При цялото говорене за финансовата мощ и владичество на Премиър Лийг, колективният нетен харч на клубовете там през летния трансферен прозорец отбеляза спад с повече от 25%.
Без значение дали ползвате цифрите от уебсайта Transfermarkt (показващи спад с 24% от 1,019 млрд. евро до 774 млн. евро), или тези на финансовия гигант Deloitte (спад с 26,4%, от £850 млн.
до £625 млн.), е напълно очевидно, че има рязък завой в харченето в сравнение с предходните години. Всъщност от Deloitte казват, че това е най-ниският нетен харч от лятото на 2015 г. насам, което е доста забележително, когато имаме предвид, че приходите на Премиър Лийг са нараснали с 22% оттогава. И не пропускайте това, че прозорецът вече се затвори в Англия, ала остава отворен в други страни, тъй че цифрата може оттук насетне да има само една промяна в посоката: още надолу.
Дори по-забележителен е нетният харч на най-богатите клубове на Премиър Лийг: Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал, Ливърпул и Тотнъм. Традиционно точно те движат цифрата нагоре, това се и очаква, и все пак колективно през това лято те дадоха нето 241 млн. паунда за нови попълнения. След като сумата може само да спадне в идните три седмици, не се изненадвайте, ако накрая се получи най-ниският нетен харч на Голямата шесторка от лятото на 2012 г. насам.
За да ви дадем представа колко отдавна бе това, ще ви кажем, че тогава Алекс Фъргюсън бе мениджър на Манчестър Юнайтед и успя да привлече Робин ван Перси от Арсенал, за да спечели последната си шампионска титла на Англия, преди да се оттегли.
Естествено, наложеното на Челси трансферно ембарго се отразява на общата сума и това, заедно с решението на Ливърпул на практика да пропусне този прозорец, в голяма степен (макар не и изцяло) се отразява на снижението на харча в сравнение с миналото лято. А и сме все още на цели 260 млн. паунда под онзи през лятото на 2016 година.
Два други фактора можеха и се очакваше да обусловят по-голям нетен харч от големите акули в Премиър Лийг. Единият е, че тя предложи всички финалисти в Шампионската лига и Лига Европа миналия сезон, а това носи повече пари от наградни фондове, както и (обичайно) по-високи търговски и спонсорски приходи във времето. Да не говорим за нарасналия престиж сред набелязаните мишени.
Другият е, че това лято, повече от всяко друго в близкото минало, имаше излаз на суперзвезди на пазара, главно в континенталните клубове. Някои си имаха на практика етикет „за продан” на челото (Гарет Бейл, Мауро Икарди, Пауло Дибала), други си имаха ясни неустойки в клаузи за разтрогване на договорите (Антоан Гризман), а трети биха били пуснати срещу точната цена (Неймар, Матайс де Лихт, Филипе Коутиньо). В миналото човек можеше да очаква интерес от английските клубове, но не и това лято. По множество причини, и за съжаление на агенти и посредници, те избраха да стиснат зъби – дали заради обременяващи договори, дали заради пренадути комисиони, дали (в някои случаи) заради усещането, че голямо име може да наруши хармонията в съблекалнята.
Та защо големите английски клубове внезапно спряха да се ръсят? И знак ли е това за предстояща тенденция в бъдеще?
В най-широк смисъл, има два отговора. Единият е, поради липса на по-добра дума, обстоятелства. Клубовете обичайно харчат много, когато не постигат целите си, намират се в нужда от ремонт на състава и/или когато имат нов мениджър, който често пристига с уверенията за тлъст трансферен бюджет. Такъв не е случаят при Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм, при все че „шпорите” сега дадоха относително доста пари (и това е разбираемо, след като миналото лято не дадоха и пени). При Челси извън сметките, остават само Манчестър Юнайтед и Арсенал.
„Червените дяволи” бяха доста консервативни за собствените си стандарти, което може да се дължи на неяснотата дали Оле Гунар Солскяер е дългосрочното решение за мениджърския пост. „Артилеристите” пък имаха един от най-мащабните си прозорци за всички времена, ала остават ограничени заради огромното си перо „заплати” и най-вече тлъстите договори на играчи като Хенрих Мхитарян и Месут Йозил, които изяждат тлъста част от финансовия ресурс на клуба.
И това ни води до заплатите и приходите – макротенденцията. В Премиър Лийг заплатите растяха по-бързо от приходите в течение на последните три сезона и след години на вертикален ръст може да се предположи, че собствениците започват да осъзнават наближаващия край на Златната треска. Това може да обясни защо летният нетен харч се равнява на едва 12% от приходите (не забравяйте, че тази цифра може да върви само надолу до 1 септември) – най-ниския процент от 2012 г. насам.
Стойността на последния договор за телевизионните права на Премиър Лийг падна с 8% от периода 2016-19 до този от 2019-22, при все че има ръст с 19% на излъчвания брой мачове. И макар че има нарастване на приходите от излъчване в чужбина с цели 30%, което повече от компенсира спада на британския пазар, то пак е под прогнозираното от Премиър Лийг преди пет години. Пиратството и нелегалните стрийминги са голям фактор за това, както и фактът, че в много пазари има упражняван монопол от излъчващия продукта канал.
Няма още много начини да увеличиш приходите си и, при достигнатия максимум на тези от билети и сезонни карти (като изключим облагодетелстващия се от новия си стадион Тотнъм) и платото в областта на медийните права, остава само търговското перо. Проблемът е обаче, че пазарът вече е пренаситен. Това не е повод за отчайване – Премиър Лийг си остава с поне една глава над останалите големи първенства, ала го има усещането, че ако искаш да си на печалба, трябва да хвърляш по едно око на разходите. Това е особено меродавно, като имаме предвид естеството на собствениците на клубове от Премиър Лийг, особено на тези от Голямата шесторка.
За добро или за лошо, Арсенал, Ливърпул, Ман Юнайтед и Тотнъм са притежавани от бизнесмени, които очакват да направят пари в дългосрочен план (а често и в краткосрочен). След години на безразборни харчове и „собственост за показ”, днес и Ман Сити е в същото положение, както по-рано се случи и на Челси на Роман Абрамович. И именно затова всички тези клубове подкрепят Финансовия феърплей: защото той държи разходите ниски, а печалбите – високи.
В чисто финансов план настоящият трансферен прозорец може да бъде запомнен като този, в който всички от английската Голяма шесторка показаха разумност, уравновесеност и далновидност. В чисто футболен обаче човек не може да не се запита дали той няма да се запомни като пропусната златна възможност да се обере още повече талант от континента и да се затвърди дори още повече властта им на европейския връх.
Габриеле Маркоти, ESPN
