sportove.net

Екатерина Аврамова: С Фелпс още не си говорим

Състезателката по плуване Екатерина Аврамова гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Тя участва на две олимпиади – в Лондон и в Рио де Жанейро. 
В английската столица 21-годишната тогава спортистка се проваля, защото преди форума трябва да се бори с грипно заболяване. Но, въпреки това твърди, че опитът, който е придобила е безценен.


 

Между двете олимпиади предприема ход, който изненадва мнозина. Постига договорка с представители на Турция и решава да се състезава за тази държава. 

На игрите в Рио де Жанейро печели серията си на 200 м гръб и се класира 21-ва в тази дисциплина. Приема го за успех. За олимпийските игри в Токио през 2020 г. амбициите й са големи – мечтае за медал. 

В момента се състезава за Галатасарай, след като преди това бе част от плувния отбор на Фенербахче. В Турция държи всички рекорди в дисциплината гръб. Миналата седмица участва на турнира във Варна -”Черно море къп”. 
 
– Катя, здравей! Участва в международния турнир „Черно море къп 2018“ във Варна. Какво е усещането отново да плуваш в родината си?
– Чувството е изключително мило. През 2013 г. беше последният път, в който плувах в България на състезание. Да се завърна и да плувам във Варна беше тежко решение, но с личния ми треньор Дейвид Хичкок преценихме, че би било добра идея да се появя отново и да плувам на родна земя, макар и да не е родна вече. Изключително приятно състезание.

– Промени ли се отношението на ръководителите в българското плуване, след като прие да се състезаваш за Турция?
– Не смятам, че по някакъв начин са се променили. Все още си говорим и поддържаме връзка. Разбира се, отношенията вече са повече приятелски, отколкото професионални. Поне пред мен няма промяна. Не се знае как е иначе.

– Доволна ли си от резултатите, които постигна на плувния комплекс „Приморски“?
– В момента се готвим за Средиземноморски игри, които ще са след около 20 дни в Барселона. Това състезание бе част от подготовката ми. Бях две седмици и половина на лагер в Турция. От него летях за София, където тренирах една седмица. Оттам моят английски отбор пристигна и изкарахме седмица и половина на Камчия. Бях очарована от комплекса там. В общи линии състезанието мина като тренировка. На открит басейн не съм плувала от доста време. Не само трябва да плуваш бързо, но и също да не се удариш в коридора на гръб, гледайки слънцето. Доволна съм.

– С кой отбор ще участваш в Средиземноморските игри? Трябва да поясним, че имаш английски отбор, а отделно се състезаваш за Галатасарай…
– Ще представлявам Турция. Състезанието е международно. Ще участват държави като Франция, Италия, Испания, Гърция, които знаем, че са доста силни в плуването.

– Вече си състезател на Галатасарай. Кое наложи преминаването ти от Фенербахче? Поне във футбола това е ужасно нещо, само като си го помисли човек…
– Малко като да се преместя от Левски в ЦСКА или обратно. Преминаването се наложи, тъй като имахме леки финансови разногласия, а и една от най-големите ми конкурентки в гръбните дисциплини тогава беше състезателка на този клуб и някак си нещата не вървяха. Прецених, че е по-добре аз да се преместя, отколкото да имам дрязги.

– Вече спечели ли медали за новия си клуб Галатасарай?
– Да, вече вече участвах на две от републиканските под флага на Галатасарай. До момента те са доволни и аз съм доволна. Вървим в добър тандем.

Колко рекорда и колко медала спечели за Турция, след като взе решението да се състезаваш за тях?
– За четири години са може би между 20 и 40 медала. В момента държа всички рекорди на гръб на голям и малък басейн. Щастлива съм, доколкото това е възможно, че са по-бързи от българските.

– Има ли конкуренция в Турция или се чувстваш като „златна рибка“ там? Какво е отношението към теб?
– Конкуренция имам. Много млади момичета, които тепърва „изгряват“, особено на кроул. На гръб все още не е толкова силна, но на кроул момичетата, идващи след мен, ме бутат и ме карат да плувам все по-бързо. Отношението им? Приемат ме като своя сънародничка. Държат се добре с мен и гледат да осигуряват всичко, което е по силите им за подготовката ми. Ние сменихме управата във федерацията след олимпиадата през 2016 г. Мина време, докато успеем да се нагодим с новия президент. Предполагам и се надявам, че подготовката за Токио 2020 ще мине без абсолютно никакви проблеми.

