Sportove

Клоп – от лутане в ниските нива на Германия до треньор на Майнц

Предоставяме ви нов откъс от вълнуващата биография на Юрген Клоп – човекът, върнал Ливърпул на европейския връх и оспорил трона не само в английския футбол, но и този на Байерн Мюнхен в Германия. Написана от Елмар Невелинг и допълнена до финала на Шампионската лига през 2019-а, тази книга разказва за пътя, който Клоп изминава от детските си години до момента, в който се превръща в един от най-харизматичните и обичани треньори в съвременния футбол.

Тя разкрива трудностите, с които той е трябвало да се справи, както и всички съпътстващи моменти, които обуславят големите му успехи.
Издателство Premium books ви предоставя възможността да се запознаете от първо лице с човека и треньора Юрген Клоп.


Специалистът, който промени представите за съвременния футбол. Творбата се очаква да е на пазара следващата седмица.


…След като напуска Ергенцинген, през следващите няколко сезона футболната кариера на Юрген Клоп е белязана от постоянна смяна на отбори от ниските дивизии. Присъединявайки се към Пфорцхайм през 1987 година, той преминава няколко месеца по-късно към Айнтрахт Франкфурт, където комбинира мачове за аматьорския тим с изучаването на спортна наука и треньорство на деца до 13 години.

 

През 1988 година продължава преходите, като сменя още един тим, присъединявайки се към Виктория Зиндлинген. Година по-късно става част от Рот-Вайс Франкфурт, а през 1990-а отново сменя клубната принадлежност, този път в посока Майнц 05. Едва в този последен отбор Клоп най-накрая намира мястото си. Всъщност той ще играе за Майнц през следващите десет години, като освен всичко друго започва и треньорската си кариера там. …През 1990 година, когато Юрген Клоп играе за Рот-Вайс Франкфурт, няма Лига три. Вместо това Франкфурт печели Хесе Регионал Лига и влиза в мини първенство от 6 мача, наречено плейоф на Южната група, откъдето победителите и подгласниците им от север и юг печелят промоция за Бундеслига 2. Както се случва, Рот-Вайс не успява да се изкачи до второто ниво, но Клоп го прави. Победител в групата е Майнц, а мениджърът Роберт Юнг остава впечатлен от игровия стил на крилото и подписва договор с него.

 
„Заложих на него, защото бе отличен във въздуха, а именно това липсваше на нашия състав“, обяснява по-късно той… …Юрген ще играе за Майнц в продължение на 11 години, записвайки 325 мача за клуба и отбелязвайки 52 гола.

Той сменя позицията си в схемата на тима няколко пъти. Както често се случва с нападателите, колкото повече време минава, толкова по-назад на терена са поставяни. След като в началото е на върха, мениджърът Йосип Куце го премества като десен халф. Неговият наследник Волфганг Франк прехвърля Клоп на десния бек, където остава до последно. Няма друг футболист на Майнц, който да е играл в повече мачове във Втора дивизия от Клоп. Поради различни причини той пасва идеално на това ниво на футбола, където себераздаването, познанията и интелектът понякога са дори по-важни от уменията. Връщайки се назад към кариерата си, Клоп често се пита дали е могъл да се справи по-добре, играейки в Англия: „Може би щях да имам по-хубава кариера там. Влизаш в мелницата и разбираш от какво е направена главата ти“, отчита през 2002-ра той. Волфганг Франк има усещането, че ограничените технически умения на Клоп са една от причините да е толкова емоционален.

„Понякога губеше контрол на терена, защото имаше толкова много добри идеи за разиграване в главата си, но не и футболните умения, за да ги реализира. Това толкова често го е вадило от равновесие, че ми се е налагало да го сменям“, спомня си той през 2011 година.

Докато кариерата му на играч започва да върви надолу, дори честният Клоп не се сдържа, за да използва някои трикове. Той става опитен професионалист, който знае как да се позиционира и да извлича максимума от тежка ситуация. Такъв е примерът от срещата с халфа на Санкт Паули Бернд Холербах. Двамата имат сблъсък по време на мач на стадион „Милентор“ в Хамбург, спомня си Клоп в интервю през 2002-ра:

„Правехме контраатака, когато Холербах ме хвана на централната линия и ме събори, без никой да забележи. Целият стадион ме освиркваше, защото си мислеха, че симулирам. Само двама знаехме истината – аз и Холербах. В резултат на това следващия път, когато се засякохме, аз се постарах той да разбере кое какво е“. Според съотборника на Клоп в Майнц, халфа Кристиан Хок, такава е била футболната действителност в по-долните нива.

