Сътрудниците на Насер Ал-Келаифи казват, че контузията на Неймар е предизвикала неукротимо обезсърчение у президента на Пари Сен Жермен. В разговорите си с хората в клуба той говори с тон, който издава неверие във възможността за обрат в осминафинала на Шампионската лига с Реал Мадрид (1:3) без бразилския рекорден трансфер в историята на футбола, който се превърна в крайъгълен камък в катарския проект. Без всички онези технически фойерверки, на които толкова се възхищава от арсенала на Ней, отборът по думите на шейха е щял да получи още по-голяма разлика в резултата на „Сантиаго Бернабеу”.
Ал-Келаифи се е оставил да бъде потопен от меланхолията от пораженчеството, което контрастира рязко с резкия ръст на еуфория в състава.
След като Неймар замина за операция в Бразилия, в съблекалнята на Кан де Лож се върна самочувствието. Това казват треньорите, потвърждават го някои от играчите и го подкрепят служители в клуба. „С Неймар имахме 5% шансове – казват те, – сега имаме 50%.”
Само Тиаго Силва и Даниел Алвеш, които са в ролята на адютанти на Ней, се показват скептични. За сметка на това Единсон Кавани, Анхел Ди Мария, Хавиер Пасторе, Адриан Рабио, Марко Верати, Юлиан Дракслер, Маркиньос и Килиан Мбапе са на мнение, че имат уникалната възможност да докажат, че струват много повече отколкото смятат хората в кабинетите на клуба. Сигурни са, че могат да вкарат много голове на Мадрид (стига им и 2:0), да отстранят европейския шампион и да покажат пред целия свят, че отборът функционира далеч по-добре без наложения му „отгоре” лидер: суперфутболист, който не спира да се отнася снизходително към останалите си колеги, без, по тяхно мнение, да си го е заслужил с изявите на терена; суперфутболист, към когото чувстват повече недоверие отколкото уважение.
Играчите на ПСЖ искат да докажат също, че разликата между техните права като хора от второто ниво и привилегиите на идола е като пропорции далеч по-голяма отколкото разликата в показвания футбол и заслугите към отбора. „Да не би случайно да е печелил „Златната топка”?”, питат те, след като седем месеца гледат отблизо как катарските шефове изсипват блага в краката на Неймар, как му позволяват да прескача действалите до миналото лято дисциплинарни правила, да взема решения за начина на трениране и подготвяне на мачовете, да пропуска работни дни по лични причини и дори гласно да се изказва по въпроси на клубната политика. С две думи, поставят го йерархически на едно ниво с Лионел Меси и Кристиано Роналдо – най-добрите футболисти на века, че дори и със самия Ал-Келаифи. Да не споменаваме и парите: Ней прибира по 47 млн. евро нето на година, тройно повече от следващия – Мбапе (17 млн.), и четворно повече от Ди Мария.
Последният отлично илюстрира положението на втория ешалон в най-скъпоплатения състав на планетата. На 30 години лявото крило знае как значи професионалното незачитане. Мадрид го продаде през 2014 г., за да финансира трансфера на Хамес Родригес, а през 2015-а ПСЖ го купи от Манчестър Юнайтед срещу 63 млн. евро – тогава втори най-скъпи трансфер в историята на клуба, само с милион по-малко от този на Кавани. Ако има футболист, останал в неприятна ситуация от трансферния мегахарч миналото лято, това определено е аржентинецът.
През август, след покупката на Неймар и Мбапе за общо над 400 млн. евро, парижани пратиха емисар да предложи Ди Мария на различни клубове, сред тях и Барса. В продължение на седмица Ал-Келаифи смяташе, че УЕФА ще го задължи да намери постъпления, за да изравни счетоводния баланс и да изпълни условията по Финансовия феърплей. Добре котиращ се на пазара, Ди Мария се превърна в потенциална разменна монета, както се случи и с половината хора от състава, включително Рабио и Маркиньос.
Ди Мария остана в Париж, след като се разбра за дадения от евроцентралата срок за оправяне на сметките, а Унай Емери поиска футболистът да бъде задържан. Без да знае, че треньорът му никога не го е поставял в списъка с продаваемите свои играчи, аржентинецът престана да му говори в продължение на седмици, но присъствието на Неймар, Мбапе и Кавани не му позволи много възможности за изява: едва 67 минути този сезон в ШЛ, а на „Бернабеу” въобще не влезе в игра. Въпреки това показателите му са забележителни: 16 гола и 15 асистенции в 32 мача. Миналия сезон вкара два гола на Олимпик Марсилия за купата, а в събота в мач от Лига 1 откри резултата при победата над Троа. Мачът срещу Мадрид (клуба, където се почувства несправедливо отхвърлен) се превърна във фиксация за него в търсене на личен реванш в множество посоки. И няма да е сам в това отношение сред парижките футболисти.
Щастливата обстановка в съблекалнята след контузията на Неймар ярко контрастира на сломения колективен дух след онова 3:1 на „Бернабеу”. Служители на клуба видяха такава готовност впоследствие у играчите да не се противопоставят с пълните си сили на евентуално сриване на проекта „Неймар”, че дори се страхуваха от голеада в реванша на „Парк де Пренс”. В опит да избегне превръщането в посмешище, Ал-Келаифи прибягна до особени методи за мотивация. Източници от съблекалнята сочат, че президентът е позволил влизането на една от най-крайните фен фракции в тренировъчната база за разговори лице в лице с футболистите. Клубната телевизия предаде това събитие като част от фолклора, а някои от играчите споделиха, че са се усетили заплашени.
Неспособна да потърси футболни решения след отказа на Неймар да изиграе мача, управата на ПСЖ изглежда като да не вярва в способностите на тима да обърне общия резултат. Тази неделя спортният директор Антеру Енрике каза в интервю за вестник „Екип”, че загубата в първия мач е дошла заради пристрастен съдия, а отстраняването на Мадрид може да се случи само с „изключително съдийство”.
Тъй като от ръководството са наясно за все по-охладняващите отношения между Неймар и мнозинството играчи в състава и тъй като се плащат, че общественото мнение може да се обърне към тезата, че отборът е по-добър без суперзвездата, която определя цялата им стратегия, хората от висшите етажи в клуба тръгнаха да правят пропагандна кампания. „Искаме да посветим евентуалното ни класиране на Неймар”, заяви Емери в събота, а Антеру Енрике го последва в дух на кампанийност: „Неймар може да ни помогне отвън: с духа си, с връзката си с играчите, щаба и феновете. Макар че не може да играе, чувстваме, че той е с нас. Неймар е лидерът на отбора и съотборниците му искат да дадат всичко за него.”
Тези публични изказвания от представителите на ПСЖ тотално не съвпадат с думите на поискалите анонимност фигури от съблекалнята. Докато не се контузи т.нар. „лидер” преди седмица, обстановката на Кан де Лож бе направо траурна. Днес царят оживление и ентусиазъм, породени от жаждата за реванш и доказване на собствената стойност от изкуствено поставените в сянка футболисти.
Диего Торес, „Ел Паис”