият интерес надделява над този на привържениците и ще трябва да гласува „против“.
Именно поради това много важно е дали кандидат-собственикът ще консолидира достатъчно вземания, та волята му да надделее над тази на данъчните и финансовото министерство.
