Българинът намери пътя и ще върви само по него

По време на награждаването си като шампион във финалния турнир на АТР в Лондон Григор Димитров изглеждаше като човек, от чиито плещи е паднал сериозен товар. Да, това не е титла от Големия шлем, за която той мечтае, но е следващият най-добър вариант. Струва ми се, че това ще бъде ключовият момент за един играч, който бе приеман по-скоро като състезател, представящ се под възможностите си. През 2008-а българинът спечели юношеския Уимбълдън срещу Хенри Континен.

Финландецът спечели титлата при двойките в „02 Арена“. А не бе отдавна периодът, в който Григор Димитров бе провъзгласен за логичния наследник на Роджър Федерер. През 2014-а, когато детронира действащия шампион на Уимбълдън Анди Мъри на централния корт, той сякаш изглеждаше готов. С тогавашния си поход към полуфиналите на „Ол Инглънд Клъб“ той си осигури пробив в Топ 10 за първи път. Но всичко това се оказа просто единичен проблясък. Две години по-късно връзката му с Мария Шарапова беше по-интригуваща от тенис изявите и той изпадна до №40. Ситуацията се промени за вече 26-годишния Димитров с началото на тази година, когато достигна полуфиналите в Австралия, а в допълнение съумя да възпроизведе най-постоянния си сезон в кариерата. Завършва годината като №3 -единствено зад Рафаел Надал и Роджър Федерер, но най-важна е вярата на Димитров, че е „открил“ пътя към атака на титлите от Големия шлем. И ако запази това постоянство, което демонстрира в края на сезона, Григор може действително да се превърне в нещо повече от това да има епизодични позитивни прояви.