sportove.net

Необичайният клубен собственик, който разбираше феновете

Докато в съботната вечер набираше скорост новината за разбилия се хеликоптер със собственика на Лестър Сити Вишай Сривадханапрабха, двама пилоти и все още неназовани други пътници на борда, емоционалните реакции от привържениците обрисуваха колко високо е ценен тайландският магнат.

Знамена, цветя и други знаци на обич бяха изложени извън стадиона, спонсориран от неговата компания King Power, и заваляха почести: за ръководенето му на клуба, за личната му щедрост и филантропия в града. Заедно с всички тези му качества, разбира се, възхитата на феновете се основаваше и на невероятния легендарен поход към титлата в Премиър Лийг през 2016 година, резултат на постоянните финансови вложения – Вишай похарчи над 100 млн. паунда, за да подпомогне промоцията в елита от Чемпиъншип.


Това, в съчетание с човечността му и грижата за общността, го отличаваше от други чуждестранни инвеститори, които придобиха крайно лоша популярност след закупуването на английски клубове в следствие на пионерския ход на Роман Абрамович с Челси през 2003 година.

Редовното присъствие на тайландския бизнесмен на мачовете на Лестър го различаваше от мнозина отсъстващи собственици, а честото отлитане на хеликоптера от терена на „Кинг Пауър Стейдиъм” стана, вече и с трагична конотация, емблематично. Мнозина съвременни собственици не се справят с това да са близо до своите клубове, които навремето бяха притежавани и управлявани от местни бизнесмени, каращи колата си от своя дом до стадиона на един хвърлей камък разстояние.

Лестър Сити е представителен за тази футболна еволюция от добросъвестните викториански корени до чуждестранните милиардни инвестиции. Неговото основаване през 1884 г. стана на среща в градински навес зад къща на булевард „Фоси”. Среща между младежи от школата Уайгестън, които се обучавали по библейските въпроси в близкия параклис Еманюъл. Като повечето клубове, и Лестър Фоси не могъл да запази този църковно-ученически характер, тъй като футболът стремглаво се популяризирал и преминал към професионализъм. Три години след приемането в относително новата Втора дивизия на Футболната лига през 1894 г., клубът изпаднал във финансова криза и бил спасен с финансова инжекция в новосформираното дружество с ограничена отговорност.

Собствениците и директорите на тези нови компании били главно местни бизнесмени, смятащи се за техни пазители. Тъй като правилата на Футболната асоциация забранявали извличането на лична печалба от акциите, за тях плюсът бил създаването на по-добра репутация и по-силни връзки в местната общност. Тази структура подпомогна натрупването на герои и легенди през поколенията след разделянето на четири дивизии на Футболната лига през 1921 година.

Едва след разбиването на Футболната лига след 104 години съществувание заради създаването на Премиър Лийг през 1992-ра (от клубовете от старата Първа дивизия и след първата огромна сделка за телевизионните права с BSkyB) собствениците на клубове започнаха сериозно да осребряват своите акции.

В Лестър, както и на много други места, местните собственици пуснаха клуба на стоковата борса и през 1997 г. събраха 10 млн. паунда, ала това не бе достатъчно за поддържане на конкурентоспособността при резкия ръст на заплатите на футболистите. Така, въпреки успеха в мисията да се построи нов стадион, Лестър фалира през 2003 г. и попадна под административно управление. Спасението дойде от местен консорциум с днешния президент на ФА Грег Кларк и Том Холмс, агент на Гари Линекър и дългогодишен привърженик на „лисиците”. После през 2007 г. сърбо-американският предприемач Милан Мандарич купи клуба и го продаде на голяма печалба, когато получи 39 млн. паунда от Вишай през 2010 година.

Макар оригиналният замисъл на футболните клубове като структури в публична служба да не оцеля в ерата на мултимилиардните медийни сделки, част от това романтично усещане остана живо. Някои чуждестранни собственици си спечелиха омраза заради изцеждането на клубовете си, подкопаването на историческото им наследство и неуважението към лоялността на феновете. Вишай обаче донесе на Лестър не само успехи, а и подсилване на емоционалната значимост на клуба за местната общност. За това и си заслужи благодарността и възхищението на всички в града.

ТИХИЯТ МЪЖ ЗАД СПОРТНАТА ПРИКАЗКА

Минаха почти осем години от деня, в който Футболната лига потвърди одобрението на покупката на Лестър Сити от тайландски консорциум. Предишният собственик Милан Мандарич, останал в началото като президент, каза пророчески тогава: „Днес е велик ден за клуба. Нашите собственици са фантастични хора с невероятни амбиции за бъдещето. Имат силен характер и почтеност и ще се борят за успехи.”

