sportove.net

Кризата в турския футбол отразява икономическата в цялата държава

Странни неща се случваха в турския футбол през изтеклата 2018 година. Поражението на Фенербахче с 3:0 на гости на ниско класирания Акхисар в началото на декември беляза ново дъно в 111-годишната история на клуба. Унизителното поражение постави истанбулци в зоната на изпадащите в Сюпер лиг, където те ще прекарат цялата зимна пауза, а президентът им Али Коч бе така отвратен от видяното, че отказа да вземе отбора на полета обратно към дома. Вместо това играчите бяха принудени да се приберат с автобус на над 300-километровото пътуване от западната провинция Маниса.


Проблемите на Фенербахче са особено тежки, ала градските съперници Бешикташ и Галатасарай също не се намират особено близо до върха. Докато доста от по-малките отбори цъфтят в този непредсказуем сезон, тези от т.нар. Голяма тройка страдат. Това е почти немислима реалност за клубове, които помежду си спечелиха огромното мнозинство от титлите в Турция и са подкрепяни от общо 80% от футболните фенове в страната. През октомври м.г. хиляди привърженици на Фенербахче отказаха да напуснат трибуните след един мач, а стотици се събраха пред клубния стадион след мача с Акхисар, за да поискат гневно нов старши треньор.

Докато всеки отбор си има своите проблеми, най-големите в Турция са до един мъчени от трупащи се огромни дългове, породени от безогледното харчене на пари и липсата на отчетност. Амбициозна, неработеща и заплашително натоварена дългово, Сюпер лиг има доста паралели с националната икономика. Всъщност двете са неделими една от друга.

Футболът е една от най-важните властови мрежи на Турция и една от най-отворените към света институции. Огромното мнозинство от клубовете са дружества, чиито президенти се избират от членовете за двугодишен или тригодишен мандат. Позицията „президент” включва у себе си финансовия мениджмънт, развитието на инфраструктурата и постоянното назначаване и уволняване на треньори. Заемането в един от големите клубове предлага златен билет към гукането и отъркването с политици, банкери и състоятелни бизнесмени. Макар че мнозина президенти са дълбоко свързани със своите отбори, необичайната структура на турския футбол осигурява и големи възможности за хитри схеми, особено като се има предвид, че клубовете любопитно са изключени от базисния финансов надзор от страна на държавата.

Вместо да развиват млади таланти и да инвестират в детско-юношеския футбол, амбициозните президенти – под натиска на фенове и медии – често купуват застаряващи чуждестранни звезди за пренадути суми. Вземете за пример договора на Робин ван Перси с Фенербахче, подписан за необявена сума през 2015 г. при годишна заплата от около 4,9 млн. евро и прекратен през януари 2018-а. Подобни сделки позволяват на президентите да попадат в челните заглавия на вестниците и да се чувстват сигурни от това, че винаги могат просто да си тръгнат и да оставят финансовите последици за когото там ги наследи.

Приходите в турския футбол доста нараснаха в последните 20 години, ала финансовият приток докара и безконтролно вземане на заеми и харчене за трансфери, което остави куп клубове в катастрофално състояние. Тази криза отразява и икономическата в държавата в по-широк план.

По време на все по-авторитарния си 16-годишен управленски режим президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоан и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се заеха да трансформират турското общество. Ердоан се зарече до 2023 г. – стогодишнината на модерната турска република, страната да влезе в Топ 10 на световните икономики. В първия етап на управление на ПСР Турция изживя рекордни нива на икономически растеж. Сам бивш полупрофесионален футболист, Ердоан използва строителството като двигател за напредък и престиж, създавайки милиони работни места за лоялните си консервативни привърженици. От 2002 г. насам изникват непрестанно летища, мостове, пътища, болници, молове, транспортни мрежи, хиляди джамии и поне 30 нови футболни стадиони в 27 града.

Доста от мегапроектите на ПСР бяха оспорвани заради очевидната мегаломания и тежкото им влияние за околната среда. Точно както третият мост над Босфора бе атакуван заради опустошаването на горска територия (все повече и по-бързо се смалява тя на територията на страната) и немасовото си използване, така и много проекти за стадиони бяха критикувани заради граденето на трибуни с капацитет, който далеч надхвърля потенциалната публика като брой зрители. Повечето нови стадиони обичайно са разположени извън градовете, а освободените местоположения се дават в ръцете на фаворизирани от властта бизнесмени.

Днес икономическият балон на Турция е вече спукан: растежът се забави, лирата се срина, инфлацията расте, младежката безработица е висока, шуробаджанащината и корупцията са все по-видими, а свръхуповаването в чуждестранните капитали постави страната в уязвима позиция. Строителните компании, които теглиха огромни заеми, и далите им ги банки сега са изправени пред спираловидно растящи дългове. И когато лирата загуби 40% от стойността си през 2018 г., стойността на дълговете на големите футболни клубове – по-голямата част от тях в чуждестранни валути – се изстреля рязко нагоре.

