Sportove

„Оранжевите“ и новият световен ред

Кой не обича хубавия футбол?! Всеки път щом погледна новия отбор на Нидерландия, чувствам моментално някаква дълбока връзка с него. Днес гледаме един препълнен с млади таланти тим, който напълно съзнава, че владеенето на топката е първата крачка към победата. Харесвам залагането на красивия стил на игра, но също и факта, че „оранжевите“ отново вдигат високо ръка – както за да искат топката на терена, така и да заявят своето място в новия световен ред на футбола. Място, от което изпаднаха преди време и където спешно трябва да се върнат.


Само времето ще каже дали този отбор заслужава да е сред най-най-най-добрите, или не. Ще трябва да си заслужи това. Истината е, че след внушителната победа на гости на Германия с 2:4 в квалификациите за Евро 2014, последвана от успеха и в Естония, емоциите взематвръх. А трябва да се подходи със спокойствие, както и в последните години, въпреки сушата в очакване на новата надежда. Разбира се, че в лицето на Германия има един много престижен съперник, който властваше във футбола съвсем доскоро, който обичайно не бърка в големите мачове и който е вечният враг на „лалетата“ с горчивия спомен от Мондиал 1974 с баща ми като знаме на „оранжевия“ портокал с часовников механизъм.

При все това, да се говори и пише за настоящата група играчи на отбора е същинска радост. И чувството не е ново. Струва ми се, че селекционерът Роналд Куман върна идентификационните знаци на нидерландския футбол в тима, които претворяваше и сам на терена в дните си като централен защитник. Затова и залага на играта с радост, без да забравя високото пресиране и владеенето на топката като фундаменти в търсенето на победата. В същото време има на разположение голям брой футболисти с огромно качество, при които изпъква един любопитен факт: че двамата централни бранители – Върджил ван Дайк и Матайс де Лихт – са може би главните фигури в един отбор, за който атакуващата игра е догма.

Преди почти десетилетие силата на „оранжевите“ беше чисто в офанзивата. Беше твърде болезнено да се оставят атакуващи играчи извън титулярната единайсеторка. Ариен Робен, Робин ван Перси, Уесли Снайдер и Клаас Ян-Хунтелаар доминираха високо по терена, ала в задната му част страданието се бе настанило за постоянно.

Днес пък е напълно обратното: има суперкласа в отбраната и в средната линия, ала в атака индивидуално нивото е по-ниско в очакване на следващия роден с гола в кръвта нападател, който да си заеме мястото в тима. Междувременно Френки де Йонг спечели само преди дни наградата за Най-добър полузащитник на последното издание на Шампионската лига и приза „Йохан Кройф“ за най-добър млад талант на изминалия сезон в страната. Това е най-красноречивият пример за възраждането на националния отбор.

Големи поколения винаги е имало в Нидерландия. Такъв е цикълът на живота в Ередивизи, люлка на футболисти от световно ниво. Към момента, и след години на агония с оставането извън два поредни големи турнира (Евро 2016 и Мондиал 2018), надеждата изглежда отново съживена. А това е чудесен знак за панорамата на целия международен футбол, където ролите започват да се изясняват три години преди срещата на всички кандидати за световната купа в Катар.

Според мен Франция заслужава уважението на всички заради това, че е действащият световен шампион. Е, Бразилия се съживи след спечелването на последното издание на Копа Америка, при все че домакинството в турнира и липсата на блясък при залагане на ефективния подход предизвикват някои въпросителни. Пък и остава да видим дали крушението на Германия от този уикенд е изключение и дали Испания ще успее да си върне шампионския дух.

Невъзможно е също да забравим и Белгия – отлично трениран отбор под ръководството на моя добър приятел Роберто Мартинес и стигнал блестящо чак до самия връх на световната ранглиста на ФИФА след 3-тото място на последния Мондиал. Англия също заслужава да се спомене тук заради великолепната си работа в детско-юношеския футбол и изградената здрава структура нагоре по нивата.

Кой ли ще доминира в новия световен ред във футбола? Въпрос, на който както винаги отговор ще се нагърби да даде само и единствено топката.

Жорди Кройф, „Ел Паис“


Опитайте приставката на Sportove за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.