sportove.net

Тервел Пулев се готви за нов мач през есента

Българският професионален боксьор Тервел Пулев работи по уреждането на нов свой мач през есента. Това разкри бронзовият медалист от Лондон 2012 в предаването „На кафе” по NOVA.

В студиото 35-годишният Тервел говори предимно за семейния живот и заслужената почивка, на която се отдал, като не пропусна да изкаже и своето мнение относно течащото в момента Световно първенство по футбол.

„При Калоян и Аспарух (синовете му – б.


р.), да чукна на дърво, всичко е наред. Здрави са децата. Всеки ден се смеем с глас. Малкият вече направи 2 години. Калоян е във ваканция. Той до голяма степен вече е независим, има си свой график. Гледа си неговите ангажименти, ходи по лагери”, коментира Пулев.

„Разбира се, че малкият подражава на по-големия. Каквото направи баткото, и малкият го прави. Много са различни обаче. В темперамента на единия и на другия има разлики. При Калоян има повече бариери, докато малкият бих го описал като безстрашен. Той много се радва на чичо си (Кубрат Пулев – б.р.). Има специална връзка между тях, не знам как да го опиша. Той му е голямата слабост.”

„Калоян продължава с футбола, сега гледаме Световното първенството. Така намираме общ език. Хващаме се на басове. Дотук аз спечелих повечето, но му „пуснах” веднъж, че да се почувства голям. Неговият любим отбор беше Германия, за съжаление отпаднаха. Аз подкрепям Бразилия.”

„Обичам да го подкрепям на мачовете, но там атмосферата не я разбирам. Чуват се най-различни епитети, които не са ми приятни и затова ходя рядко. Както се казва, не трябва да възпитаваме деца, трябва да възпитаваме себе си. Те от нас попиват. Никога баща ми не ме е обиждал. Не мога да си спомня такъв случай. Едно е да ти помогне родителят да предвидиш дадена ситуация, съвсем друго е да те мачка с обиди.”

„Докато гледах мачовете от Световното, си мислех, че футболът е най-гледаният спорт. И тези симулации и търкаляния… Не е само Неймар, почти всички се опитват да спечелят фаул или да изкарат картон на съперник. Това не е правилно. В бокса никой не се усмихва на съдията, докато той му отброява.”

„Дали двамата гледат моите срещи? Не бих казал, че са съвсем запалени, но не са и апатични.”

„Мисля, че един двубой срещу украинец (Артьом Редко – б.р.) ми остана в съзнанието. Беше ми доста трудно, но пък и аз бях добре подготвен. После мачът срещу руснака (Валери Брудов – б.р.), който беше много опитен (44 победи, 13 загуби – б.р.). Едната събота играхме в Чикаго, после следващата в Берлин. Малко така ги форсирахме нещата, за да направим повече мачове.”

Американецът Армандо Анкона беше най-скорошният опонент, който подви коляно пред Тервел далеч преди финалния гонг. Той бе отнесен още в първия рунд, но пък в същото време успя да направи впечатление на българина.

 „И моят екип беше изненадан от поведението му. Разбира се, това е неговата работа. Аз не го познавам и когато той се държа толкова наперено, очаквах да направи нещо сериозно на ринга. Той обаче така и не ме застраши. Имаше разни заплахи на кантара. Аз се усмихвам на такива неща.”

„Следващ мач? Работим по този въпрос, най-рано през есента отново ще съм на ринга.”

„Най-трудните ми мигове – дали са свързани с бокса или личния живот? Може би и двете. Когато се разделяш с някого, винаги е тежко. Съпругата ми Диана казва, че и като ученик съм бил същия – ходил съм наперен и така нататък, без да имам постигнати неща зад гърба си.”

„Бяхме разделени с Диана. Ако отида при нея, спирам да тренирам и съответно да се състезавам.  За нея важи същото. Гледал съм си децата плътно и с голям кеф. Това съм видял от баща си.”

„Да, имам една лесно осъществима екстремна мечта – да скачам с парашут, бънджии… Ето такива работи. Не е толкова трудно.”

„Най-голямата ми беля? Бели съм правил много, нека бъда честен. Нямам представа коя е най-голямата. Когато едно дете е здраво, то е палаво и прави бели. Когато е болно, то си лежи, стаята му е подредена и не му е до бели. Много-много не се впрягам, ако моите деца правят бели. Старая се все пак да са възпитани.”

„Най-щастливият момент? В личен план с децата, а също бих изтъкнал и Олимпиадата, защото това е най-големия спортен форум.”

„В интерес на истината, много хора ми помагат. Не мога да кажа, че сам постигам всичко. Аз имам екип, ето трудът на треньора ми винаги остава в сянка.”

„Най-голямата грешка? Това е труден въпрос. Ние не сме безгрешни, постоянно грешим. В България ми изглежда, че не сме единни. Всеки дърпа чергата към себе си, всеки гледа да вземе от властта. Все пак има хора съзнателни, които не правят всичко за пари, а за общото благо. Да, малко комунистическо звучи, но е така”, каза още Пулев.




Опитайте приставката на Sportove.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.