Малцина са си представяли колко истина ще има в тези думи с може би най-невероятната история за спортен триумф срещу всички залози, съживила не само футболния клуб, а и цял град, като същевременно плени сърца по цялата планета.

Това е наследството на Вишай в душите на щаб, играчи и привърженици на един пропит от болка клуб, който все още се опитва да преглътне трагедията от 20:20 часа в събота, когато хеликоптерът със собственика на „лисиците” и четирима други души са разби извън стадиона.

Около час по-рано Вишай правеше едно от най-любимите си неща: гледа мач на своя отбор. Той никога не е бил по публичните приказки, ала действията му говореха много по-ясно от думите му: инвестираше много пари в клуба и редовно посещаваше мачовете му със сина си Айяват, вицепрезидент. Като скромен човек, 60-годишният магнат оставяше всекидневното управление на клуба в ръцете на други, най-вече на изпълнителния директор Сюзън Уилан и футболния директор Джон Ръдкин, на които имаше пълно доверие.

От време на време му се налагаше сам да взема решение и е мерило за оценката към него това, че никога не се стигаше до голямо напрежение в клуба. Пример бе новият договор на Джейми Варди в шампионския сезон, когато собственикът привика нападателя в стаята си на стадиона (Варди никога преди не бе стъпвал там) при достигането на мъртва точка в преговорите. Лидерът на атаката на отбора прие финансовата позиция на клуба, изслуша високата оценка на шефа си за своя принос и излезе от стаята повече от щастлив, слагайки подписа си на листата на контракта.

Вишай имаше такова въздействие върху хората и близките му отношения с доста от играчите (Варди го покани на сватбата си) го направиха за тях нещо повече от собственик. Той извеждаше отбора някои вечери на свои разноски и щедростта му винаги оставаше оценена от всички, докоснали се до него.

Милите жестове – даряването на милиони паундове за метни благотворителни организации, раздаването на 60 безплатни сезонни абонаментни карти на феновете като подарък за 60-ия си рожден ден и купуването на BMW на всеки един от играчите след спечелването на титлата – никога не бяха правени от стремеж към публичност.

Вишай предпочиташе да остане извън светлината на прожекторите, дори и при наближаването на вечната слава от изумителния шампионски поход, когато всички искаха да се отъркат о клуба. Зад публичното му мълчание обаче се криеше дълбока обич към Лестър и непоколебим стремеж да го изведе напред и нагоре – било с чупене на трансферни рекорди, било с осигуряването на 100 млн. паунда за изящната нова тренировъчна база.

Всички интервюта бяха оставени за Айяват, като единственото и нормално изключение бе пресконференция през май 2014 г., когато „лисиците” се изкачиха в елита от Чемпиъншип. Пред репортери в Банкок тогава Вишай каза, че иска класиране в Топ 5 в Премиър Лийг до три години и е готов да похарчи 180 млн. паунда за целта.

Тези думи изглеждаха перчене и лесно можеха да бъдат отхвърлени като нереалистични, особено предвид факта, че Лестър бе извън елита от десетилетие. И все пак няма и две години след тези коментари Вишай и синът му присъстваха на „Стамфорд Бридж” (те бяха фенове на Челси с редовно присъствие на мачовете, но бяха прокудени заради лошо отношение към тях и така амбицирани решиха да пренасочат любовта си към Лестър), за да видят как равенството на Челси с Тотнъм (2:2) коронова тима на Клаудио Раниери като изумителния шампион.

Купонът тази вечер щеше да е другаде – в къщата на Варди в Мелтън Маубрей, ала Вишай и семейството му се насладиха на своя специален момент пет дни по-късно при връчването на титлата след домакинството срещу Евертън.

Забележително тогава бе това, че Вишай беше на корицата на сувенирната програмка в онзи славен ден, и малцина се учудиха, когато собственикът и неговият син сякаш не можеха да се отделят от трофея по време на почетната обиколка. Може би обаче това бе просто израз на огромната им гордост от подвига, а кой би могъл да ги съди за това?

Тези кадри са и ще бъдат още показвани в идните дни, а думите на Вишай в онзи майски следобед си струва да бъдат напомнени след този черен уикенд: „Нашият дух съществува заради любовта, която споделяме един с другиго, и заради енергията, която тя помага да се създаде и на, и извън терена. И това ще продължи да бъде нашата най-голяма сила в идните години.”

Дейвид Кон и Стюарт Джеймс, „Гардиън”




Опитайте приставката на Sportove.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.