– Отвори темата за олимпийските игри. На тези в Лондон имаше лек провал, в Рио спечели серията на 200 м гръб и завърши 21-ва. Тогава в една от социалните мрежи написа: „Дългото чакане свърши“. Направи един паралел за представянето ти на тези два форума. 
– Игрите през 2012-а за мен бяха повече урок. Това бе първата ми олимпиада. Дълги години чувах от различни хора как аз никога няма да бъда част от големия спорт и никога няма да отида на олимпиада. Някак си, класирайки се за игрите през 2012 г., ми падна „камък от сърцето“ и си казах: „Ето, аз мога!“ След всичките перипетии, през които минах – да сменя гражданство, да плувам за друга държава, до последно нищо не се знаеше за олимпиада през 2016 г. Горе-долу три седмици преди игрите ФИНА не беше определила кои хора ще участват. В момента, в който ми се обадиха, че съм се класирала за олимпиадата, на следващия ден в рамките на 24 часа трябваше да замина на подготвителен лагер, който беше в Анталия. След това имахме леки проблеми с моя съотборничка по това време и баща й. Заминахме за Рио и беше изключително различно изживяването на фона на 2012 г. Вече знаех какво да очаквам, отивайки на олимпиада. Бях написала, че „дългото чакане свърши“, защото моята дисциплина беше в предпоследния ден на олимпиадата. Гледах всички как излизат и се състезават, а аз тренирах и си чаках дисциплината. Напрежението беше много по-малко, отколкото в Лондон. Бях доволна от представянето си. За хората, които не са запознати с плуването, това че завърших 21-ва не е изключително голямо постижение, но за мен беше. Спечелвайки серията си и времето, което бях дала, отивайки без личния си треньор, бях доволна. За Токио вече са различни целите. Наистина се надявам, че там ще бъде най-силното ми представяне и завършекът на моята кариера.

– Защо всички спортисти казват, че олимпиадата е нещо различно от европейско и световно първенство?
– Когато през 2012 г. отидох на олимпиадата, си казах: „Е, колко му е? Миналата година бях на световно. Същите хора ще са и на олимпиадата, няма да е нищо различно.“ Но самото изживяване да си в един малък град  с всички най-добри атлети на света… Медиите, семейството ти, близките, познатите – всички говорят за олимпиадата. Случва се веднъж на четири години. Европейски, световни и други състезания са почти всеки сезон.

Освен слабото ти представяне в Лондон, имаш ли друго разочарование от английската столица по време на игрите?
– Толкова много време мина оттогава…

– Да те подсетя – Майкъл Фелпс…
– Да, имах. И до ден-днешен все още не си говорим. Не приех начина, по който той се отнесе тогава, след като му поисках автограф и просто се дръпна. Все още не сме доуточнили и изчистили този въпрос. Но той вече не се състезава и нямаме много допирни точки. Минало заминало.

– Да поговорим за инцидента с бащата на твоята конкурентка Халима Зерен. Защо се стигна до този скандал и какво е продължението?
– И двете се борихме за квота на 200 м гръб. Бях изключително изненадана от факта, че ФИНА реши, че аз ще плувам в тази дисциплина на олимпиадата, тъй като моето време на 100 м гръб беше на две стотни от „А“ норматива и до последно смятах, че ще решат да плувам 100 м гръб. В момента, в който казаха, че ще участвам на 200 м, това директно я постави на второ място и тя не успя да се класира, защото с „Б“ норматив само една състезателка може да плува в дадената дисциплина. Бях на подготвителен лагер в Анталия. Наложи ми се да изкарам два-три дни в Истанбул. Бях отседнала в хотел близо до моя басейн на Галатасарай. Един ден седях с твои колеги, давах интервю и той просто се появи. Започна да крещи по мен, да се държи арогантно, да е агресивен. Не разбрах повечето от нещата, които каза, защото говореше на турски. След това започна и на английски, вероятно досещайки се, че не го разбирам. Медиите и хората от федерацията и от главния ни спонсор, които бяха там по това време, просто казаха: „Хайде, Кате, да се преместим някъде другаде.“ Той започна да ни следва. Каза, че ще ми счупи краката, няма да мога да плувам и няма да замина, защото съм откраднала мястото на дъщеря му. В крайна сметка не го откраднах, а си го извоювах. Плуването е спорт – състезаваш се за време, има хронометър и така.

– Имала ли си други проблеми с това, че една българка плува за Турция? На някоя друга отнела ли си мястото за дадено състезание?
– Не, единствено тя имаше огромен проблем с мен, който аз така и не разбрах, защото нейната майка е българка. Принципно тя идва от Пловдив, местят се и живеят в Турция. Тя също има български и турски паспорт. В един разговор, когато си разменяхме реплики, ѝ казах: „Имаш свободно място в България. Отиди се състезавай там и никой няма да ти отнема правото да участваш на състезания, титли и т.н.“

– Разговаряхме преди три години и тогава ми каза, че решението да се състезаваш за Турция е бизнес. Още ли твърдиш, че е така?
– Все още твърдя, че е така, да. Възможностите им да ми дадат като подготовка за състезанията и за олимпиадата, е нещо, което за съжаление в България още е далеч.

– Къде е мястото на България в сърцето ти?
– Заема огромна част от него. Все пак аз съм родена тук, израснала съм тук, всички мои близки и роднини са тук. Обичам да се прибирам често, да се виждам с близки и приятели. Обичам си родината, но за жалост тя не можа да ми даде това, от което имах нужда.

