Намери ни
To Top

Свободните агенти са в основата на доминацията на Ювентус

Почти няма трансферен прозорец без феновете да се чудят как техният отбор не е проявил интерес към играч, който Ювентус е взел като свободен агент. Поредното подобно попълнение пристигна в Торино неделя сутринта. Появиха се снимки как Адриен Рабио слиза от частен самолет, а колона от джипове отвежда него и антуража му до града, където той премина медицински прегледи. Договорът на 24-годишния халф с Пари Сен Жермен изтече в неделя и в понеделник той можеше да подпише с шампиона на Италия.



Фонът на Алпите и някои френски думи в езика, използван в северозападна Италия, помогнаха Торино да се превърна в дом далеч от дома за Рабио и неговите сънародници. Историята на Юве с французи е толкова силна, че често хората се шегуват, че вторият език в клуба трябва да е френски. Рабио тръгва по стъпките на Мишел Платини, Зинедин Зидан, Лилиан Тюрам, Дидие Дешан и много други.

Най-точният паралел, свързан със сегашното ръководство на Ювентус, е Пол Погба – на същата позиция, същата националност. Рабио не само е французин, той е 15-ият футболист в последните 9 години, който „бианконерите“ привличат като свободен агент. Никой друг не работи в този аспект на трансферния пазар по-добре от тях.


Вярно е, че Ювентус междувременно стана по-богат и по-успешен. Той счупи рекорда на Серия А за най-скъп трансфер на два пъти – плати 90 милиона евро за Гонсало Игуаин и 117 милиона за Кристиано Роналдо. Но вниманието, което се отделя на свободните агенти, си остава значително. Фондацията на настоящата династия започва с преминаването на Андреа Пирло от Милан в Юве за „нищо“ през 2011 г.

Трансферът на Пирло измества баланса на силата в Италия към Торино. Хората забравят, че по това време той е смятан за изчерпан. След последния шампионски сезон на Милан той не е определян като важен играч и клубът е готов да му предложи само едногодишен договор. В Ювентус мислят, че Андреа има възможност да даде още много и му предлагат тригодишен контракт.

Да се върнем назад и да видим в какво състояние е Ювентус по това време. Точно е завършил седми за втори пореден сезон. Отново не се класира за Шампионската лига. Не е печелил титлата официално от 2003 г. След поредица от грешки на ръководството, като например дадени 27 милиона за Диего Рибас, клубът трябва да подобри политиката си относно трансферите.


Влиянието на Пирло не може да бъде подценявано. Този трансфер промени всичко и сложи началото на един период на доминация за Ювентус. Година по-късно пристигна и Погба, който допринася за трансформация по редица начини. Той не само помага на „бианконерите“ да се задържат на върха, но и предизвиква интерес, който привлича ново поколение играчи и фенове. Приходите от продажбата му в Манчестър Юнайтед за рекордната тогава сума от 105 милиона евро през 2016 г. са реинвестирани в Игуаин и Миралем Пянич. Това са водещите играчи на конкурентите на Юве в Италия. По този начин клубът си подсигурява доминацията, а според мнозина и убива италианското първенство.

Би било некоректно да се каже, че само тези два трансфера – на Пирло и Погба, обясняват осем поредни титли, четири Купи на Италия, два финала в Шампионската лига и поредица от рекорди. Има и много други причини, от визията на президента Андреа Аниели и откриването на новия стадион до манталитета и културата, наложени от треньорите Антонио Конте и Масимилиано Алегри. Много други аспекти в клуба бяха развити – трансферната стратегия на от Бепе Марота и Фабио Паратичи и амбициозното ребрандиране, чиято цел бе да привлече нови фенове.

Двете ранни сделки обаче бяха в основата на възхода на Ювентус и до завръщането му при лидерите на световния футбол, а кулминацията бе пристигането на Кристиано Роналдо.

Клубът завърши трансформацията и сега е последна дестинация за играчите. Погба иска да се завърне, а присъствието на Роналдо привлича млади таланти като Матайс Де Лихт. Петкратният носител на „Златната топка“ действа като огромна реклама на Юве и показва амбициите на „бианконерите“.


Разбира се, стратегията със свободните агенти не е само на Ювентус и конкурентите му започват да се събуждат. Интер започна да обръща повече внимание на тези играчи след успехите на „Старата госпожа“ на пазара, а с назначаването на Марота това още повече ще се засили.

По същото време, когато Рабио минаваше медицински прегледи в Торино, Интер обяви привличането на Диего Годин, който пристигна като свободен агент. Миналата година така бяха взети Квадво Асамоа и Стефан де Фрай. „Нерадзурите“ подсилиха защитата си по начина, по който Юве подменя халфовата си линия с Рабио, Аарън Рамзи и преди това Емре Джан.

Това те кара да се чудиш защо повече клубове не се концентрират върху тази част от трансферния пазар. В един период той бе използван за запълване на дупки, но Ювентус направи отбора си по-силен по този начин и привлече доказани победители (Пирло, Дани Алвеш, Сами Кедира) и потенциални суперзвезди с голяма бъдеща стойност, като Погба и Кингсли Коман. Колко ли биха стрували Рабио и Джан, двамата на 24 години, взети от ПСЖ и Ливърпул и подписали дългогодишни договори с гранда от Торино?


Няма съмнение от ползите да правиш бизнес по този начин, ако можеш да правиш, а Ювентус е майстор в него. Основните фактори за успех са добра информация, да действаш решително и да бъдеш страшно агресивен. Понякога това изисква големи заплати и огромни комисионни за агентите. При обявяването на трансфера на Джан от клуба обявиха, че той ще им струва 16 милиона евро в допълнителни разходи, които в голяма степен отиват за представителите на играча.

Когато се вземат предвид комисионните и заплатите, тези трансфери не излизат евтино, но пак са много по-изгодни от привличането на класен футболист, който има договор за още няколко години. Юве има успех и в преговорите с агенти, които са с репутация на трудни за постигане на сделка.

Новият треньор на тима Маурицио Сари описа какво се случва, когато Ювентус те иска: „Правят ти силно впечатление. Не става дума за това кога действат, а как. Това е много решителен клуб. Не съм виждал по-решителен клуб в 30-годишната ми кариера. Това ме убеди“.

Други водещи клубове карат хората, с които преговарят да се чувстват несигурни. Използват тактика при преговарянето, при която дават идея, че винаги има някой друг. Понякога това се отразява негативно. Когато става дума за Юве, те са на тоталната противоположност. Трансферната цел остава без капка съмнение, че той е човекът, от когото клубът се интересува и никой друг. Когато се добави историята и традицията, на Ювентус е трудно да са откаже.

Джеймс Хорнкасъл, ESPN

Ощр от категория Анализ