sportove.net

Как Брекзит може да промени из основи Премиър Лийг

Докато набират сила дебатите по плана на Великобритания да напусне Европейския съюз, индустриите там се готвят за един пост-Брекзит свят. Има и още един проспериращ бизнес на Острова, освен земеделието, автомобилостроенето, фармацевтиката и финансовите услуги, който може да усети лошата страна на Брекзит – английската Премиър Лийг.

След 29 март догодина всички чуждестранни футболисти, без значение от техния произход, може да се наложи да получават работна виза, за да подпишат с клуб от Обединеното кралство. Това може да доведе със себе си огромни последствия за английските клубове и за бъдещето на ПЛ.


С отделянето си от ЕС Великобритания ще иска да сложи край на „свободата на движение на хора” – една от четирите свободи в общата територия на ЕС, която дава право на пътуване, заселване и работа във всяка от страните членки. Така например пекар от Ница може да отвори магазин в Манчестър, трейдър на облигации от Франкфурт може да се присъедини към банка в Лондон и, да, футболист от континента може свободно да заиграе в английска лига. Ако има паспорт на държава от ЕС, няма рестрикции за него и на трудовия пазар отношението към него е като към играч с британски паспорт.

Свободата на движение имаше сеизмичен ефект върху демографията на Премиър Лийг, ала всичко това може да се промени с Брекзит. Министър-председателят Териза Мей заяви, че тази свобода на движение ще приключи, когато Обединеното кралство напусне ЕС, ала още не е обявила новите имиграционни правила. Въпреки че от клубовете от ПЛ няма да се изиска моментално да извадят работни визи на своите играчи, които не са британци (вероятно това ще важи и за ирландците), новите играчи от ЕС може да станат субект на правилата, прилагани към момента само към онези от страните извън ЕС. С две думи, всички футболисти, които нямат британски (или ирландски) паспорт и не подлежат на процедура за придобиването му, ще се наложи да получават работна виза.

За да разследваме потенциалния ефект върху английския футбол, разгледахме характеристиките на европейците, играли в ПЛ в последните 26 години. Какъв процент от тях биха се класирали днес за работна виза? Като отговорим на този въпрос, можем да предвидим какво може да се случи с ПЛ в бъдещето.

Преди да преценим кой може пострада най-тежко, първо трябва да разгледаме как работи системата за работните визи в английския футбол. За да получи разрешително, всеки чуждестранен играч трябва да си осигури одобрителен документ от английската Футболна асоциация (ФА). Всеки сезон ФА публикува помагало с изискванията си за клубовете, за да видят те дали техните трансферни мишени биха се класирали за одобрението.

На практика има два начина това да се случи. Автоматичният е, когато футболистът е участвал в минимален брой официални мачове на националния си отбор в последните две години, като процентът зависи от мястото на страната в световната ранглиста на ФИФА.

Вторият е чрез апел, когато играчът не се класира автоматично за одобрителния документ. Процесът тук е базирана на точки система, която се свежда до следното: ако трансферната сума е над средната плащана от клубовете от Премиър Лийг предишната година и клубът е готов да направи мишената си един от най-високоплатените си играчи, бордът по апелите може да даде препоръка за даване на работна виза на кандидата.

В началото на 1990-те години бе въведена квотна система за чужденците в английския футбол, която ограничаваше отборите да пускат в игра едновременно максимум по трима играчи без британски или ирландски паспорт в мачовете от вътрешния календар за първенства и купи. Нямаше отличаване между Белгия и Бразилия например, при все че белгийските граждани имаха правото да живеят и работят от години в Обединеното кралство. От футболистите, записали участие в сезон 1994/95, 13% бяха класифицирани като „чужденци”.

Квотата бе премахната мигом през декември 1995 г. за футболистите от ЕС след т.нар. дело „Босман”. Клубовете пак се налагаше да вадят работни визи за играчите от страни извън ЕС – значително препятствие, ала заради свободата на движение търсенето на играчи с паспорти от ЕС се повиши изключително много. Като изключим културните бариери, вече нямаше разлики между привличането на играч от Нидерландия или от Нюкасъл.

В последните 20 години ЕС се разшири и вкара още държави в територията със свобода на движение. Процентът на британски и ирландски играчи в Премиър Лийг продължи да спада и миналия сезон те бяха едва 41%, също колкото и тези от останалата част на ЕС, а тези от страни извън ЕС бяха 18%.