През 2000 г. общият дълг на клубовете от Сюпер лиг бе около 60 млн. евро при общи годишни приходи от около 150 милиона. Днес обаче общият дълг е над 2,3 млрд. евро и надхвърля четири пъти общите годишни приходи. Само цифрата при Фенербахче е 621 млн. евро.

В последните години доста от по-малките клубове, в това число Мерсин, Газиантепспор и Карабюкспор, се сринаха, ала слуховете за скорошна смърт на турския футбол са силно преувеличени. Когато той е в беда, просто държавата се намесва и го измъква от нея, като отписва огромни дължими данъци (най-вече за грандовете) и използва своето влияние за осигуряването на мощни спонсори и кредитиране от банките. Мнозина икономисти също така смятат, че приходите от телевизионни права са изкуствено напомпани заради натиск от правителството към наддаващите компании.

Малко от тези приходи бяха използвани за балансирането на счетоводството или за по-разумно дългосрочно развитие. ПСР не стори почти нищо да направи турския футбол по-прозрачен и с повече отчетност. Сега обаче нормите на Финансовия феърплей на УЕФА (ФФП) започват да оказват ефект. ФФП бе въведен през 2010 г. в опит да бъдат спрени футболните клубове да харчат повече от изкарваното от тях. УЕФА има споразумения по ФФП с доста турски клубове, а по този начин силно задлъжнелите грандове в страната не могат да се отпускат както преди на трансферния пазар.

През 2016 г. Галатасарай бе изваден за една година от евротурнирите за нарушаване на правилата на ФФП. През 2017-а Андреа Траверсо – директор по лицензирането на клубове и ФФП на УЕФА, посочи, че Турция е единствената страна в Европа, където дълговете и пасивите на клубовете са по-големи от техните активи. През юни 2018 г. европейската футболна централа глоби Галатасарай с 6 млн. евро, задето не изпълни изискването да излезе на нулата, и отправи предупреждения към Фенербахче и черноморския Трабзонспор, че само частично изпълняват съответните си задължения. След като осъзнаха, че от УЕФА са сериозни, и сега се плашат от нови санкции, турските грандове вече разпродават най-добрите си играчи (Галатасарай прати Бафетимби Гомис в Ал Хилал от Саудитска Арабия, а Бешикташ – Дженк Тосун в Евертън)… и не успяват да ги заместят адекватно.

Така отслабването на Голямата тройка доведе до една далеч по-конкурентна Сюпер лиг и до редкия шанс на по-малките отбори да се докоснат до славата. Най-очевидният облагодетелстван е Истанбул Башакшехир, който има удобна преднина от 6 точки на върха на класирането преди втория полусезон. „Башакшехир” е частна фирма, притежавана от няколко проправителствено настроени акционери. Тъй като няма голяма фенмаса, не се налага да се правят гръмки трансфери само за да бъдат задоволявани разглезените и нетърпеливи привърженици. Също така няма нужда и да се минава през честите цикли за избор на президент като при множеството други клубове и няма огромни тежащи на врата му дългове.

Шампионска титла за Истанбул Башакшехир – виждан от мнозинството футболни фенове в страната като изкуствен правителствен проект – обаче може да доведе до екзистенциална криза по трибуните в Турция. Нарастващият остеритет в Сюпер лиг би могъл да предизвика и по-широк упадък за нея като популярност и конкурентоспособност в Европа, като все по-малко елитни чуждестранни играчи да искат да се преместят в Турция.

Период на изпитания от друга страна може и да спаси изпадналия в беда тамошен футбол, като принуди клубовете да развиват собствени таланти, вместо да прибягват до безконтролни харчове и непрестанно растящи дългове. Настоящите президенти на Голямата тройка определено изглеждат по-отговорни в сравнение с доста от своите предшественици, тъй че има надежда.

В края на краищата грандовете вероятно са твърде големи, за да се провалят. Ако икономическите проблеми на Турция не се увеличат, правителството почти сигурно ще продължи да ги измъква от калта. Това обаче очевидно не е начинът за тази доскоро така жизнена и уважавана по целия свят лига да е устойчива.

Вината за случващото се в турския футбол трябва да се разпредели в много посоки и клубовете в крайна сметка са отговорни за положението, в което се озоваха. Мегаломанията и краткосрочните стратегии в икономическата политика на Реджеп Тайип Ердоан обаче несъмнено също изиграха ключова роля.

Патрик Кеди, The National




Опитайте приставката на Sportove.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.