„Добре, винаги имаше открити пространства на терена, но също така и един, който ви е белязал и ви преследва, докато не ви влезе в глезените“. Страстта за съревнование на Клоп е същата и на тренировки. Неколцина стават свидетели на интересно сравнение между Клоп и Хок на едно занимание. Разликата между тях е съществена. Хок е дребничък ляв халф, който е висок 174 сантиметра, докато Клоп е десен бек с ръст от 189 сантиметра. Също така единият дължи успехите си на умения и мощен ляв крак, докато другият – на физика и безкомпромисно отношение, вместо на някакви технически качества. „Имаше много случаи, в които се захапвахме по цялата дължина на терена – казва Хок. – Клопо обаче можеше да е доста импулсивен“.

Емоционалното поведение на Клоп може да го вкара в беля. През лятото на 2005-а Юрген се съгласява да бъде проверен на детектор на лъжата за редакторите на футболното списание „Рунд“ и получава въпрос, свързан с най-големия му срив. „Малко преди да стана мениджър, ударих с глава много добър мой приятел Сандро Шварц. Той ме събори два пъти на земята по време на тренировка. Изправих се и виждах само лицето му пред мен, след което той падна на земята. Исках да умра, наистина исках само да умра, защото не можех да понеса това, което съм направил.“… …Германия в средата на 90-те години е страната на либерото. Влиянието на тази позиция е толкова сериозно, че почти никой не опитва схема без такъв футболист. По онова време Германия притежава двама от най-добрите на този пост в света – Лотар Матеус и звездата на Борусия Дортмунд Матиас Замер; всеки друг отбор опитва да им намери копия… …Волфганг Франк обаче е по-склонен да опита нещо ново и най-вече идеята да играе без либеро. Новият наставник на Майнц има позитивен пример от Швейцария с Аарау, Ветиген и Винтертур, където използват много по-голямо разнообразие от тактически постройки спрямо Германия по онова време. Майнц се намира в толкова тежко положение, че си струва да се опита нещо ново. „Ако си на дъното, трябва да пробваш нещо различно“, казва Кристиан Хайдел, спортен директор на клуба тогава. По време на зимната пауза Франк му казва: „Ще играем 4-4-2 без либеро“. Хайдел си казва: „О, господи, о, господи, без чистач, сега и това… Е, и без това сме затънали в лайната до шията, какво пък толкова“… …Но когато Франк подава оставка, това отваря за Хайдел проблем, който ще се повтаря всеки път, когато мениджър напусне през следващите няколко сезона. Хайдел има нужда от треньор, който ще следва тактиките на Франк – защита в линия и формация 4-4-2 с пресиране на съперника. Той не иска да се откаже от това, играчите също. Проблемът е, че няма треньори, които да са свикнали с тази постройка… …До времето на зимната пауза Хайдел решава, че „трябва да направи нещо“. Той започва да търси нов мениджър. В понеделник, преди началото на великия пост, който е известен в Германия като „Розенмонтаг“ или „карнавалния понеделник“, той седи у дома, прелиствайки напред-назад годишника на „Кикер“ (водещото германско футболно списание). „Нямаше нито една биография, която да харесам“, споделя Хайдел. Той няма никаква идея кой да бъде новият мениджър… …Следващата среща на Майнц е в сряда срещу борещия се за промоция Дуисбург, а следващата събота приемат клуба, който се намира на дъното – Кемниц. „Първата ми мисъл бе просто да оцелеем в тези два мача“, казва Хайдел. Той позвънява на капитана на отбора Димо Вахе на тренировъчния лагер и споделя мислите си. След това звъни на Клоп, който също е на кампа, въпреки че е контузен и не може да играе.

„Знаех, че един ден ще иска да продължи като мениджър“, казва Хайдел. Въпреки това той е нервен, преди да предложи плана си на Клоп: да поеме отбора като играещ мениджър с незабавен ефект. Хайдел се притеснява, че ще получи отговор: „Сигурно се шегуваш“. Но когато Хайдел му предлага поста, Клоп не се колебае: „Ще го направя“. Има само едно условие – не иска да е играещ мениджър, а само мениджър, нищо повече. Клоп не чака много, за да прецени опциите си – футболна кариера във Втора дивизия, която вече е към края си, или нова кариера, в която той самият вярва, че ще успее. Хайдел остава изненадан от отговора му, но и доволен. „Браво на него“, мисли си и се съгласява със себе си. След като затваря телефона, в началото на 2001 година Юрген Клоп на практика слага край на кариерата си като футболист…

Очаквайте продължение!


Опитайте приставката на Sportove за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.