От стартирането на първия сезон на ПЛ – 1992/93, до края на миналия в клуб от нея са дошли общо 1022 футболисти от държава от ЕС извън Великобритания и Ирландия и са изиграли поне един шампионатен мач. Тук се включват и играчи с паспорти от ЕС, но национали на страни извън ЕС (например Андре Аю, който е роден във Франция, ала играе за Гана). От тези 1022 футболисти по наша преценка само 431 (т.е. 42%) биха се класирали за работна виза при сегашните правила. Ако нямаха паспорт на страна от ЕС, останалите 591 играчи нямаше да получат разрешение да играят професионално футбол в Обединеното кралство.

Какви биха били последиците, ако от следващия сезон насетне входящите футболисти от останалата част на ЕС станат субект на същите имиграционни изисквания, важащи в момента само за играчи от страни извън ЕС?

Има два възможни сценария. Първият е запазване на статуквото, при което притежателите на паспорти от държави в ЕС могат да продължат да играят във Великобритания без работни визи (или други бюрократични препятствия). Вторият е край на свободата на движение към Обединеното кралство и играчите от ЕС да са субект от сезон 2019/20 на същите имиграционни изисквания като футболистите от всички останали страни в света – сиреч работна виза и покриване на съответните критерии за нея.

И в двата случая предполагаме, че общият брой играчи в Премиър Лийг ще си остане константа, както и притокът и оттокът на играчи от останалия свят. В сценария със запазване на статуквото предполагаме, че притокът на футболисти от страни от ЕС ще остане в средните си исторически стойности, а в този със слагането на край на свободата на движение – че ще спадне до 42% от средните стойности от последните години.

При сценария със статуквото процентът на британски и ирландски футболисти в ПЛ ще остане близък до настоящия и постепенно ще спадне в идното десетилетие, когато пък този на играчите от ЕС леко ще се покачи и накрая ще надскочи този на британските и ирландските, а този на футболистите от останалия свят ще се запази относително постоянен.

Сценарият с края на свободата на движение обрисува много различна картина. Процентът на играчи от ЕС би спаднал значително (от 41% миналия сезон до 20% в 2028/29), а този на британски и ирландски би се повишил от 41% на 64% за същия период. Към края на следващото десетилетие Премиър Лийг би започнала да прилича на състава си от края на 1990-те години: почти 2/3 от всичките играчи биха били британци или ирландци.

Голям спад в числеността на играчи от Европейския съюз/Европейската икономическа общност не значи непременно значителен спад и в тяхното качество. Парите и блясъкът на Премиър Лийг ще продължат да привличат силни футболисти в Англия, поне в близкото бъдеще. Най-богатите клубове ще продължат да изкушават най-големите звезди, докато останалите ще бъдат принудени да се съсредоточат повече върху вътрешния пазар. Клубовете често следят за потенциални попълнения в лигите из континента, ала вече мнозина от тези играчи няма да имат позволението да направят скока към Острова. Така класирането в зона Шампионска лига в таблицата в ПЛ ще стане още по-далечен хоризонт за повечето клубове, а чудеса като приказното спечелване на титлата от Лестър (благодарение в голяма степен на скорострелното превръщане в звезда на купения от втородивизионния френски Льо Авр Рияд Махрез) ще станат още по-малко повторими.

От друга страна може да се спори, че спадът в привличането на чуждестранни играчи би бил положителен фактор за получаването на повече възможности за британските и ирландски футболисти. При все че днешното положение ще си остане без промяна по отношение на трансферната политика на елитните клубове, дори и те ще бъдат принудени да преразгледат привличането на млади таланти от континента, а така британските дарования може да получат по-големи възможности да сполучат на най-високото ниво.

Няма съмнение, че Премиър Лийг много се облагодетелства от свободата на движение, като бързият приток на чуждестранни футболисти помогна за огромната популярност в международен план на лигата. Същата тази свобода на движение обаче бе и ключов фактор за желанието членството на Обединеното кралство в Европейския съюз да не продължи.

Един от потенциалните ефекти на Брекзит може да е намаляването, може би дори рязко, на броя свръхталантливи футболисти в Премиър Лийг. А това може да доведе до последствия от огромно значение за бъдещето на този спорт.

Лори Шоу, FiveThirtyEight




Опитайте приставката на Sportove.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.