– Кои са били тежките моменти в кариерата ти досега? Каза, че някои хора, са те отписали от плуването – защо?
– Говоря с мои приятели, които са от различни сфери в спорта. При нас има една страшна тенденция, когато сме тийнейджъри да сме много бързи. В един момент преминаваме в другата част на живота си и има един застой, в който треньорите в България решават, че вече си приключил. А навсякъде по света има такова нещо и в този момент трябва да работиш най-силно, да дадеш всичко от себе си, за да го прескочиш. Най-трудният момент беше, когато се преместих в Англия, макар заедно с мен да бяха и родителите ми. Бях на 15-16 години – оставих приятели, не знаех езика, отидох на ново място с еднопосочен билет. Не знаех дали изобщо ще продължа с плуването, защото тогава бях в момент, в който решавах дали ще приключа или пък няма да го направя. Следващият най-труден момент беше да реша да се състезавам за Турция. Надявам се, че трети няма да ми се налага да минавам.

– Кое ти даде сили да продължиш, след като някои хора те бяха отписали?
– Моят личен треньор Дейвид Хичкок ми каза, че все още има какво да покажа в кариерата си. Смята, че съм талантлива и с доста работа бих постигнала много.

– Каза, че през 2020 г. в Токио ще се разделиш със спорта. Кое ще те удовлетвори като резултат на тези олимпийски игри?
– 2020-а ще бъде последната олимпиада. Решила съм да сложа край на кариерата си през 2021 г., след като изплувам ислямските игри, на които Турция ще бъде домакин. След това смятам да приключа. Това е важно състезание за федерацията, за Турция, за мен. Смятам, че ще е последното и най-важно.

– Мислила ли си с какво ще се занимаваш, след като приключиш или още е рано?
– Всеки ден го мисля. Има толкова много неща, които ми минават през главата. Все още не мога да реша дали искам да се прибера в България, дали искам да остана в Англия. Не съм сигурна, обмислям вариантите. Надявам се, че когато моментът дойде, ще имам най-правилното решение.

– Лондон, Истанбул, София – кое е мястото, на което предпочиташ да живееш?
– И на трите по малко.

– А как се отнася твоят клуб Галатасарай с това, че непрекъснато си в движение? Изобщо кога те виждат?
– За тях най-важното е да се развивам като спортист и в същото време да участвам на републиканските. Те са два пъти годишно, както и в България. Едното е през лятото, а другото през зимата. Стига да съм там и да плувам за тях, всичко останало няма значение. Подкрепят ме и винаги са насреща за каквото имам нужда.

– Освен с плуване, занимавала ли си се с някакъв друг спорт?
– Не, плуването беше първият и последен спорт.

– Как стигна до плувния басейн?
– Изключително се ужасявах от водата. Ревях като малко дете. Майка ми беше плувкиня, а след това игра водна топка за националния отбор на България. В един момент реших, че искам да се занимавам със спорт. Обмисляхме какъв да бъде – волейбол, баскетбол… Решихме, че плуването би развило тялото ми и би ми помогнало да порасна по най-правилния начин. Травмите в последствие са много по-малко от другите спортове, а и в същото време не можех да плувам. Майка ми каза, че не може да е това, което е, а аз да не мога да плувам.

– Как преодоля този страх от водата?
– Обикнах я, не знам как. Линията между страх и обич е много малка и по някакъв начин я преодолях. Може би ми се отдаваше.

Защо в плуването често има допинг скандали?
– Труден въпрос, но не мисля, че е само в плуването. Във всеки един спорт е така. Когато кажат, че ти дават спонсорство, но трябва да си най-добрият, става тежко за състезателя и треньора. Може би затова предприемат такива стъпки, за които в последствие съжаляват.

– Някога изкушавала ли си се от такова нещо?
– Не. Преди повече от пет години имахме разговор с моя треньор. Той ме попита: „Ако ти дам едно хапче и ти гарантирам, че никой никога няма да те хване, а вземеш ли го, ще спечелиш златен медал на олимпиадата, но животът ти ще се скъси с 10 години – какво би направила?“ Отговорих, че не бих го взела. Предпочитам да си живея живота. Ставайки олимпийска шампионка, ще ме помнят точно четири години. На следващата олимпиада никой няма да си спомня за мен.

– Имаш ли усещането, че на големите форуми звездите сякаш ги пазят от такива допинг скандали? Винаги „изгаря“ някой, но не е голяма звезда.
– Иска ми се да вярвам, че звездите са „чисти“.

– Вървим към по-личните въпроси – как се чувстваш в момента? Какво се случва около теб?
– Чувствам се много добре, много съм щастлива. В личен план няма абсолютно нищо интересно. Добре съм, не се оплаквам.

– Какво е щастието за теб?
– Все още плуването. То ме прави щастлива. С плуването се събуждам и си лягам всеки ден. В момента мисля изцяло за плуването.

– Остава ли ти време за почивка?
– Да, веднъж годишно. Обикновено през август ми остава време да се прибера, да си почина, да се видя с приятели.

Къде точно се прибираш?
– Или да се прибера в Лондон отнякъде, или пък в България от Лондон. На всеки, който ме попита откъде съм, отговарям, че това е много труден въпрос. Родена съм в България, живея в Лондон, състезавам се за Турция… Доста е трудно да се обясни на хората, но за мен вкъщи е навсякъде.




Опитайте приставката на Sportove.net за Google Chrome. С нея получавате в реално време най-актуалните новини директно в браузъра.