Накъде „върви“ българския футбол?

Запитан по БТВ за състоянието на българския футбол Кирил Домусчиев отговори:

„Важно е футбола ни да върви“. А именно парите на Домусчиев, придобити от Шампионската лига са на път да ликвидират честната игра в българското футболно първенство.

Тази обичана игра за милиони по света в България е на път да се превърне в „платена любов“.

Финансовите проблеми на редица футболни клубове доведе българския футбол да се играе само за пари, т.

Показателен е примера как Марек игра на един и същ стадион срещу Лудогорец и после срещу ЦСКА. Ненапразно Марек са разследвани за черно тото от Централата на УЕФА.

Това не е единичния пример за разследване от Централата на УЕФА, има много случаи, когато футболистите на даден отбор залагат срещу своя отбор, например на брой голове, инкасирани в собствената си врата.

Най-лошото е – тази тенденция за бързо заработени пари се предава и на по-младите футболисти.

През лятото на европейското първенство за юноши до 19 г. в Унгария станахме свидетели на скандали и агитации в полза на черното тото, именно в националния отбор, където таехме надежди, че най-после сме намерили юноши за достойно представяне на българските национали, защото от много години нямаме пробив в детско-юношеските гарнитури на национално ниво.

Тук пак задавам въпроса: Накъде „върви“ българския футбол?

Следва ли българските футболисти да търсят само и само обогатяването с пари, за сметката да играеш истински футбол и да радваш милионите фенове.

Колко хора знаят, че Нако Чакмаков и компания за първата си шампионска титла на ЦСКА през 1948 г. са получили за премия само по едно парче плат за да си ушият по един костюм.

Пак питам: Накъде „върви“ българския футбол? В цялата ни държава, членка на Европейския съюз няма един свестен стадион, отговарящ на всички условия за Шампионската лига.

Във футболния съюз станаха „събирачи на глоби“ от футболните клубове, като бирници.

Тук е мястото да отбележа, че и Гонзо скочи Боби Михайлов с думите: „Няма да позволя Левски да стане спонсор на БФС“ и нищо чудно в скоро време да видим сините фенове на протест пред сградата на БФС.

Това безпаричие в клубовете доведе да са така желани подхвърлянето на пачки в името на „националната кауза“, за което не се играе футбол, а тази красива игра се превръща в ръгби на терена.

Футболът ни погледнат отвсякъде е губещ. Бизнесмен с възможности като Николай Гигов не може да отдели пари за свестен автобус за футболистите си, а същевременно от дълги години се бори с държавата за стадиона си в Надежда. Това спортно съоръжение е в трагично състояние и да се направи модерен стадион, какво ще е ползата да се наливат пари в губещ бизнес начинание при положение, че няма публика. Същото положение е при другия софийски клуб Славия. Така шумно рекламиран стадион от Венци Стефанов за супермодерно съоръжение, наречено „Белия дом“, направен както за Славия така и за националните отбори предизвика много дискусии. Каква рентабилност ще има, когато феновете на националния отбор откровено бойкотират представителния отбор, а публиката на „белите“ на домакинските мачове наброяват 100-200 човека.

Това е все едно на „модерни съоръжения, като на „Сантяго Бернабеу“ или на „Алианс Арена“ мач да гледат 100-200 човека публика.

Изводът е по-добре тези пари да се дадат за построяване на болници или за детски домове, защото в момента българина оцелява в тежка финансова криза.

Още един път питам:

Накъде „върви“ българския футбол?.. и дали „националната кауза“ ще го възроди при положение, че на последния домакински мач на Лудогорец с Локомотив София имаше 500 човека публика. Най-лошото е, това състояние на българския футбол не само отблъсква публиката на най-популярната игра, но и убива мечтите на младите футболисти, които те не трябва да забравят детските мачлета и приятелството в махалата.

Също така и да не забравят и детските си мечти, защото един път счупена играчка не се възстановява, колкото и да я лепиш. Това е същото и когато продадеш душата си за пари… връщане назад няма.

Иван Христов, „Червени шампиони – Център“